Р Е Ш Е Н И Е № 57 София, 09.02.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4641 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1336 от 24.11.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 114 от 24.06.2015 година по гр.д. № 286/2015 година на Пловдивски апелативен съд, с което предявеният от Д. Т. Б. от [населено място] против П. ., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. І-во и т. 4 ЗОДОВ е уважен за сумата 22000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1 ЗОДОВ да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към размера му. Съгласно установената задължителна съдебна практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи ((ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС). Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. В същия смисъл и решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр.д. № 2026/2014 г. ІV г.о. ВКС. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. І-во и т. 4 ЗОДОВ, Пловдивски апелативен съд е приел, че на 02.02.2012 г. в О. при Окръжна прокуратура [населено място] е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, по което с постановление от 29.05.2012 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 316 НК вр. с чл. 308, ал.1 НК. С присъда от 08.10.2012 г. по н.о.х.д. № 1139/2012 г. на Пазарджишки районен съд, ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал.1 НК, за което му е било наложено наказание „пробация” при мерки за контрол и въздействие „задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на подписване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца”. С присъдата ищецът е бил признат за невиновен и оправдан за извършено престъпление по чл. 310, ал.1 НК вр. с чл. 308, ал.1 НК. Присъдата е била отменена с решение по н.о.х.д. № 616/2012 г., образувано по протест на П. . и делото върнато на районна прокуратура [населено място] за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С постановление от 24.04.2013 г. ищецът отново е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 310, ал.1 НК вр. с чл. 308, ал.1 НК; образувано е н.о.х.д. № 952/2013 г. на Пазарджишки районен съд по което с присъда от 07.10.2013 г. ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал.1 НК за това, че в кръга на службата си е съставил официален документ - трудов договор, в който е удостоверил неверни обстоятелства, както и в извършване на престъпление по чл. 310, ал.1 НК вр. с чл. 308, ал.1 НК, изразяващо се в поправка в съдържанието на официален документ – допълнително споразумение към трудов договор, за което му е било наложено наказание „пробация” за срок от една година и два месеца. Присъдата е била потвърдена с решение № 13 от 29.02.2014 г. по н.о.х.д. № 570/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд и приведена в изпълнение от 02.02.2014 г. По искане на ищеца Б. наказателното производство е било възобновено. С решение № 242 от 06.08.2014 г. по н.о.х.д. № 626/2014 г. на Върховния касационен съд, присъдата на Пазарджишки окръжен съд е била отменена, а ищецът признат за невиновен по повдигнатите му обвинения и оправдан. Наказанието „пробация” е било изпълнявано до 07.08.2014 година. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял сериозни душевни страдания, а претърпените притеснения във връзка с изхода на делото и злепоставянето му пред обществото рефлектирали негативно върху здравето му. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 22000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. І-во и т.4 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 50000 лева предявеният от ищеца иск е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от П. на България се поддържа, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера му, в т.ч. социално-икономическите условия в страната през периода на увреждането, завишавайки го необосновано с оглед размера на обезщетенията за вреди в сходни случаи. Ответникът по касационната жалба Д. Т. Б. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. В нарушение на установената съдебна практика, въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението. Наред с фактите, сочещи че ищецът е изтърпявал в продължение на около половин година (от 02.02.2014 г. до 07.08.2014 г.) наказание „пробация” за престъпление, за което е признат за невинен, както и негативните последици върху здравето му, настъпили вследствие изживените притеснения поради незаконното наказателно преследване, съдът е следвало да съобрази тежестта на обвинението, предвиждащо наказание лишаване от свобода до пет години; срокът, в който е протекло наказателното преследване (около две години) и сравнително ниския обем на извършените с участие на пострадалия процесуални действия, както и взетата най-лека мярка на процесуална принуда. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че макар и несъставомерни, осъществените от ищеца действия се явяват обществено укорими – отразяване на неверни данни в допълнително споразумение към трудов договор и извършено въз основа на тях уволнение на служител, признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение, предвид което претърпените морални страдалия са резултат и на допусната от самия него небрежност в качеството му на директор при изготвяне документацията на повереното му учебно заведение. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства и съобразяването на общото ниво на икономическото благосъстояние в страната, обуславя извод, че присъденото обезщетение е прекомерно за търпените от неоснователното обвинение неимуществени вреди, предвид което и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. ЗОДОВ е уважен над размер от 6000 лева, като за разликата до размер от 22000 лева искът се отхвърли като неоснователен. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 114 от 24.06.2015 година по гр.д. № 286/2015 година на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Д. Т. Б. от [населено място] против П. .., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. І-во и т. 4 ЗОДОВ е уважен над размер от 6000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Т. Б. от [населено място] против П. на Република България, [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. І-во и т. 4 ЗОДОВ за разликата над 6000 лева до 22000 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: