4 РЕШЕНИЕ № 146 С., 12.06.2012 година В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Е. Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1239/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение от 10.11.2009 г. по гр. д. № 3340/2008 г. на Софийския градски съд, след частична отмяна на решение № 168 от 05.01.2008 г. по гр. д. № 12704/2005 г. на Софийския районен съд, е признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ по отношение на [фирма] /в ликвидация/ и [фирма], че С. М. И. е собственик на 1/2 ид. ч. от магазин, находящ се на партерен етаж на триетажна външна къща на [улица] [населено място], целият със застроена площ 76.03 кв. м., състоящ се от търговска зала с площ 40.30 кв. м., второ ниво с пробни кабини с площ 14.10 кв. м., коридор с площ 2.50 кв. м., санитарен възел с площ 1.96 кв. м., заедно с 9.67% ид. ч. от общите части на сградата и от мястото, в което е построена; в останалата част първоинстанционното решение е обезсилено. Молба за отмяна на влязлото в сила решение е подадена от ответниците, които твърдят, че налице е хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да им бъдат известни при решаването му и с които молителите не могли да се снабдят своевременно. Искат отмяна на влязлото в сила решение, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените доказателства. Ответницата по молбата - ищцата С. М. И., счита молбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, въззивният съд намерил за неправилен извода на първоинстанционния съд, че магазини е имало само в лицевата сграда, като единият е одържавен по ЗОЕГПНС, а другият е освободен и впоследствие отчужден по ЗПИНМ; приел, че и двете триетажни сгради: външната къща - откъм лицевата част на имота на [улица], и вътрешната къща - в двора /в дъното на имота/, са имали построени магазини в партера; с решението на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС са отчуждени магазин и две стаи зад него във външната къща и той впоследствие е преобразуван в два при ползването от държавни предприятия; находящият се във вътрешната къща магазин-парфюмерия е освободен от отчуждаване по ЗОЕГПНС и е останал в собственост на наследодателя, а впоследствие е отчужден от неговите наследници по ЗПИНМ. Проследявайки данните за отделните държавни предприятия, владяли магазина в лицевата сграда, въззивният съд приел за недоказано същият да е преминал в капитала на някое от дружествата-ответници по иска и по силата на преобразуването да са придобити вещни права. Дори да се приеме обратното, то не е пречка за възстановяване на собствеността, тъй като при влизане в сила на ЗВСОНИ магазинът съществува реално в същата триетажна сграда и до размерите на одържавяването. По тези съображения положителният установителен иск за собственост, произхождаща от реституция по ЗВСОНИ, е уважен. С молбата за отмяна са представени копие от архитектурен проект с надпис „план за нова постройка на Мих. И. Ю. в С.” от 30.05.1914 г., одобрен на 11.06.1914 г., с отбелязване „билет № 332/914 год.”, и ситуация /скица/ от 09.06.1914 г. за вътрешната къща на [улица]. Молителите застъпват тезата, че новооткритите доказателства не са им били известни и не са разполагали с възможност да се снабдят с тях поради факта, че едва в мотивите на въззивното решение се приема наличие на магазин във вътрешната къща. Като твърдят, че съгласно сега представените доказателства на партерния етаж на същата къща не е съществувал магазин, а само едно жилище, те считат, че ако тези обстоятелства бяха известни на съда, биха довели до други изводи досежно обема на правото на собственост на ищцата върху спорния преустроен магазин, въз основа на преценка за наличието на реституционните предпоставки по ЗВСОНИ и по З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС върху всяко от помещенията в партера на външната къща, попадащи в площта на спорния магазин. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което молителите се позовават, е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото. В разглеждания случай както в исковата молба, така и във въззивната жалба ищцата е твърдяла, че спорните два бивши магазина са се намирали във външната къща, каквато позиция са застъпили и ответниците по иска /сега молители/. С оглед съвпадащите становища на страните в процеса и липсата на твърдения от страна на ищцата местонахождението на някой от спорните обекти да е във вътрешната къща, основателно се сочи в молбата за отмяна, че на ответниците обективно не се е налагало да търсят и са били лишени от възможността да представят, при висящността на делото, доказателства за обектите във вътрешната къща. Същевременно липсват данни представените с молбата за отмяна строителни книжа да са били известни на молителите и те да са разполагали с тях по време на приключилия процес. Извод в обратния смисъл не може да се изведе от представеното от ищцата с отговора на молбата за отмяна копие от н. а. № 34 от 02.11.2004 г., в приложението към който е описана таблица за разпределение на идеалните части на отделните обекти от общите части на двете сгради и от дворното място, изготвена от инж. Ан. А., лиценз № 5285/1997 г., и архитектурно заснемане /т. 8/. Д. се основава на предположението, че сега представеният проект от 1914 г. е използван в процедурата по прехвърлянето чрез продажба от [фирма] на обекти от двете сгради - лицева и вътрешна, но в акта липсват такива данни, които да обосноват безпротиворечив извод в тази насока. Ето защо следва да се приеме, че, от една страна, откриването и представянето на новите писмени доказателства не се дължи на процесуална небрежност, проявена от молителите при водене на делото, и, от друга страна, че подадената на 23.06.2011 г. молба за отмяна е допустима предвид спазването на законоустановения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен срок, считано от датата на снабдяване с новите писмени доказателства - 25.03.2011 г. Ето защо молбата за отмяна е допустима. По същество тя е основателна. Представените с молбата за отмяна доказателства са относими към извода на въззивния съд, съдържащ се във влязлото в сила решение, че и двете триетажни къщи са имали магазини в партера, като този, освободен от отчуждаване по ЗОЕГПНС и впоследствие отчужден по ЗПИНМ, е бил във вътрешната къща. Те са относими към установяване на обстоятелството дали на партерния етаж на тази къща е съществувало само едно жилище и не е съществувал магазин, а оттам - и относно точното местонахождение на обектите по исковата молба и режима на отчуждаването, съответно на възстановяването им, и в този смисъл доказателствата са от съществено значение за изхода на делото. Одобрените строителни книжа са доказателство за предвижданията на компетентните административни органи относно вида, етажността и помещенията в сградата, която следва да бъде изградена. Ако бяха известни на съда и взети предвид при постановяване на влязлото в сила решение, и при положение, че се установи в хода на делото, че изграденото не се отклонява от предвиденото, те биха могли да доведат до други изводи относно обема на правото на собственост на ищцата върху имота по исковата молба. В обобщение, влязлото в сила решение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне от действията по приемане на новите писмени доказателства. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влязлото в сила решение от 10.11.2009 г. по гр. д. № 3340/2008 г. на Софийския градски съд в частта по уважения иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, по молба за отмяна, подадена от [фирма] /в ликвидация/ [населено място] и [фирма] [населено място] на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ВРЪЩА делото в тази част на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне от действията по приемане на представените с молбата за отмяна план за нова постройка на Мих. И. Ю. в С. от 30.05.1914 г., билет № 332/914 г. и ситуация /скица/ от 09.06.1914 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: