- 4 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 707

гр. София, 01.08.2018 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 13.06.2018 (тринадесети юни две хиляди и осемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1640 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 36 633/04.12.2017 година, подадена от В. К. Г. и И. Г. Г., срещу решение 1245/20.10.2017 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 1561/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пловдив е потвърдил решение № 1361/28.04.2017 година на Районен съд Пловдив, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 8849/2014 година, с което е постановено да се издаде в полза на [фирма] [населено място], дубликат на изпълнителен лист срещу Г. И. Г., за сумата 71 230.41 лева, включваща сумата от 36 351.48 лева – просрочена главница, дължима по договор за ипотечен кредит № 25 814/03.09.2007 година, сумата от 2358.41 лева-наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 25.04.2012 година до 04.06.2014 година, включително, сумата 8262.39 лева-просрочена договорна лихва за периода от 25.04.2012 година до 16.04.2014 година, включително, сумата от 1411.64 лева-просрочена договорна лихва за гратисен период от 25.12.2011 година до 25.03.2012 година, сумата от 17 018.00 лева-неустойка върху просрочени договорни лихви за периода от 25.04.2012 година до 04.06.2014 година, включително, сумата от 5827.75 лева-неустойка върху просрочени договорни лихви за периода от 25.12.2011 година до 04.06.2011 година-включително, законната лихва върху сумата 71 230.41 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда-06.06.2014 година до изплащане на вземането, както и разноски по делото, включващи сумата 1424.61 лева за държавна такса и сумата 1580.00 лева за адвокатско възнаграждение, присъдени със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8849/2014 година по описа на Районен съд Пловдив, VІ-ти състав.
В подадената от В. К. Г. и И. Г. Г. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено по отношение на тях, като производството бъде прекратено. Ако това не бъде възприето са изложени доводи за това, че обжалваното решение постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК В. К. Г. и И. Г. Г. твърдят, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 11 531/17.04.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение 1245/20.10.2017 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 1561/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
В. К. Г. и И. Г. Г. са били уведомени за обжалваното решение на 30.10.2017 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 36 633/04.12.2017 година, като е подадена по пощата на 30.11.2017 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Пловдив е приел за установено, че спрямо длъжника Г. И. Г. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 5799/09.06.2014 година, по ч. гр. д. № 8849/2014 година по описа на Районен съд Пловдив, VІ-ти състав за сумата от общо 71 230.41 лева. Въз основа на тази заповед на 10.06.2014 година е бил издаден изпълнителен лист и е било образувано изпълнително дело № 1192/2014 година по описа на М. А.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Пазарджик, вписана под № 884 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители. В хода на висящото производство по принудително изпълнение, а именно на 11.09.2016 година, починал длъжника Г. И. Г., като оставил за свои законни наследници съпругата си В. К. Г. и сина си И. Г. Г.. Последните след като получили поканите за доброволно изпълнение били подали възражения по чл. 414 от ГПК, че не дължат сумите по издадената по ч. гр. д. № 8849/2014 година по описа на Районен съд Пловдив, VІ-ти състав заповед за изпълнение. С разпореждане от 08.11.2016 година заповедният съд указал на [фирма] [населено място], че може в едномесечен срок от съобщението да предяви иск по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземането си, а с разпореждане от 10..11.2016 година е конституирал като длъжници В. К. Г. и И. Г. Г.. Въз основа на подадена от [фирма] [населено място] искова молба с вх. № 38 051/22.12.2016 година било образувано т. д. № 845/2016 година по описа на Окръжен съд Пловдив. От констативен протокол от 10.08.2014 година М. А.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Пазарджик, вписана под № 884 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители било установено, че изпълнителното производство № 1192/2014 година липсва от архива на частния съдебен изпълнител. Същевременно В. К. Г. и И. Г. Г. били направили отказ от наследството на наследодателя им и длъжник по изпълнителния лист Г. И. Г..
Съставът на Окръжен съд Пловдив е приела за неоснователно възражението на В. К. Г. и И. Г. Г., че възражението на В. К. Г. и И. Г. Г., че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, тъй като те не са надлежни страни в процеса, тъй като са се отказали от наследството на длъжника Г. И. Г., който е и техен наследодател, поради което не била налице една абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебния процес. Следвало да се вземе предвид, че производството било по процедура предвидена в част пета на ГПК (изпълнително производство), а термина надлежна страна и процесуалните предпоставки за допустимост на исковото производство касаели исковия процес регламентиран в част втора и трета на ГПК. В рамките на исковото производство надлежната страна била носителя на правото на иск за разрешаване на конкретен правен спор. В производство по чл. 409 от ГПК не се разрешавал правен спор, а се издавал дубликат на един вече издаден писмен документ (изпълнителен лист) по вече издадено изпълнително основание, който доказвал съществуващо неудовлетворено притезание. Самият изпълнителен лист бил процесуална предпоставка за съществуване на правото на принудително изпълнение и то от категорията на абсолютните такива. Затова в производството по чл. 409 от ГПК не се разрешавал със сила на присъдено нещо правния спор, кой е длъжник по издадената по ч. гр. д. № 8849/2014 година по описа на Районен съд Пловдив, VІ-ти състав заповед за изпълнение № 5799/09.06.2014 година, като този спор щял да бъде разрешен във висящия исков процес по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, по предявения от [фирма] [населено място] срещу В. К. Г. е И. Г. Г. иск. В производството по чл. 409 от ГПК се издавал дубликат на изпълнителния лист спрямо първоначалния длъжник Г. И. Г., а не спрямо В. К. Г. и И. Г. Г., така че правата на последните двама да се защитят в един бъдещ исков процес не се накърнявали с нищо.
С оглед на тези изводи на състава на Окръжен съд Пловдив, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, В. К. Г. и И. Г. Г. са поставили процесуално правния въпрос (уточнен от съда по реда на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС) за характера на производството по чл. 409 от ГПК и правните последици на постановеното в същото съдебно решение. Този въпрос е основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на същия е в противоречие с установената съдебна практика намерила израз в решение № 120/07.06.2017 година, постановено по гр. д. № 60 197/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Затова следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение само по този процесуално правен въпрос, без да се разглеждат изложените от В. К. Г. и И. Г. Г. твърдения за недопустимост и очевидна неправилност на решението. Още повече, че тези твърдения са свързани с това дали те са надлежни страни в производството по чл. 409 от ГПК. Тези техни твърдения се основават на това, те те били направили отказ от наследството на длъжника по изпълнителния лист И. Г. Г.. [фирма] [населено място] обаче е оспорвала действителността на тези откази, поради което е налице спор, който може да бъде разрешен само в съдебно производство след извършване на преценка на фактите и доказателствата, отнасящи се до действителността на извършените откази от наследство. Дали този спор може да се разреши в производството по чл. 409 от ГПК или в друго производство зависи от отговора на посочения по-горе процесуално правен въпрос, по който въззивното решение на Окръжен съд Пловдив се допуска до касационен контрол.
С оглед на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение 1245/20.10.2017 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 1561/2017 година, по подадената срещу него от В. К. Г. и И. Г. Г., касационна жалба с вх. № 36 633/04.12.2017 година и такова трябва да се допусне.
На В. К. Г. и И. Г. Г. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на 30.00 лева по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им се укаже, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение 1245/20.10.2017 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 1561/2017 година.
ДАВА на В. К. Г. с ЕГН [ЕГН] и И. Г. Г. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [община], [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на 30.00 лева по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им УКАЗВА, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.