Р Е Ш Е Н И Е № 710/ 2010 С., 19.01. 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 1824 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на М. П. М. от гр.Ст.З. срещу въззивното решение на С. окръжен съд от 27.VІІ.2009г. по в.гр.д. № 221/2009г. в отхвърлителната му част. Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК с определение № 933 от 13.ІХ.2010г. по въпроса „трябва ли да бъде намалявано обезщетението за неимуществени вреди, причинени вследствие на публично казани и разпространени думи и изрази, уронващи авторитета и доброто име на ищеца, съразмерно на част от изразите, за които е прието, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като става въпрос за едно деяние, независимо от броя на употребените от ответника думи и изрази, изявлението е насочено към ищеца, по едно и също време и място”. Ответникът по касационната жалба Г. С. Т. от гр.Ст.З. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. По релевирания като основание за допускане на касационно обжалване въпрос ВКС на РБ счита следното: По силата на чл.45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществмени вреди се определя от съда по справедливост. Основана на даденото с ПП № 4/1968г. задължително тълкуване, практиката по приложението на посочената разпоредба е трайна и непротиворечива. Според нея “справедливост” по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази по отношение на него, по едно и също време и място, броят /интензитетът/ на употребените думи и изрази е обстоятелство от значение за приложение на заложения в посочената разпоредба принцип, тъй като е относимо към тежестта на увреждащото действие. В такъв случай става въпрос за едно увреждащо действие /един правопораждащ факт/, а не за отделни такива, и за него се дължи едно обезщетение. Следователно липсата на фактическия състав на непозволено увреждане относно част от тези думи и изрази, твърдяни от ищеца, възприети от него като увреждащи и в тяхната съвкупност обосновали заявеният размер на претенцията, е от значение за тежестта на увреждането и, респективно, за справедливия размер на обезщетението, което следва да се съобрази. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение Ст.З.ОС е отменил решението на Ст.З.РС от 20.ІІ..2009г. по гр.д. № 1130/2008г. в уважителната му част за разликата над 2000лв. до 5000лв. и в частта за разноските за разликата над 260лв. до 650лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от М. М. срещу Г. Т. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на разликата от 3000лв. като обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в накърняване честта, достойнството и доброто име на ищеца чрез изразите „Защото е най-слабохарактерен” и „Той е на 35 години, а няма 35 дена трудов стаж”, казани от ответника на пресконференция на 19.V.2008г. В останалата му уважителна част за присъденото обезщетение в размер на 2000лв. първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел, че по делото несъмнено са установени всички предвидени в чл.45 от ЗЗД предпоставки за основателност на предявения иск: противоправно деяние на ответника, изразяващо се в казани от него по отношение на ищеца посочени по-горе обидни изрази по време на пресконференция, излъчена в телевизионно предаване, като в тази връзка са съобразени разпоредби на Конституцията на РБ, на Междунаридния пакт за граждански и политически права, на ЕКПЧ, практиката на ЕСПЧ по чл.10 от ЕКПЧ /решение от 01.VІІ.1999г. по делото „Обершлик срещу А.”/; вина; нанесени неимуществени вреди на ищеца и причинна връзка между тях. При преценката за размера на причинената вреда съдът е приел, че следва да се отчете обстоятелството, че претендираната сума 5000лв. е относно всички изрази, съдържащи се в изявлението на ответника, а увреждането е осъществено само от два от тях. Атакуваното решение е правилно. С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, който не следва да бъде приповтарян, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с трайната практика на съдилищата въззивният съд е определил по справедливост размерът на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, вземайки предвид тежестта на увреждането, осъществено само чрез част от твърдяните в исковата молба като обидни употребени от ответника и разпространени публично думи и изрази. Неоснователни са оплакванията на касатора, обективирани в касационната му жалба. В атакуваното решение не се съдържа извод на въззивния съд, че всяко от посочените в исковата молба изявления на ответника е отделно деяние, т.е. че става въпрос за обективно съединени искове. Напротив, прието е, че определеното обезщетение се дължи за вредите от накърняване честта, достойнството и доброто име на ищеца чрез публично разпространените от ответника по едно и също време изрази “Защото е най-слабохарактерен” и “Той е на 35 години, а няма 35 дена трудов стаж”, т.е. от едно увреждащо действие. Не е налице и липса на аргументация какъв “критерий” е използван от въззивния съд при определяне размера на дължимото обезщетение. С оглед прилагането на принципа за справедливост съдът е взел предвид всички установени по делото обстоятелства от значение в тази насока: известността на ищеца в обществото като лидер на политическа партия и като човек със силен характер, последователен, сериозен, отговорен, енергичен и с изградени трудови навици, при което определянето му като “най-слабохарактерен” и като човек, който “няма 35 дена трудов стаж” засегнало дълбоко психическата му сфера; че изявлението на ответника е направено публично и многократно е излъчвано в телевизионно предаване, с което станало достояние на широк кръг лица; че огласената от ответника невярна информация за трудовия стаж на ищеца е била особено болезнена за него в емоционално отношение предвид обстоятелството, че от 1996г. той е инвалидизиран със забрана за полагане на всякакъв вид труд до 01.І.2010г. При тези обстоятелства присъденото обезщетение в размер на 2000лв. възмездява неимуществените вреди в пълен размер, както повеляват разпоредбите на чл.45 и чл.51 от ЗЗД. По изложените съображения се налага извод, че атакуваното решение е законосъобразно, поради което и на основание чл.293 ал.1 от ГПК то следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на касатора не се следват разноски. На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 100лв. разноски за представляването му в касационното производство по същество. Водимот горното Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на С. окръжен съд, първи гаржаднски състав, № 266 от 27.VІІ.2009г. по гр.д. № 221/2009г. ОСЪЖДА М. П. М. от[населено място] да заплати на Г. С. Т. от[населено място], [община], 100лв. разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: