Р Е Ш Е Н И Е №28 гр. София, 07 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Лилия Гаврилова и прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2283 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитниците на подсъдимия Ц. П. Й. срещу решение №295/12.10.2012 г.2012 г., постановено по ВНОХД №702/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, VІІ въззивен състав, с което е изменена присъда №156 от 21.05.2012 г., постановена по НОХД №3811/2011 г. по описа на Софийски градски съд в частта за наложеното наказание „глоба” в размер на 10 000 лева, като същото е намалено на 10 лева, а първостепенния съдебен акт е потвърден в останалата му част. С присъдата подсъдимият Ц. П. Й. е признат за виновен в това, че на 16.02.2004 г. в гр.София, ТД на НАП София- град, като едноличен търговец с фирма „В.- Интеренешънал- Ц. П.” укрил данъчно задължение в особено големи размери- 892430 лева дължим данък добавена стойност (ДДС), като потвърдил неистина в подадена декларация, която се изисква по силата на чл.100 ЗДДС, като декларирал неосъществени сделки по пет фактури, като на основание чл.257, ал.1, във вр. с чл.255, ал.1 НК, във вр. с чл.2, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила и наказание „глоба” в размер на 10 000 лева. В касационната жалба и допълнението към нея са посочени всички касационни основания. Поддържа се, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразило се в неправилно обсъждане и тълкуване на доказателствените материали. Оспорват се изводите на предходните съдебни състави за доказаност на обвинението, като се твърди, че липсата на посочените в справката- декларация фактури не е доказателство за извършване на престъплението по чл.257, във вр. с чл.255 НК. Моли да бъде отчетено това, че за подсъдимия не съществува необходимост да представи тези документи, както и това, че от счетоводната къща, обслужвала фирмата на Й. разследващите органи са иззели множество документи, като е възможно сред тях да са и процесните фактури. С жалбата се правят оплаквания и за това, че неправилно предходните решаващи съдебни състави са ценили проверката, извършена от данъчните органи, като неправилно са кредитирали изводите им за това, че сделките, отразени в справката- декларация не са били осъществени. Оспорват се и изводите на първостепенния и въззивен съд за това, същите сделки не са били реално извършени, като се твърди, че непредставянето на фактурите не е обстоятелство, от което може да бъде направен такъв извод. На тези основания се поддържа, че с постановяването на осъдителни съдебни актове е допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че отмереното наказание е явно несправедливо, като неправилно са били ценени тежестта инкриминираното деяние и не е оценено чистото съдебно минало на подсъдимия и продължителния период, в който се е развивало наказателното производство. На тези основание се предлага атакуваното въззивно съдебно решение да бъде отменено и подсъдимия Й. да бъде оправдан. Алтернативно се предлага въззивното решение да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане. В хода на касационното производство защитата поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Представителят на държавното обвинение предлага да бъде оставено в сила атакуваното съдебно решение. Подсъдимият Й. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от предходните съдебни състави и преценява, че събраните в хода на производството доказателствени материали са били правилно анализирани. Не могат да бъдат възприети оплакванията на защитата, че в хода на наказателното производство първостепенният и въззивният съд са ползвали негодни доказателствени материали. Няма спор, че осъществената финансова ревизия от служителите на ТДД, във връзка с подадената справка- декларация няма доказателствена стойност и ревизионният акт не може да се ползва като годно доказателствено средство в рамките на наказателното производство. Тези документи, макар и приложени по делото не са били отчитани от решаващите съдилища и въз основа на тях не са направени никакви фактически изводи. В качеството на свидетели са разпитани данъчните служители- М. и А. и от показанията им е установено, че непосредствено след инкриминираната дата при извършени от тях проверки не са били открити посочените в справката- декларация фактури или други първични документи, даващи информация за посочените сделки. Няма пречка показанията на тези свидетели да бъдат ползвани, като правилно първостепенният съд е кредитирал показанията им. Техния разпит, без съмнение, е бил допустим, тъй като по отношение на тях не съществува предвидена в процесуалния ни закон пречка да вземат участие в производството. В този смисъл в ТР №1/2009 г на ВКС, НК е посочено, че осъществяването на проверка от страна на данъчните власти и издаването на ревизионен акт не е законова предпоставка за носене на наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.255 НК или 256 НК, но в този задължителен съдебен акт не е предвидена забрана извършилите проверката данъчни служители да бъдат свидетели в производството и да депозират показания по отношение на факти от значение за изхода на наказателното производство. Обстоятелствата, свързани с извършването на процесните сделки и съществуването на обсъжданите фактури са относими към основания факт на доказване и затова показанията на тези свидетели са били правилно ценени от решаващите съдилища. Не на последно място трябва да се посочи и това, че техните показания се подкрепят от другите събрани гласни доказателства, тъй като нито един от останалите свидетели не дава информация за осъществяването на тези сделки, техния предмет, стойност или по въпроса за съществуването на описаните в справката- декларация фактури. При преценката за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, във връзка с обсъждането на доказателствените източници, трябва да се посочи и това, че настоящата инстанция споделя изцяло изводите на предходните съдебни състави за това, че по несъмнен и категоричен начин е било установено, че процесните сделки не са били осъществени. Практически доказателствените материали са еднопосочни, като нито един от свидетелите (посочени като съконтрахенти на подсъдимия), няма спомен за тези сделки и не може да даде конкретна информация за тях. Липсват доказателства за извършени плащания, както и информация за предмета на тези сделки. Не са били открити и първични счетоводни документи, които са удостоверяват извършването им. При така установените обстоятелства единственият възможен извод (вярно направен и от първостепенния и от въззивния съд) е бил, че посочените в справката- декларация сделки не са били осъществени, респективно отразяването им е било с цел да не бъдат платени дължими данъчни задължения. В заключение трябва да бъде отразено и това, че всяка от посочените сделки е била на изключително висока стойност и е житейски неоправдано да се приеме, че ако тя е била извършена не биха останали документални или други следи за това. Касационната инстанция споделя тезата на защитата, че в рамките на наказателното производство за подсъдимия не съществува задължение да докаже осъществяването на процесните сделки, нито да представи посочените в справката- декларация фактури. Действително установяването на факта на извършване на престъплението е задача на държавното обвинение, като в това производство в хода на съдебното следствие по несъмнен и категоричен начин е установено това, че посочените сделки не са били осъществени. Този отрицателен факт е бил установен по предвидения в НПК ред и въз основа на верен анализ на събраните доказателства и доказателствени средства. Не могат да бъдат възприети и оплакванията на защитата, че инкриминираните фактури са се намирали в счетоводната къща, обслужвала дружеството на подсъдимия и са били иззети от там от разследващите органи. На първо място доказателства за подобно действие в кориците на делото липсват. На следващо място (както правилно е приел въззивният съд) тези документи са търсени не само от разследващите органи, но и от данъчните служители в хода на провежданата данъчна ревизия и не са били открити нито в подсъдимия, нито в посочените от него съконтрахенти по отделните сделки. Без да е пряко свързано с настоящото производство трябва да бъде посочено и това, че липсата на фактурите е представлявало драстично нарушение на чл.93 ЗДДС, съгласно който подсъдимият е трябвало да ги съхранява и представи на данъчните органи- задължение което той никога не е изпълнявал. На тези основания не може липсата на фактурите няма как да е обстоятелство, което да налага оправдаването на подсъдимия Й. или отмяна на постановените осъдителни съдебни актове. Ето защо касационната инстанция прие, че в хода на воденото наказателно производство не са били допуснати нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК, които да налагат отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон Касационната инстанция прецени, че въззивният съдебен състав в атакуваното съдебно решение е направил детайлен и верен анализ на доказателствените материали и убедително е посочил защо приема, че престъплението по чл.257 НК, във вр. с чл.255 НК е извършено от подсъдимия Й.. Правилно съдът е приел, че със съставянето на справката- декларация и конкретно с вписването на данните от липсващите пет фактури- за сделки, с които е претендиран данъчен кредит в размер на 897 800 лева подсъдимият е укрил дължимия данък добавена стойност по осъществена реално сделка за сумата от 892 430 лева. С подаването на справката- декларация Й. е осъществил състава на престъплението по чл.257 НК, във вр. с чл.255 НК, тъй като ако не са били установени чрез данъчна ревизия действителните факти, а са били възприети тези отразени в представения от него документ той обективно не би платил дължимите 892 430 лева. Правилно въззивният съд е приел, че престъплението е осъществено и от обективна страна, при форма на вината „пряк умисъл”, като подсъдимият е съзнавал, че вписва невярна информация в подадената справка- декларация и с това е целял да укрие данъчното задължение- предмет на производството. Налице е бил и квалифициращия признак по чл.257 НК, тъй като сумата от 892 430 лева е надвишавала многократно установената граница в разпоредбата на чл.93, т.12 НК. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания, свързани с правилното приложение на материалния закон, поради което за касационната инстанция не съществува възможност да ги обсъди. Ето защо може да бъде направен единствено извод, че предходните съдебни състави са приложили правилно материалния закон и липсват основанията по чл.348, ал.1, т.1 НПК за отмяна на постановения въззивен съдебен акт. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание Касационният съд прие, че правилно първостепенният и въззивният съдебни състави са отчели смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Вярно като смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени чистото съдебно минало на подсъдимия и дългия период, през който е продължило воденото наказателно производство, а като отегчаващо- високата стойност на укритите данъчни задължения. При така отчетените обстоятелства, имащи отношение към индивидуализация на наказанието правилно то е било определено към средния размер- три години лишаване от свобода и е била наложена глоба- отново към средния размер. Законосъобразно е било отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от четири години, тъй като ефективното му изтърпяване не би допринесло за постигане на целите на чл.36 НК. Касационната инстанция прецени, че определеното наказание е справедливо и е адекватно на данните за личността на подсъдимия Й. и обществената опасност на извършеното от него инкриминирано деяние. Ето защо същото не е явно несправедливо и не трябва да бъде намалявано. Правилно въззивната инстанция е редуцирала наказанието „глоба”, като законосъобразно е съобразен отчетен Законът за деноминация на лева, влязъл в сила на 05.11.1997 г. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №295/12.10.2012 г.2012 г., постановено по ВНОХД №702/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, VІІ въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.