4 Р Е Ш Е Н И Е № 239 [населено място] 28.01. 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №1407 по описа за 2011 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Държавно горско стопанство - Д., сега заличено като държавно предприятие и представляващо териториално поделение към Ю. държавно предприятие – С., съгласно чл.163, ал.1 от Закона за горите /обн.ДВ, бр.19/2011г./, в чието лице е продължило производството по делото, срещу решение от 15.07.2011г., постановено по гр.д.№268/2011г. на Смолянски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 10.03.2011г. по гр.д.№368/2010г. на Девински районен съд е отхвърлен предявения от Държавно горско стопанство /Д./ - Д., иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №670 от 11.05.2012г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса: дали е осъществено на правно основание добиването на дървен материал въз основа на разрешение за сеч, издадено за собствена земя или гора от горския фонд /въз основа на решение на ОСЗ по чл.14, ал.1 З./, за период преди отнасяне на спора за собственост пред съда, с решението по който е прието за установено, че имотът е държавна собственост. С обжалваното решение е прието, че независимо от изхода на спора за собственост, че имотът е държавен, добиването на дървен материал от ответника по иска не е без основание през процесния период, тъй като е извършено въз основа на издаденото му разрешение за сеч. С решение №3 от 01.02.2011г. по в.гр.д.№533/2010г. на Смолянски окръжен съд е прието, че е отпаднало основанието, т.к. разрешението за сеч е издадено за собствена земя /въз основа на решение на ОСЗ по чл.14, ал.1 З./, а с решението по спора за собственост е прието за установено, че имотът е държавен. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, по поставения правен въпрос намира: Плодовете, които имотът е дал или е могъл да даде преди предявяване на иска за ревандикация, могат да се търсят от ответника само ако той е недобросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС – владелец на правно основание, което може да прехвърли собствеността и чиито недостатъци не са му били известни. Решението на ОСЗГ по чл.14, ал.1 З. е годно основание по смисъла на чл.77 ЗС за придобиване на собствеността върху възстановената земя или гора от горския фонд. В случаите, когато с това решение е възстановена земя/гора в полза на лице, което няма качеството на правоимащ по смисъла на чл.3 З., плодовете от имота могат да бъдат задържани от него ако е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС /да не знае, че му е възстановен имот, който не е бил собственост на неговия наследодател/. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, съгласно чл.70, ал.2 ЗС. Ако решението на ОСЗГ е нищожно, то не е годно основание за придобиване на собственост и поради това не може да бъде основание за установяване на добросъвестно владение. Решението на ОСЗГ за възстановяване на собствеността, представляващо индивидуален административен акт, може да е нищожно на различни основания – най-често като издадено от некомпетентен орган по материя, по място и по степен /ТР №2 от 14.05.1991г., ОСГК на ВК/. Такива са решение по заявление за възстановяване на собствеността, издадено от местно некомпетентна ОСЗГ; решение, постановено от орган, действал в незаконен състав; нищожно е решението, ако не е подписано от овластените за това лица. По правило решение, постановено при незачитане стабилитета на предходно произнасяне на ОСЗГ, е нищожно като издадено от некомпетентен орган. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Министерство на земеделието и храните не взема становище. Ответникът по жалбата Е. С. Д. оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Държавно горско стопанство – Д. срещу Е. С. Д. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 12 760,84лв., представляваща стойността на добит през 2002г. дървен материал от имот в землището на [населено място], местн.”К.”. В. съд е приел, че независимо от изхода на спора за собственост, че имотът е държавен, добиването на дървен материал от ответника по иска не е без основание през процесния период, тъй като е извършено въз основа на издаденото му разрешение за сеч. Установено е, че по заявление за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд, подадено от Е. С. Д. като наследник на С. С. К. е издадено решение №509/10.05.2001г. на ПК - гр.Доспат, с което е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследниците на С. К. в нови реални граници по чл.14, ал.5 З. върху имот №1860 с площ от 9.998 дка, представляващ иглолистна гора, находяща се в местността „Калебека”. С протокол №50/29.05.2001г. заявителят Едуард Данаилов в въведен във владение на процесния имот. Въз основа на подадено Заявление с вх.№799/09.08.2002г. от Едуард Данаилов, легитимирайки се като собственик на горски имот с №1860 е издадено валидно позволително за сеч №0036907 на основание чл.132 и сл. от Наредба №30 от 2.12.1998г. за ползване на дървесината от горите. През 2002 г. е извършена и самата сеч на следните категории дървесина: едра строителна дървесина - 176 куб. метра; средна строителна дървесина – 7 куб. метра; дребна строителна дървесина – 0 куб. метра и дърва за горене - 19 куб. метра. С решение по в.г.д. № 173/2007г. на Окръжен съд Смолян, влязло в сила с оставянето му в сила с решение №796 от 19.11.2009г. по г.д.№ 1023/2008г. на ВКС, ІІІг.о., е признато за установено спрямо Е. С. Д., че държавата е собственик на имот с пл.№186005, представляващ иглолистна гора с площ 9,98дка в м.”К. в землището на гр.Доспат, като е осъден да предаде собствеността и владението на Държавно лесничейство /чийто правоприемник е Държавно горско стопанство/ Доспат. Правилно като краен извод въззивният съд е приел, че неоснователно се претендира заплащане на равностойността на добития дървен материал преди завеждане на ревандикационни иск. Неправилно е прието, че правото да се добие определено количество дървесина на определена стойност произтича не е правото на собственост върху гората от която се добива, а от издаденото разрешение за сеч. Разрешението за сеч е издадено за собствена гора, собствеността, върху която е възстановена с решение по чл.14, ал.1 З.. Поради това от значение за изхода на спора /притезанието за събраните от недобросъвествия владелец плодове е вещно/ е валидността на решението за възстановяване на собствеността и незнанието на владелеца, че наследодателят не е бил собственик на имота, което се предполага, а по делото няма доводи и данни за нищожност на решението за възстановяване и за знание у ответника по иска, че наследодателят му не е бил собственик на имота. Доводите в жалбата, че решението за възстановяване на собствеността е прогласено за нищожно с влязло в сила решение на ВКС, не се подкрепят от данните по делото. Като добросъвестен владелец ответникът по иска е придобил плодове, които вещта е дала до завеждане на иска за ревандикация, които собственикът не може да търси от него именно защото в процесния период е владелец на правно основание, което може да прехвърли собствеността и чиито недостатъци не са му били известни. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК то трябва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от решение от 15.07.2011г., постановено по гр.д.№268/2011г. на Смолянски окръжен съд. ОСЪЖДА Ю. държавно предприятие – С. да заплати на Е. С. Д. от [населено място] сумата 500лв. – разноски по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: