Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 517                                             гр. София, 04 декември 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори декември през две хиляди и девета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                  ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА                                                                                   ДАНИЕЛА АТАНАСОВА   при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Петя Маринова        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 552  по описа за 2009 г   Производството е образувано по искане на осъдения А. К. М. , депозирано на 25.08.2009 г, както и по искане, изготвено от неговия защитник, за възобновяване на наказателното дело, по което е постановена присъда № 11 от 4.12.2008 на Ботевградски районен съд, по НОХД № 409/07, потвърдена с решение на Софийски окръжен съд от 14.07.2009 г, по ВНОХД № 53/09. С първоинстанционната присъда молителят е признат за виновен в това, че на 4.04.2006 г, в гр. Б., обл. Софийска, при условията на повторност, в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, отнел 250 линейни метра алуминиев многожичен ел. проводник, на обща стойност 575 лв, с общо тегло 50 кг, от владението на собственика „В и К, Бебреш” ЕООД-Ботевград, с управител Г, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, при „общ” режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието една година „лишаване от свобода”, наложено с присъда по НОХД № 93/04 на Районен съд, Белоградчик, влязла в сила на 28.06.2004 г. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че осъдителната присъда не почива на надлежна доказателствена основа, а на предположения, че са опорочени изводите по релевантните факти, а оттам, че осъждането е неправилно. Изтъква се, че правото на защита на осъдения е нарушено, като му е отнета възможността да участва лично във въззивното производство. Иска се да бъде отменена осъдителната присъда, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият пледира за уважаване на искането. Моли да бъде изменена мярката му за неотклонение „задържане под стража” в по-лека такава. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от осъдено лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред.   Разгледано по същество, е неоснователно.   Въззивното решение, с което е потвърдена осъдителната присъда, не страда от релевираните процесуални пороци. Събраната по делото доказателствена съвкупност е оценена при спазване изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Изводите по фактите почиват на вярна интерпретация на гласните, писмени и веществени доказателства, установяващи извършеното престъпление и участието на молителя в него. Анализирани са надлежно приобщените показания на св. Н, дадени на досъдебното производство пред съдия, наред с показанията на св. А, с данните от протоколите за оглед / на местопроизшествие и на лекия автомобил, с който се е придвижвал молителят /, със заключенията на оценителната и съдебно-техническата експертизи, с веществените доказателства: конопени въжета, едното с прикачена към него медна кука, ножици за рязане на метал, чували с алуминиев проводник. При наличната доказателствена съвкупност правилно е оценена като защитна тезата на осъдения, че е намерил иззетия от автомобила проводник. Неоснователно се твърди, че осъдителната присъда, респ., потвърждаващото я въззивно решение, не почиват на надлежна доказателствена основа, а на предположения, а оттам, и че осъждането е неправилно. Правото на лично участие на осъдения във въззивното производство не е нарушено, тъй като молителят е присъствал в съдебни заседания, проведени на 13.04.09 г и 18.05.09 г, а е отсъствал на 15.06.2009 г, когато делото е обявено за решаване, за когато е бил редовно призован / от предходно съдебно заседание / и не е посочил уважителни причини за неявяване. По тези съображения, ВКС намери, че не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което искането се явява неоснователно и не може да бъде уважено. Настоящата инстанция констатира, че осъденият изтърпява наказание „лишаване от свобода” по влязла в сила присъда, а не се задържа по мярка за неотклонение „задържане под стража”. При положение, че липсва основание за възобновяване на делото, искането за изменение на мярка за неотклонение „задържане под стража” се явява недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане.   Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. К. М. за възобновяване на НОХД № 409/07, по което е постановена присъда № 11 от 4.12.2008 г на Ботевградски районен съд, потвърдена с решение на Софийски окръжен съд от 14.07.2009, по ВНОХД № 53/09. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на същото лице за изменение на мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: