6 Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр. София, 12 септември 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря……...….Марияна Петрова….......……и в присъствието на прокурора….....…....Тома КОМОВ…….изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 1076 по описа за 2021 г. Производството е образувано по касационни жалби на адв. В. К. – повереник на частния обвинител Г. Й. Ж. и на адв. Е. П. – повереник на частните обвинители В. К. А., В. И. Ж. и Т. И. Ж., срещу въззивно решение № 30 от 19.07.2021 г., постановено по внохд № 306/20г. на Бургаски апелативен съд. С присъда № 124 от 27.10.2020 г. по нохд № 310/20 г. на Окръжен съд – Ямбол, подсъдимият А. Х. А. е признат за виновен в това, че на 11.03.2019 г., около 23:00 часа, в [населено място], на [улица]пред портала на фирма „Г.“, в близост до отбивката за „Гробищен парк“, при управление на лек автомобил марка „М.“, с рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на И. Й. Ж., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, и чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия А. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца. Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен в това при управление на МПС да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по това обвинение. С присъдата съдът е възложил в тежест на подсъдимия заплащането на разноските по делото. По жалба на подсъдимия А. А., подадена чрез неговия защитник, и по жалби на поверениците на частните обвинители Г. Ж., В. А., В. Ж. и Т. Ж., е образувано внохд № 306/20 г. на Бургаски апелативен съд. С решение № 30 от 19.07.2021 г. въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение за допуснато нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; намалил размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от две години на една година и осем месеца; намалил размера на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК от четири години на три години и шест месеца; намалил срока на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС от две години и шест месеца на една година и десет месеца, а в останалата част я е потвърдил. С жалбата от повереника на частните обвинители В. А., В. Ж. и Т. Ж. се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Явната несправедливост на наложените наказания се обосновава с необходимостта от налагане на по - тежки наказания за престъпленията по транспорта. Твърди се, че определеното наказание лишаване от свобода не е съобразено с обществената опасност на деянието и неговите противоправни последици и респективно не е в състояние да постигне целите на специалната и най-вече на генералната превенция – да се въздейства възпиращо и предупредително върху другите членове на обществото. Предлага се отмяна на въззивния съдебен акт и увеличаване размера на наложените наказания, както и ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В жалбата на повереника на частния обвинител Г. Ж. се посочват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като заявените оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила са изцяло обвързани с начина на определяне на наложените наказания. В подкрепа на доводите за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода се твърди, че въззивният съд неправилно е приел наличието на съпричиняване, неправилно е отчел смекчаващото отговорността обстоятелство – желанието на подсъдимия да окаже помощ, както и че неправилно е приел, че признанието на подсъдимия е допълнително смекчаващо обстоятелство. Сочи се, че наложените на подсъдимия административни наказания следва да се отчетат като отегчаващи отговорността му обстоятелства. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване размера на наложените наказания, и ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият А. А. и защитникът му адвокат М. А., редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция. По делото е постъпила молба от защитника, с която завява, че поради здравословни причини не е в състояние да се яви, но не възразява да се даде ход на делото, като предоставя и становище по касационните жалби. Частните обвинители В. К. А., В. И. Ж. и Т. И. Ж. и упълномощените им повереници – адв. С. Ч. и адв. Е. П., не се явяват, редовно уведомени. От адв. П. е постъпило писмено становище по подадената жалба. Частният обвинител Г. Й. Ж., редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. В. К., която поддържа изложените в касационната жалба съображения и пледира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбите, като изтъква, че въззивният съд е приложил правилно закона, а наложените наказания са справедливи. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: В подадените жалби от частните обвинители се оспорва по същество справедливостта на наложените на подсъдимия наказания с доводи, които са до голяма степен идентични, което позволява съвместното им разглеждане. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Заявените оплаквания от повереника на частния обвинител Г. Ж. за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила са изцяло обвързани с начина на определяне на наложените наказания. Не са налице изложени съображения, които да попадат извън релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърдението на повереника, че пострадалият нямал възможност да се движи по банкета в посоката на движението на лекия автомобил предвид наличието на храсти, които правели невъзможно използването му, не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото касационно производство. Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият А. А. е признал фактите по обвинението. При тази процедура съдът е задължен да провери дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство и ако намери, че това е така, да проведе съкратено съдебно следствие. В такъв случай за релевантни се приемат всички фактически обстоятелства, посочени в обвинителния акт, обхванати от самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК. Щом процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК е законосъобразно проведена, страните не могат да оспорват пред въззивната инстанция (още по-малко пред касационната) приетите по делото факти. Както в обвинителния акт, така и в материалите от досъдебното производство не се съдържат доказателства относно наличието на растителност, която да е пречила на пешеходеца да се движи по банкета. Хипотетично, при наличие на пречка за използване на банкета, нормата на чл. 108, ал.2 от ЗДвП позволява на пешеходците да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства. В случая въпреки наличието на банкет, чието използване е било възможно, пострадалият е вървял по пътното платно в посоката на движение на автомобила, с което е нарушил правилото на чл.108, ал.1 от ЗДвП. Това допуснато нарушение на правилата за движение от страна на пешеходеца е допринесло за настъпването на резултата, тъй като според заключението на автотехническата експертиза ударът е бил предотвратим в случай, че пешеходецът се е движел по банкета в посока на движението на автомобила. Тогава автомобилът би преминал покрай пешеходеца без да осъществи съприкосновение с него. По тези съображения и предвид изложените във въззивното решение аргументи на л.19 и л.20, касационната инстанция се съгласява с направения извод от въззивния съд, че е налице съпричиняване на резултата от страна пострадалия, което обстоятелство правилно е отчетено в посока на смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия. Оплакването, че признанието на подсъдимия неправилно е отчетено и като смекчаващо обстоятелство, е неоснователно. Направеното от подсъдимия признание на посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, съставлява абсолютно условие за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. То може да се цени и като смекчаващо отговорността обстоятелство само в случаите, когато е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните органи (т.7 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС). В случая, информацията от показанията на А. А., които е дал в качеството си на свидетел няколко часа след инцидента, е спомогнала за установяване на обективната истина още в началото на досъдебното производство, с което е допринесъл за своевременното разкриване на обстоятелствата на извършеното престъпление и неговия извършител. В този смисъл признанието за извършеното правилно и законосъобразно е отчетено от въззивния съд и като смекчаващо отговорността обстоятелство. Неоснователно е и възражението, че въззивният съд неправилно е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство изразеното от подсъдимия желание да помогне за спасяването на живота на пострадалото лице, като помолил свидетеля А. да се обади на телефон 112 и да поиска помощ и изпращането на линейка. Към този момент подсъдимият не е знаел, че сигнал за инцидента вече е бил подаден от св. В., за да се направи извод, че това му действие вече не е било необходимо. Наложените на подсъдимия административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата са приети за отегчаващо отговорността обстоятелства както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. На л. 24 и 25 от въззивното решение предходната инстанция е изложила аргументи, че това обстоятелство няма решаващо значение при определяне на наказанията, което да обуслови същественото им завишаване, с които касационният съд се съгласява. Крайният извод, че нарушенията на правилата за движение, за които подсъдимият е санкциониран по административен ред, не го определят като системен нарушител на пътя, също се споделя от настоящия съдебен състав. Възражението в двете жалби, че наложените наказания са занижени, е неоснователно. Смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства са изчерпателно изброени в решението на въззивния съд. За да намали размера на всяко от наказанията, апелативният съд детайлно е анализирал и допълнил съображенията на първоинстанционния съд. Отчетените от апелативния съд като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, не взети предвид от първоинстанционния съд – желанието за оказване на помощ на пострадалия, семейната ангажираност и родителските му задължения към две малолетни деца и оправдаването му за две от посочените в обвинителния акт нарушения на правилата за движение – по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, закономерно са обусловили намаляването на размера на наложените наказания. Чистото съдебно минало на А., положителните му характеристични данни и трудова ангажираност са обстоятелства, които са мотивирали инстанционните съдилища да приемат, че целите на наказанието могат да се постигнат без ефективното изпълнение на наказанието лишаване от свобода, който извод се споделя и от настоящия касационен състав. Доводите в жалбата на повереника на частните обвинители адв. П., че високият ръст на престъпленията по транспорта обуславя и по - строга репресия, изразяваща се в необходимост от налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода” поставят акцент върху генералната превенция като цел на наказанието по чл. 36 от НК. За да въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото, една санкция трябва преди всичко да превъзпитава и поправя самия деец, спрямо когото се налага. Генералната превенция не следва да се игнорира, но не трябва да има приоритет при обсъждането на предпоставките за приложението на чл.66 от НК, независимо от общественото мнение по даден проблем. В противен случай би се стигнало до налагане на санкция, която удовлетворява обществото, но не поправя и превъзпитава дееца спрямо когото се налага (в същия смисъл р. № 233 от 12.11.2018г. по н.д. № 876/18г. на II н.о на ВКС). Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 19.07.2021 г., постановено по внохд № 306/20г. на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: