Р Е Ш Е Н И Е № 94 гр. София, 01.06.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 129 описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма] молба от 01.10.2015г. за отмяна на решение от.30.09.2013г. по т.д. № 35253/2012г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска по чл.55, ал.1 ЗЗД му против [фирма] за сумата 7458,21 лева, представляваща заплатена без основание сума за електрическа енергия за периода от 22.10.2011г. до 22.11.2011г., ведно със законна лихва от подаването на исковата молба до изплащането, ведно с разноски от 693,33 лева. Молителят поддържа, че с влязлото в сила решение дружеството е поставено в неравноправно положение и е нарушен принципът за добросъвестност по чл.63 ЗЗД. Позовава се на решение № 103 / 10.08.2015г. по т.д. № 1112/ 2015г. на ВКС, с което е прието, че в случай на неточно измерване и/или отчитане на електрическата енергия, рискът от каквото е предвиден в чл.25 от ОУ, потребителят била поставен в положение да дължи плащане на цена на електрическата енергия, каквато не му е доставена и каквато реално не е ползвал. ВКС е прогласил за нищожна на основание чл.146, ал.1 З. вр. чл.143, ал.1, т.14 З. клаузата на чл.29, ал.4 от „Общите условия на договорите за използване на електрорапределителните мрежи”, според която „подаването на възражение срещу сметката не освобождава потребителя от задължение да заплати дължимата сума”. Поддържа, че ако разпоредбата на чл.29, ал.4 от ОУ на доставчика не е била императивна, то ищецът нямало да бъде принуден да подпише споразумителен протокол за сума, която му е начислена. Ответникът, [фирма] поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна, поради липса на основание за това. Сочи, че молителят е търговец и не се явява потребител по см. на пар.13, т.1 от ДР на З.. Иска пирсъждане на разноски в размер на 500 лева – юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: С решението, чиято отмяна се иска, са отхвърлени предявените от молителя исковете по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, като е прието, че отношенията между страните са регламентирани от сключения договор за продажба на ел. енергия по общи условия и въпреки възникналия спор относно дължимостта на допълнително начислените от ответника количества за процесния период, с последващото подписване на споразумение между страните този въпрос е бил разрешен, като ищецът е признал съществуването на задължението и се съгласил да го погаси в съответствие с уговореното, а ответникът е приел плащането. Решаващият състав е приел за неоснователно възражението за унищожаемост на волеизявлението на законния представител на ищцовото дружество, поради заплаха. Мотивирано е, че изявленията на страните по споразумителния протокол са удостоверени със заверка на подписа на нотариус на 25.01.2012г. Изявлението на служител на ответника, че ако протоколът за корекции не се подпише ще бъде спряно електрозахранването на хотелския комплекс е направено два месеца преди подписването на споразумението и въпреки това протоколът е бил подписан. Обективно изявлението на служител или получената по-късно покана за доброволно плащане и предупреждение за спиране на тока не са могли да предизвикат основателен страх, поради което не е осъществен фактическият състав на чл.30 ЗЗД. По съдържание същите са позоваване от ответника на предвидена в общите условия по договора възможност и няма характер на принуда за признаване на несъществуващо задължение. С оглед изложените съображения, съдът е приел, че волеизявлението на ищеца при подписване на споразумителния протокол не е направено при наличие на наведения порок на волята, като същият има характер на спогодба по чл.365 ЗЗД и предвид нейния декларативен и конститутивен ефект не може да се оспорва съществуването на вземането и неговия размер, която възможност се преклудира с подписването й. Молбата е неоснователна. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно. В случая, молбата за отмяна се основава единствено на решение на ВКС по чл.146 вр. чл.143 З., с което е прогласена нищожността на клаузата на чл.29, ал.4 от „Общите условия на договорите за използване на електрорапределителните мрежи”, че „подаването на възражение срещу сметката не освобождава потребителя от задължение да заплати дължимата сума”. Молителят не е подал възражение срещу сметка за изпълнение, а е сключил спогодба с електроразпределителното дружество за дължимата сума, въз основа на която именно е бил отхвърлен предявения от него иск по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД. На второ място, на нищожност на неравноправни клаузи по чл.146 вр. чл.143 З. може да се позовава единствено потребител по см. на пар.13, т.1 от ДР на З., който е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност или физическо лице като страна по договор по З., което действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Молителят е търговско дружество и по правноорганизационната си форма, съгласно чл.1, ал.2 ТЗ, е търговец, поради което не се полза от защитата на З. и не може да се позовава на нищожност на клаузи от общите условия като неравноправни. С оглед изложеното, прогласяването на нищожността на посочената клауза не е обстоятелство от значение за делото, поради което молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид изхода на спора, на ответника следва да се присъдят направени разноски по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 500 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] от 01.10.2015г. за отмяна на решение от.30.09.2013г. по т.д. № 35253/2012г. на Софийски районен съд.. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 500 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.