Р Е Ш Е Н И Е № 78 София, 25.02.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЛИДИЯ СТОЯНОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова .................................................................................. и в присъствието на прокурора Красимира Колова ........................................................................... разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................................... наказателно дело № 1964 по описа за 2014 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Х. Б. У., чрез адвокат Г. Ц., за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № С-56/ 2014 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, VІІІ въззивен състав, отмяна на решение № 5 от 15.07.2014 г. и оправдаване на осъдения, или връщане на делото за ново разглеждане. Искането се позовава на посочените в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основания за съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Твърди се, че присъдата е постановена при липса на доказателства, основана е на предположения и показания на компрометиран свидетел. Изложен е подробен доказателствен анализ. Твърдението за явна несправедливост на наказанието е ангажирано само за престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК с доводи, че наложеният размер не е съответен на тежестта на престъплението. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Х. Б. У. и неговият защитник адвокат Ц. поддържат искането по изложените в него съображения. Допълват касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК с твърдение за нарушено право на защита с недопускането на осъдения и процесуалния му представител до участие във всички процесуално-следствени действия на досъдебното производство. Процесуално нарушение е забелязано и с отказа да се извърши очна ставка между обвиняемия и свидетел. Настоява за оправдаване на осъдения за престъпленията по чл. 117, ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК, и за намаляване на наказанието за престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането в частта за намаляване на наказанието по едно от престъпленията. Твърдените от осъдения процесуални нарушения не били допуснати, поради което и искането за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 5 от 15.07.2014 г. по в.н.о.х.д. № С-56/ 2014 г. Софийският градски съд, Наказателна колегия, VІІІ въззивен състав потвърдил присъда без номер от 17.01.2014 г. по н.о.х.д. № 8319/ 2013 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, ХVІІІ състав, с която осъденият Х. Б. У., от албански произход, бил признат за виновен в това, че на 07.05.2012 г., около 18.30 ч, в [населено място], в близост до сладкарница „Л.” на бул. „В., подбудил М. М. И. да убие Б. И. Б., поради което и на основание чл. 117, ал. 2 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода. Със същата присъда осъденият бил признат за виновен и по още две престъпления: по чл. 339, ал. 1 от НК – за това, че на 07.05.2012 г., около 23.30 ч, в [населено място], в близост до стадион „С.”, държал и предал на М. М. И. огнестрелно оръжие (преработен пистолет) и боеприпаси (13 бр. патрони, калибър 9х17 мм), без да има за това надлежно разрешение, за което му било наложено наказание от четири години лишаване от свобода; както и престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК за това, че на 15.05.2012 г. в [населено място], в дома си в[жк], ул. Б., № , държал без надлежно разрешение високорисково наркотично вещество (0,46 гр хероин, с активен наркотично действащ компонент диацетилморфин от 42%, на стойност 41,40 лв), за което му били наложени наказания от четири години лишаване от свобода и две хиляди лева глоба. На основание чл. 23 от НК районният съд наложил едно общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода, което допълнително увеличил с още шест месеца, на основание чл. 24 от НК, като присъединил и кумулативното наказание глоба. За изпълнение на общото наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода от осъдения Х. Б. У. съдът определил първочален строг режим в затвор. Не са налице прояви на посоченото от осъдения У. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Искането за възобновяване съдържа подробен анализ на фактите и доказателствата, които не подлежат на касационна проверка. Съображенията навеждат на извод за необоснованост, който не представлява законов повод за разглеждане на окончателния съдебен акт. Единствените конкретни твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения са изложени в устните прения на защитника. Те са неоснователни. Защитата на осъдения У. твърди, че по направено изрично искане да участват във всички процесуално-следствени действия на досъдебното производство получили отказ и това съществено процесуално нарушение на правото на защита поражда необходимост от връщане на делото за ново разглеждане. Обвиняемият и неговият защитник не разполагат с право да присъстват на предстоящите процесуално-следствени действия на досъдебното производство, за които не е предвидено тяхното задължително участие. Направеното искане в този смисъл не произлиза от същността на правото на защита на обвиняемия по чл. 15 от НПК, нито от правото му на участие в наказателното производство, регламентирано в чл. 55, ал. 1 от НПК, тъй като законът е установил предели на ограничение. Разследващият орган не е длъжен да осигури подобно участие, а само когато лично прецени, че това няма да затрудни разследването (арг. от 224 от НПК). Претендираното от защитата на осъдения У. процесуално нарушение е неоснователно. Не е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила с отказа на разследващия орган да съпостави в очна ставка обвиняемият и свидетел. Искането може да бъде поставено в хода на съдебното производство. То има за цел да провери непосредствено доказателствата, съдържащи се в съпоставените в очна ставка гласни доказателствени средства, т.е. – чрез един доказателствен способ (по чл. 143 от НПК) да се проверят събраните посредством друг способ (разпит) доказателства. Отказът да се извърши очна ставка на досъдебното производство не преклудира процесуалната възможност на страните да поискат нейното провеждане на съдебното следствие. Досъдебното производство има само подготвителен характер (арг. от чл. 7, ал. 2 от НПК), а доказателствата в наказателния процес се установяват и проверяват в съдебната фаза от процеса. Дори отказът на разследващия орган да е бил неоснователен, процесуалната страна може да предяви искането си на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Затова посоченото нарушение не е съществено, тъй като не е в състояние да накърни правото на защита на обвиняемия. Основателна е претенцията на осъдения Х. У. за явна несправедливост на наказанието от четири години лишаване от свобода, наложено му за престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК. Районният съд е надценил, а въззивният съд не е коригирал неправилната оценка на тежестта на извършеното престъпление и значението на отегчаващите отговорността обстоятелства – предишна съдимост на У. също по чл. 354а от НК, липсата на поправително въздействие от изтърпяно наказание лишаване от свобода, трайни навици за престъпна повтаряемост на деяния от един и същи вид (мотиви, л. 9; въззивно решение, л. 23). Обществената опасност на деянието не е висока – наркотичното вещствено е с ниско тегло (0,46 гр) и невисока стойност. Наказанието правилно е определено при предпоставките на чл. 54 от НК, като размерът на лишаването от свобода следва да бъде намален на две години. Не се налага допълнително занижаване на глобата, наложена на законовия минимум. Отсъства законовото основание за определяне на санкцията при условията на чл. 55 от НК – смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многоброийни, нито изключителни, за да наложат извод за приложение на правния институт. Престъпното деяние не представлава маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, защото вредните последици от него не са незначителни и смекчаващите деянието и дееца обстоятелства не занижават обществената опасност на престъплението до степен по-ниска от обикновените престъпни прояви от същия вид. Разкритото престъпление не е изолирана дейност в поведението на осъдения. Липсва потребност от преквалифициране на престъплението в по-леко наказуемо по чл. 354, ал. 5 от НК. Необходимостта от намаляване на наказанието води до възобновяване на приключилото наказателно производство и изменение на въззивния съдебен акт. Приложеният с окончателната присъда институт по чл. 24 от НК, довел до увеличаване на общото наказание лишаване от свобода допълнително с още шест месеца, следва да отпадне. Целите по чл. 36 от НК могат да се постигнат и с изпълнение на общото наказание от четири години лишаване от свобода и две хиляди лева глоба. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.н.о.х.д. № С-56/ 2014 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, VІІІ въззивен състав, ИЗМЕНЯ решение № 5 от 15.07.2014 г., като НАМАЛЯВА наложеното на осъдения Х. Б. У. наказание на две години лишаване от свобода за престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и ОТМЕНЯ приложението на чл. 24 от НК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. Б. У. в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.