2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 648 София, 21.07.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия М. Първанов гр.д.№824 по описа за 2022 год. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „СТАР ПОСТ“ООД, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Р. Р., срещу решение №57 от 17.11.2021 г. по гр. дело №132/2021 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №260066 от 19.10.2020 г. по гр. дело №331/20 г. на Кърджалийския районен съд. С първоинстанционното решение e отменeна заповед № 208/23.03.2020г. на управителя на „СТАР ПОСТ“ООД, с която на основание чл.330, ал. 6, във вр. с чл.190, ал.1, т.2, във вр. с чл.187, т.l, предл.3 и чл.188, т.3 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на З. И. К. като незаконна. Първоинстанционният съд е осъдил дружеството- работодател да заплати на ищцата сумата 106,84лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 2 дни за 2019г. и 3 дни за 2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 600 лв. за периода от 15.04.2020г. до 11.06.2020г., вкл., и законна лихва върху главницата от 106,84лв., считано от 12.06.2020г. до окончателното изплащане и сумата 639,28 лв. - обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2020г. до окончателното и изплащане. Въззивният съд е приел, че страните по делото са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 19/ 01.02.2019г., въз основа на който ищцата изпълнявала първоначално длъжността шофьор-куриер с изпитателен срок от 6 месеца, а считано от 20.02.2019г. длъжността „мениджър" със срок на изпитване от 6 месеца. На 19.03.2020г. ищцата. отправила уведомление до ответника за прекратяване на съществуващото помежду им трудово правоотношение, считано от датата на получаване, на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ поради неизплащане на дължимото и се трудово възнаграждение за м.януари и м.февруари 2020 г. Уведомлението е изпратено на 19.03.2020 г. чрез спедитора „Еконт“ с обратна разписка. От извършената на гърба на същата забележка се установява, че куриерът е посетил на 20.03.2020 г. офиса на ответника в 10,00 ч. и в 13,20 ч. и е оформил връчване при отказ на управителя дружеството да получи пратката, съдържаща изрично посоченото уведомление по чл.327, ал. 1, т.2 от КT. Със заповед № 207/19.07.2020г., връчена на ищцата на 20.03.2020г. в 12.27ч., ответникът е открил процедура за налагане на дисциплинарно наказание, като е изискал писмени обяснения за нарушение по чл.187, т.1 КT за неявяване на работа в продължение на 4 последователни дни без извинителна причина за времето от 16.03.2020г. до 19.03.2020г. Ищцата при получаване на заповедта е изписала на гърба на същата обяснението, че на посочените дати е изпълнявала трудовите си задължения на 8-часов работен ден, както и че на 20.03.2020г. също е на работа, като в обяснението е посочено, и че на 20.03.2020 г. работодателят е получил и уведомлението иш по чл.327, ал.1, т.1 т КТ. Установява се, че на 20.03.2020 г. ищцата в качеството си на мениджър е предала на мениджър офис - Стара Загора с двустранно подписани три броя приемо-предавателни протокола писма, офис обзавеждане, 4 бр. ключове, вкл. и за офис Кърджали., пътни листове, отчетна форма за разход на гориво, подписана за водач и мениджър за периода от 02.03.-17.03.20 г.,вкл., отчетна форма за автобусни пратки за месец март 2020 г. и разходен касов ордер от 18.03.20 г., както и приложение към заповед №238/11.10.18 г., в което изрично са положени подписи от ищцата на дати: 05.03.; 06.03.; 13.03.; 17.03.; и 18.03., както и подпис на изпращащ на 20.03.20 г. На 23.03.2020г., със заповед № 208/23.03.2020г. на ищцата е наложено наказание дисциплинарно уволнение с посочено в нея юридическо основание чл.188, т.3, във вр. с чл.190, ал.1, т.2, във вр. с чл.187, т.1, предл.3 КT, като на основание чл.330, ал.6 КT, е прекратено трудовото й правоотношение с работодателя за неявяване на работа без уважителна причина в продължение на 6 последователни дни за времето от 16.03.2020г. до 23.03.2020 г. Изявлението на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал. 1, т.2 КТ е достигнало до адресата. Твърдяното отсъствие на управителя не може да бъде приравнено на отсъствие на получател изобщо, защото депозираната от ищцата пратка е била адресирана не лично до лице-получател, а до надлежен адрес на управление на работодателя. По този начин е прекратено трудовото правоотношение с достигане на изявлението до работодателя на 20.03.2020 г. и е породило действие, съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ, както и че връчената и след това на 23.03.20 г. заповед за дисциплинарно уволнение е безпредметна По тези причини уволнението е незаконно Касаторът счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представеното към касационната жалба изложение липсва конкретен правен въпрос, а има само позоваване на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Изложени са доводи, че въззивният съд неправилно е приел за прекратено трудовото правоотношение преди дисциплинарното уволение. Ответницата по касационната жалба З. И. К., [населено място], оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №57 от 17.11.2021 г. по гр. дело №132/2021 г. на Кърджалийския окръжен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 1800 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №57 от 17.11.2021 г. по гр. дело №132/2021 г. на Кърджалийския окръжен съд. ОСЪЖДА „СТАР ПОСТ“ООД, [населено място], да заплати на З. И. К., [населено място], 1800 лв. деловодни разноски. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.