Р Е Ш Е Н И Е № 194 София, 02.07 , 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 06.06.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 92/2012 година Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Ф. Х. М. от [населено място], [община],чрез пълномощника й адвокат Е. С.,против решение №92/02.11.2011г. на Силистренски окръжен съд,постановено по гр.д.№212/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №138/15.07.2011г. постановено по гр.д.№487/2010г. по описа на Дуловски районен съд,за отхвърляне на предявения от Ф. Х. М. против Х. М. Х. и Г. Ф. Х.,иск с правно основание член 108 от ЗС. С определение №161 от 14.03.2012 по настоящото дело,касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по правен въпрос във връзка със задължението на съда да обсъди и прецени гласните доказателства,както и да посочи при противоречие между тях,чий показания се кредитират,като се изложат съображения за това,поради наличие на предпоставките на член 280,ал.1,т.2 ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост,които пороци на решението се изразяват, според касатора, в необсъждане на всички събрани гласни и писмени доказателства,без да бъдат преценени от съда с оглед заинтересоваността или не на изслушаните свидетели,както и да се изложат доводи относно противоречието в събраните гласни доказателства по делото, в подкрепа на тези на които се основават правните изводи на съда.Наред с това се навеждат доводи за неправилна преценка на доказателствата на съда относно наличието на фактическия състав на член 69 ал.1 ЗС,във връзка с намерението за промяна в намеренията им спрямо процесния имот и извършване на конкретни действия в тази връзка в срока предвиден от закона,за да се приеме, че възражението за придобивна давност е основателно. С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата Ф. М. е придобила процесното жилище,по силата на договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ,сключен на 09.05.1990г.,приложен с исковата молба,като впоследствие,съгласно приложения нотариален акт №33 от 14.10.1998г.,т.І,дело №1137/1998г. ищцата е получила кредит от [фирма] клон Д. в размер на 6 000 000 неденомирани лева,прехвърлен от банката по договор за прехвърляне на вземане/цесия/ от 05.09.1999г. на ЗК”Б.-93”,с.Б.,за което задължение е прието от съда,че е изплатено от родителите на ответника Х. М. в края на 1999г.След обсъждане на писмените и гласни доказателства във връзка с изплащането на този кредит,въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд,че началото на давностното владение за ответниците е започнало след изплащане на това задължение,независимо че реалното обитаване на имота е започнало 2-3 години по-късно,което е възприето от съда като формиран анимус от ответниците и към момента на предявяване на иска е изтекъл десетгодишния давностен срок,поради което ищцата е загубила собствеността върху процесния имот. По въпроса,по който е допуснато касационното обжалване: Касационното обжалване е допуснато по правния въпрос,формулиран от касатора в точка първа от изложението му,а именно-„При противоречие между гласните доказателства чии показания се кредитират и следва ли да се изложат подробни аргументи за това?”,разрешен в противоречие с възприетото в решение №70 от 30.11.1980г. по гр.д.№65/1980г. на ОСГК на ВС,според което при преценка на гласни доказателства,съдът е длъжен да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите,които приема за недостоверни,а когато свидетелите,посочени от едната страна,са в еднаква или нееднаква степен на родство с двете страни,съдът е длъжен да приложи член 136 ГПК/отм/,като посочи съображения за обективност на тези свидетели от аспекта на двете страни. По този въпрос,ВКС счита са правилна практиката,обективирана в горепосоченото решение,постановено по реда на отменения ГПК,а в тази връзка е налице и задължителна практика на ВКС,в решение постановено в производството по член 290 ГПК,а именно-решение №24 от 28.01.2010г. по гр.д.№4744/2008г. по описа на ВКС,Іго,според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка,а когато някое доказателство се приема за недостоверно съдът следва да изложи мотиви за това. По основателността на касационната жалба: С оглед на горепосоченото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос,обжалваното решение е неправилно. С мотивите си въззивният съдът е приел,че предявената от страна на ищцата М. ревандикационна претенция относно процесния недвижим имот е неоснователна,с оглед доказаното по възражението на ответниците по иска ,за изтекла придобивна давност в тяхна полза в изискуемия от закона срок-член 79 ЗС.Правните изводи на съда в тази връзка,се основават изцяло на събрани по делото гласни доказателства,депозирани при разпита на свидетелите,посочени от ответниците,без да са обсъдени показанията на свидетелите Б. и Г.,посочени от ищцата,за тези твърдения на ответниците,както изобщо липсата на преценка на обективност и достоверност на същите и аргументи за това.В разпоредбата на член 68 ал.1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,която владелецът държи,лично или чрез другиго, като своя.Владението по член 68 ЗС се характеризира с два основни признака:обективен:упражняване на фактическата власт върху вещта и субективен-намерението да държи вещта като своя.След като ответниците по иска Х. М. и Г. М. твърдят,че са придобили правото на собственост върху процесния имот,респективно ищцата е загубила това свое право на собственост върху имота,в резултат на изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност,произтичаща от установено владение върху имота и наличие на демостриране на намерение за своене,т.е. обективиране на двата признака от фактическия състав на член 68 ЗС,съдът е следвало да обсъди и прецени съдържанието на всички доказателства по делото в тази връзка.В депозираните показания на свидетелката Б. и Г.,пред пълвоинстанциония съд,се посочва,че ответниците са заживяли в апартамента на ищцата през 2004г.,след завръщането им от Турция и раждането на детето им,т.е. от този момент упражняват фактическа власт върху процесния имот,който факт не е преценен,както самостоятелно,така и с оглед противоречивите на това твърдения на свидетеля М. Х./М. М./-брат на ответника и племенник на ищцата.Гласните доказателства ,събрани по делото не са обсъдени и преценени поотделно и в съкупност,нито от първоинстанционния съд,нито от въззивната инстанция,както и тяхната обективност и достоверност ,с оглед наличието на двата признака на осъществявано владение върху процесния имот съгласно член 68 ЗС.Такава оценка изобщо липсва в мотивите на въззивното решение,като вместо това се анализират неотносими свидетелски показания на свидетеля Х. А.,както и писмени доказателства,във връзка с изплащане на задължението на ищцата от родителите на ответника Х. М. по отпуснат на последната кредит,поради това че не се свързват и не се обсъждат, с оглед установяване на фактическата власт от ответниците върху процесния имот.За да се произнесе,че е налице придобиване на право на собственост,съгласно член 79 ал.1 ЗС,изискващо непрекъснато владение върху недвижимия имот в продължение на десет години,съдът преди всичко следва да обсъди и прецени всички доказателства за делото относно установяването на фактическа власт върху имота на ищцата от страна на ответниците,към кой момент е настъпил,както и дали е налице за този период намерението им за своене на имота.Като не е сторил това въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на член 12 ГПК и член 235,ал.2 ГПК,довело до неправилност на решението. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №92 от 02.11.2011г. на Силистренски окръжен съд,постановено по гр.д.№212/2011г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Силистренски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: