Р Е Ш Е Н И Е № 49 Гр. София, 21.04. 2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на 24 март през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Силвияна Шишкова, като изслуша докладваното от съдия Балевски т.д. № 28/2020 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.47 и сл. ГПК. Предявени са обективно кумулативно съединени искове от временния синдик на „Синеморец Сънрайз“ ООД– в открито производство по несъстоятелност, с ЕИК:[ЕИК], срещу търговското дружество в открито производство по несъстоятелност, представлявано от неговия управител, и „Синеморец Парадайз“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], с правно основание чл. 47, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 04.11.2019 г., постановено по вътрешно арбитражно дело № 12 по описа за 2018 г. на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация, [населено място], с което „Синеморец Сънрайз“ ООД е осъдено да заплати на „Синеморец Парадайз“ ЕООД суми в общ размер на 13 954 518.55 лева, както и евентуален иск с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, с който се претендира нищожност на същото арбитражно решение. В ИМ се твърди, че арбитражното споразумение, на което арбитражният съд основава своята компетентност, не е съществувало и е било съставено целенасочено и с оглед на междувременно инициирано производство по несъстоятелност на дружеството, без достоверна дата и към момент, към който на основание чл. 635, ал. 1 ТЗ е било необходимо съгласието на синдика на „Синеморец Сънрайз“ ООД, каквото не е давано. Тези твърдения страната квалифицира като иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 1 ЗМТА. Алтернативно се сочи основанието по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, обосновано с наведени твърдения за неавтентичност на арбитражното споразумение – неподписването му от представляващите двете търговки дружества физически лица, както и симулативното му създаване с цел единствено да се увредят кредиторите на несъстоятелното дружество. Ищецът аргументира и основанието по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА като твърди, че едноличният арбитражен състав е сформиран без предоставяне на право на становище от синдика, т.е. – той е бил лишен от възможността да участва във формирането на решаващия орган. Позовава се и на невръчвани му съдебни книжа по делото в периода след откриване на производството по несъстоятелност. Сочи се и, че до откриване на производството по несъстоятелност на „Синеморец Сънрайз“ ООД на 18.06.2019 г. по арбитражното дело не е постъпил отговор на ответното дружество, а след тази дата такъв самостоятелен отговор от управителя на дружеството не би могъл да постъпи, без да е съобразено и становището на назначения синдик на дружеството. Твърди, че е налице и основанието по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА, тъй като в решението си арбитражният съд е определил и реда за удовлетворяване на вземанията на кредитора-ищец по чл. 722 ТЗ, което му произнасяне е извън предмета на арбитражното споразумение. Счита за недопустимо арбитър с решение в арбитражно производство да се произнася относно реда за удовлетворяване на спорното вземане в производството по несъстоятелност. В условията евентуалност се поддържа нищожност на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Основанието по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА се обосновава с обстоятелството, че към момента на възобновяване на арбитражното производство съгласно чл. 637, ал. 3 ТЗ, същото е било недопустимо поради невнесена от ищеца арбитражна такса, за което му е било дадено указание. Намира заплащането на такса за арбитражното производство за абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска, поради което при невнасянето й от ищеца производството е следвало да бъде прекратено. Недопустимостта се поддържа независимо от последващото заплащане на таксата. От страна на ответника „Синеморец Сънрайз" ООД /в несъстоятелност/ представлявано от своя управител А. М. в писмен отговор се излага становище за неоснователност на така предявените искове, доколкото лично е подписал процесното арбитражно споразумение. От страна на ответника „Синеморец Парадайз“ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник, е оспорена основателността на исковата молба по всяко едно наведено в ИМ основание, като се излагат становища за налично арбитражно споразумение към 08.10.2018 г.-датата на представянето му пред арбитража като приложение към ИМ , което е подписано от законните представители-управители на двете дружества-страни по арбитражното дело, на редовно проведена арбитражна процедура и определяне на арбитър, съобразена с уговореното в съдържанието на арбитражната клауза. По отношение на разсрочването на внасяне на арбитражната такса и определянето на размера й счита, че това е от компетентността на арбитража и не опорочава проведения пред него процес, още повече,че самата арбитражна такса е внесена изцяло до приключване на арбитражния спор с постановяване на решение. Изложени са и съображения, че според него,произнасянето от арбитража и за това , в кой ред по чл.722 ал.1 ТЗ следва да се удовлетвори процесното вземане не попада в хипотезата на чл.48 ал.2 ЗМТА и не прави арбитражното решение нищожно. Тези съображения се поддържат от процесуалните представители на страните в открито заседание и в представените писмени защити. По допустимостта на исковото производство съдът се е произнесъл с изрично определение от 04.11.2020 г. По същество, като съобрази становищата на страните и данните по делото, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира следното: Страните не спорят, че с решение №202/18.06.2019 г. на ОС-Бургас по т.д.н. №439/2018 г. е обявена неплатежоспособността на „Синеморец Сънрайз“ ООД , определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност, назначена е за временен синдик г-жа В. С. С., предявила в това й качество, настоящите искове, и са наложени съответните обезпечителни мерки по отношение съхраняване масата на несъстоятелността. Арбитражното производство по в.а.д. №12/2018 г. е било образувано , според данните по преписката на ТАС при НЮФ, на 08.10.2018 г. по ИМ на „Синеморец Парадайз“ ЕООД срещу „Синеморец Сънрайз“ ООД. Към ИМ, пак видно от документите от арбитражната преписка, е било приложено и копие от арбитражното споразумение, според съдържанието, на което: страните по спора пред арбитражния орган „Синеморец Парадайз“ ООД и „Синеморец Сънрайз“ООД, се съгласяват, всички и всякакви спорове помежду им относно съществуването, съдържанието и изискуемостта на описаните в т.1 вземания на ищеца срещу ответника да бъдат разглеждани и решавани от ТАС при НЮФ, съобразно неговия правилник само въз основа на писмени доказателства, заключения на назначени от арбитража вещи лица, писмени свидетелски показания и писмени становища на страните, без да бъдат призовавани в открити арб.заседания, от едноличен арбитър, който следва да бъде лицето, което е председател на ТАКС при НЮФ към момента на подаване на ИМ, отнасяща се до същите вземания. В ИМ по настоящото дело, от страна на ищеца се оспорва както автентичността на подписите на управителите на двете дружество под горното споразумение , така и неговата достоверна дата, с твърдения, че същото е съставено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност-18.06.2019 г. и назначаването на временен синдик, когато дружеството не е имало,съгласно чл.635 ал.1 ТЗ, право да сключи без участието на синдика такова споразумение, поради което последното е сключено от недееспособно лице, а освен това, към датата на образуване на арбитражното производство, не е имало изобщо арбитражно споразумение, въз основа ,на което да се проведе такова производство-основания за отмяна по чл.47 ал.1,т.т. 1 и 2 ЗМТА. По реда на чл.637 ал.1 ТЗ арбитражното производство е било спряно след откриване на производство по несъстоятелност, а в последствие- възобновено при условията на чл.637 ал.3,т.1 ТЗ, с оглед невключването от синдика на спорните вземания в списъка на приетите вземания, предмет на арб.производство, и временният синдик е бил надлежно конституиран като самостоятелна страна в арбитражното производство, съгласно цитираната разпоредба. С оглед последното, настоящият състав на ВКС, счита за неоснователен доводът на процесуалния представител на ответника на „Синеморец Парадайз" ЕООД, че ищецът- временен синдик на „Синеморец Сънрайз“ ООД-в открито производство по несъстоятелност, не е трето лице по смисъла на чл.181 ГПК и за него не се прилагат, уредените в този текст правила за това, кога един частен документ се ползва с достоверна дата спрямо трети лица. Синдикът / респ.временния такъв/ не се явява представител на дружеството-търговец във фазата на открито производство по несъстоятелност, доколкото в процеса, последното се представлява от управителните му органи-чл.635 ал.3 ТЗ. Във връзка с оспорването на автентичността на подписите на управителите на двете дружество под горното споразумение беше назначена СГрафЕ и прието заключението на вещо лице- графолог, от което става ясно, че подписите на управителите на двете дружества-страни по арб.производство, върху копието от споразумението, приложено към ИМ, така и върху това, представено по арбитражното дело с молба от 16.05.2019 г. са на същите лица. Несъстоятелно е възражението на ищцата,че експертизата е ползвала неподходящ сравнителен материал. В приетото заключение, експертът е описал подробно документите, носещи подписи на двамата управители и ползвани като сравнителен материал, вкл. такива с нот.заверка на подписите на лицата, подписали спорното арбитражно споразумение. По делото беше представен и приет и оригинал на арбитражното споразумение, представено в копие с молба от 16.05.2019 по арб.дело, в който автентичността на подписите на двамата управители на дружествата-страни по същото, отново беше потвърдена от експертизата. Ето защо няма основание да се приеме,че оспорените подписи под двата документа са неавтентични. По отношение на оспорването от страна на ищцата на достоверността на датата на съставяне на споразумението с арбитражна клауза, настоящият състав на ВКС намира следното: Разпитаните като свидетели лица са съответно арбитър ,разглеждащ спора и секретар на арбитражния орган и същите потвърдиха направените от самите тях по делото удостоверителни писмени изявления за постъпване на ИМ с приложено арбитражно споразумение и извършените процесуални и администриращи действия. Сами по себе си тези изявления представляват частни документи по смисъла на чл.180 ГПК и потвърждаването им от лицата ,които са ги съставили не удостоверяват достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК по отношение на трето лице, каквото се явява временния синдик. Съгласно посочената разпоредба , за да е достоверна за трето лице датата на съставяне на частен документ, тази дата трябва да е или официално заверена, или частният документът да е възпроизведен в официален документ, или да е налице друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащо го съставяне на документа / останалите хипотези на чл.181 ГПК са неотносими и неприложими за настоящия спор/. В настоящия случай, съдът възприема като друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащо го съставяне на документа, факта на представянето от страните по арб. дело № 12/2018 г. на Търговски арбитражен съд при Националната юридическа фондация-ответници по настоящия иск, на копия от арбитражното споразумение с молба от 16.05.2019 г., който факт, не само не се оспорва от ищеца, но се навежда в самата ИМ от негова страна и се установява от съдържанието на преписката по самото дело. Въпреки, че липсва по-ранна достоверна дата на съставянето на арбитражното споразумение, то съществуването на такава към горната дата, която е преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на „Синеморец Сънрайз" ООД-18.06.2019 г. и назначаването на временен синдик, е достатъчно, за да се приеме, че производството пред арбитража е редовно проведено въз основа на съществуваща към горната дата арбитражна уговорка въз основа, на която арбитражният орган е бил компетентен да разгледа спора и се произнесе по същия с решение от 04.11.2019 г., постановено по арб. дело № 12/2018 г.. Дори и да е липсвало към датата на сезиране с ИМ-08.10.2018 г , наличното към 16.05.2019 г., арбитражно споразумение валидира с обратна сила извършените пред арбитража процесуални действия. От изложеното следва неоснователността на исковете по чл.47 ал.1,т.1 и т.2 ЗМТА. По отношение на оплакванията за наличие на основанието по чл.47 ал.1 т.4 ГПК, тъй като страната/временния синдик в хипотезата на чл.637 ал.1,т.1 ТЗ/ не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър, то следва да се отчете, че временният синдик е бил назначен с решение от 18.06.2019 г. на ОС-Бургас по т.д.н. №439/2018 г. и няма как да се приеме, че след възобновяване на производството по несъстоятелност при условията на чл.637 ал.3,т.1 ТЗ на 19.08.2019 г. , за правораздавателния орган възниква задължение да „рестартира“ висящия пред него процес от самото начало с уведомяване на синдика за назначения, преди спирането на арбитражното производство на 19.07.1919 г. арбитър. Този извод следва от начина за назначаване на арбитър по спора, разписана в самото арбитражно споразумение и в съответствие с чл.12 ал.1 ЗМТА . Следователно искът на това основание също се явява неоснователен. По отношение на оплакванията за наличие на основанието по чл.47 ал.1 т.5 ГПК във връзка с произнасянето в арбитражното решение за това , в кой ред по чл.722 ал.1 ТЗ следва да се удовлетвори процесното вземане по уважения иск, настоящият състав на ВКС, намира следното: Разпоредбата на чл.722 ал.1 ТЗ е част от уредбата на производството по търговска несъстоятелност-част ІV от Търговския закон , глава 47 от същия, уреждаща разпределението на осребреното в производството по несъстоятелност имущество от масата на несъстоятелността и по специално реда по който се удовлетворяват отделните класове кредитори. По своето естество тази норма има за предмет уреждане на отношенията между всички кредитори на масата на несъстоятелността относно това в каква поредност се удовлетворяват техните вземания от наличните след осребряване на имуществото от масата парични средства, което е от компетентността изцяло на съда по несъстоятелността-арг. от чл.729 ТЗ, според който единствено този съд се произнася по законосъобразността на сметката за разпределение, съответно- по нейното съответствие с правилата по чл.722 ал.1 ТЗ за това. Следователно, този спор е изцяло от компетентността на съдилищата и не подлежи на решаване от арбитраж. Приложима в случая е разпоредбата на чл.47 ал.2 ЗМТА и арбитражното решение в тази част се явява нищожно и следва да бъде прогласено за такова, с оглед сезирането изрично на ВКС с такъв иск. На основание чл.47 ал.1, т.6 ЗМТА арбитражното решение е атакувано , поради това, че самото арбитражно производство е следвало да бъде прекратено, след невнасянето своевременно от страна на ищеца, в указания му 14 дневен срок на арбитражна такса, независимо от това, че последната е внесена по-късно. В действителност по преписката от арбитражното дело се установява, че първоначално производството пред арбитража е образувано на 08.10.2020 г. без внесена арбитражна такса, като с резолюция на председателя е указано на ищеца да внесе такава в размер на 19793,60 в 14 дневен срок, което не е сторено. С резолюция от 19.12.2018 г. срокът е продължен до 31.01.2019 г. по молба на ищеца. Съгласно приетото заключение на в.л. по назначената в настоящото производство ССчЕ арбитражната такса е била внесена с два превода , съответно: на 30.05.2019 г. и на 12.08.2019 г., на които дати е била заверена банковата сметка на ТАС при НЮФ с постъпилите суми. Според изложеното в ИМ в този случай производството пред арбитража е следвало да се прекрати,съгласно чл.42, т.3 ЗМТА, като пречка за разглеждане на спора по същество. В случая следва да се отчита, че се касае не за съдебно исково производство, а за арбитражно такова, за което не се прилагат разпоредбите на чл.129 ГПК във връзка с чл.128 т.2 ГПК, задължаващи съда при невнасяне в съответния срок на държавна такса да върне ИМ и прекрати производството по нея. Съгласно чл.24 от ЗМТА страните по арбитражния спор могат да се споразумеят за процедурата, която арб.орган следва да спазва при водене на делото, като при липса на това, арбитражният съд разглежда делото по начин,който намери за подходящ. В случая следва да се приеме,че при липса на съответните уговорки в арбитражното споразумение относно внасянето на арб.такса и последиците от невнасянето й, се прилагат тези от правилника на ТАС при НЮФ, доколкото страните изрично са се договорили делото им да се гледа от този арбитраж. От съдържанието на разпоредбите на този правилник, достъпни на сайта на ТАС на НЮФ/ www.tasnuf.org/ в Интернет, съгласно чл.19 ал.1 във връзка с чл.16 ал.2,т.3 от същия, се дава 14 срок за внасяне на арб.такса, като делото се оставя без движение, което , според първата разпоредба, не е пречка за формиране на решаващия орган и за подготвяне на делото за разглеждане по същество. Съгласно 56 ал.1,т.3 от същия правилник определение за прекратяване на производството се постановява, когато поради бездействие на ищеца делото остане без движение в течение на повече от една година. От анализа на съдържанието на цитираните разпоредби на правилника следва, че невнасянето на дължимата арбитражна такса в срока от образуването на арб.дело-08.10.2018 г. до датата на нейното пълно внасяне-12.08.2019 г., не се явява пречка за разглеждане по същество и решаването на спора, след датата на внасянето й в размера определен от председателя на арбитража/ до тази дата не са извършвани процесуални действия по разглеждане и решаване на спора, освен такива по формиране на решаващия орган и за подготвяне на делото за разглеждане/. Следователно липсва недостатък в процедурата пред арбитражния орган, която да се квалифицира като основание за отмяна на решението, съгласно чл.47 ал.1 т.6 ЗМТА. Останалите оплаквания за незаконосъобразност на арбитражното решение: за невръчване на препис от ИМ на временния синдик, след конституирането му за участие в арб.процес на основание чл.637 ал.3,т.1 ТЗ, за игнориране, от страна на арбитражния орган, на доказателствени искания от негова страна и неуважаването на негови възражения по същество на спора, при постановяване на решението, не попадат сред основанията за отмяна стриктно изброени в разпоредбите на чл.47 ал.1,т.т. 1-6 и ал.2 ЗМТА . С оглед всичко изложено така предявените искове с правно основание чл.47 ал.1, т.т.1-6 ЗМТА следва да се отхвърлят като неоснователни, а решението на ТАС при НЮФ в частта на произнасянето от арбитража за това , в кой ред по чл.722 ал.1 ТЗ следва да се удовлетворят в производството по несъстоятелност присъдените с арбитражното решение вземания арбитражното решение следва да прогласи за нищожно на основание чл.48 ал.2 ЗМТА. По отношение на разноските: На основание чл.649 ал.2 ТЗ „Синеморец Сънрайз“ ООД-в открито производство по несъстоятелност , представлявано от временния синдик г-жа В. С. С. следва да бъде осъдено да заплати държавна такса по отхвърлените искове в общ размер на 558 168,74 лева, която съгласно посочената разпоредба се събира от масата на несъстоятелността, както и да заплати на ответника Синеморец Парадайз" ЕООД ЕИК[ЕИК] сумата от 491,71 лева-разноски в настоящото производство пред ВКС, представляващи сбор от възнагражденията за вещите лица по двете експертизи. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 1, 2, 4. 5 и 6 ЗМТА предявени от временния синдик на „Синеморец Сънрайз“ ООД -в открито производство по несъстоятелност против „Синеморец Парадайз" ЕООД ЕИК[ЕИК] и „Синеморец Сънрайз" ООД- в открито производство по несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя, за отмяна на решение от 04.11.2019 г., постановено по арб. дело № 12/2018 г. на Търговски арбитражен съд при Националната юридическа фондация, с което „Синеморец Сънрайз" ООД /н./ е осъдено да заплати на „Синеморец Парадайз" ЕООД суми в общ размер от 13 954 218.55 лева. ОСЪЖДА на основание чл.649 ал.2 ТЗ „Синеморец Сънрайз“ ООД -в открито производство по несъстоятелност/ ЕИК[ЕИК], представлявано от временния синдик г-жа В. С. С., да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса по отхвърлените искове в общ размер на 558 168,74 лева, както и да заплати на ответника Синеморец Парадайз" ЕООД ЕИК[ЕИК] сумата от 491,71 лева-разноски в настоящото производство пред ВКС. ПРОГЛАСЯВА за нищожно на основание чл.47 ал.2 ЗМТА решение от 04.11.2019 г., постановено по арб. дело № 12/2018 г. на Търговски арбитражен съд при Националната юридическа фондация в частта на произнасянето с него за това , в кой ред по чл.722 ал.1 ТЗ следва да се удовлетворят в производството по несъстоятелност присъдените с арбитражното решение суми. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: