ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 136
гр. София, 31.03.2023 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
МАРИЯ МИТЕВА
При становището на прокурора от ВКП Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия МИТЕВА КНЧД № 202/2023 г., като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК.
Производството по ЧНД № 202/2023 г. на ВКС, III-то наказателно отделение е образувано след като с разпореждане от 07.03.2023 г., Районен Съд - София е прекратил производството по НАХД № 2337/2023 г. и е повдигнал спор за подсъдност с Районен Съд - Шумен по правилата на чл. 44, ал. 1 от НПК, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, в конкретния случай не се съдържат особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления.
НАХД № 45/2023 г. по описа на РС - Шумен е било образувано по жалба, депозирана /фирма/, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Ю. М. срещу постановление п № 38-91 от 12.10.2022 г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност", [населено място], с което на основание чл. 116, ал. З, т .З от Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/ на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 лв., за нарушение на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП вр. чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП.
От обстоятелствената част на посоченото НП е видно, че нарушението, за което е санкционирано дружеството се изразява в това, че в качеството си на лице по чл. 4 от ЗМИП не е уведомило Дирекция „Финансово разузнаване" на ДА „НС" за извършено плащане в брой на стойност над 30 000,00 лв., в срока по чл 54, ал. 1 от ППЗМИП, а именно-до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася информацията.
В конкретния случай, административното нарушение, за което е наложена санкцията е осъществено чрез бездействие - неуведомяване за конкретно посочено обстоятелство. Трайно установената съдебна практика приема, че бездействието е реализирано там, където е било дължимо съответното действие - подаване на уведомлението. Последното е следвало да бъде подадено по седалището на Д"ФР" на ДА „НС", находящо се в [населено място], [улица]. Предвид на тези съображения, РС - Шумен е прекратил съдебното производство по анд № 45/2023 г. и е изпратил делото на СРС, по подсъдност.
Производството по анд №2337/2023 г. по описа на СРС, н.о.13-ти състав е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
В своите мотиви, СРС е посочил, че при определяне на подсъдността, от съществено значение са твърденията в наказателното постановление. Повдигнатият спор за подсъдност изисква правилно решение на въпроса за мястото, на което се осъществява деянието, изразено в бездействие. Отговорността за бездействието е отговорност не просто за неизвършване на нещо, а за неизвършването на нещо правно дължимо. Затова и мястото, където деецът е длъжен да действа, определя и мястото, където той ще отговаря, ако бездейства.
Прокурорът от ВКП Момчил Бенчев изразява становище, че нарушението е извършено чрез бездействие, но местоизвършването му е установено в [населено място] и компетентен да разгледа делото е РС – Шумен.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доказателствените материали по делото намери за установено следното.
Съгласно чл. 59 ЗАНН, Наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението.
От съдържанието на наказателното постановление е видно, че на /фирма/, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Ю. М., е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 76, ал. 1 ЗМИП вр. чл. 54, ал. 1 ППЗМИП, деяние, наказумо по чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМИП. Нарушението е осъществено в [населено място] в обект за обмяна на валута на [улица], /фирма/,
Както в акта за установяване на административното нарушение, така и в НП, като място на извършване на нарушението административно – наказващият орган е посочил [населено място] и по правилата на чл. 59 ЗАНН местно компетентният съд е РС – Шумен.
Независимо от това, че нарушението е осъществено чрез бездействие административно – наказващият орган ясно и категорично е посочил мястото на извършване на нарушението, а от тук следва, че нужното действие - уведомяване на Д „ФР" на ДА „НС" за извършено плащане в брой на стойност над 30 000,00 лв, е следвало да се извърши в [населено място], където е седалището и адреса на управление на дружеството.
Противното би означавало да се ревизира преценката на административно – наказващият орган относно претендираното от него място на извършване на административното нарушение.
В същия смисъл е налице и съдебна практика - Определение на ВКС, трето НО по НЧД № 318/2014 г., Решение № 18 от 25.02.2009 г. на АдмС - Хасково по к. н. а. х. д. № 13/2009 г., Определение № 36 от 4.10.1999 г. на ВКС по НД № 437/99 г. на първо НО, Решение от 15.04.2007 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. х. д. № 114/2008 г. и др.
С оглед на изложеното жалбата срещу наказателното постановление следва да се разгледа от РС – Шумен.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА НАХД № 2337/2023 г. по описа на Районен съд – София за разглеждане от Районен съд – Шумен.
Препис от определението да се изпрати на РС – София за сведение.
Настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.