1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 463 София, 21.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2483/21г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. И. , Ц. И. С. и С. И. С., в процесуалното им качество на наследници на ищеца И. С. И., представлявани от адв. С. В., против решение №260183/18.06.21г. по в.т.д.№228/21г. на Пловдивски апелативен съд,както в частта,с която, след частична отмяна на решение №260/28.10.2020г. по гр.д.№253/19г. на Окръжен съд Стара Загора, е отхвърлен предявеният от И. С. И. /заместен от наследниците му по закон/ срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД иск по чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени му от смъртта на сестра му С. С. И. , настъпила в резултат на ПТП на 04.02.2018г. неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., ведно със законната лихва от 25.07.2019г. , така и в частта, с която решението на окръжния съд за отхвърляне на иска за разликата до 55 000 лв. е потвърдено. В касационната си жалба касаторите навеждат оплаквания за неправилност на въззивния акт, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Поддържат, че въззивният съд е интерпретирал неправилно доказателствата по делото и в противоречие с процесуалните правила е отказал да кредитира законосъобразно снетите показания на свидетел от кръга на най-близките на ищеца – Ц. С.. Излагат довод,че отново в противоречие с процесуалните правила съдът, приемайки,че с оглед промяната в процесуалното качество на С., показанията ѝ не могат да бъдат кредитирани, не им е указал да ангажират друг свидетел по делото. В съдържащото се в касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите сочат,че неуказването на доказателствената тежест с оглед посочената промяна на процесуалното качество на свидетеля в един от ищците, правоприемници на ищеца по делото, е в противоречие с практиката на ВКС по решение №163/07.10.2016г. по гр.д.№1262/16г. на четвърто г.о. на ВКС и решение №129/29.06.15г. по гр.д.№7040/14г. на трето г.о. на ВКС, според които съдът дължи да допусне и събере доказателствата, които страната е била лишена от възможността да ангажира,поради липса на указания в доклада на първата инстанция, както и,че въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил странинте,че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване. С оглед изискването на чл.280 ал.1 ГПК касаторите формулират три въпроса, които считат от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Може ли да бъдат изключени от доказателствения материал показанията на свидетел, дадени в първоинстанционното производство, поради конституирането му като ищец в процеса в един по-късен етап?; 2. Допустимо ли е в такъв случай показанията на свидетел да не се кредитират от съда, а да се приемат като обяснение на страна, в случай,че такова обяснение не е поискано и не е давано от новоконституираната страна?; 3. Ако приемем,че е обяснение, то същото защо е дадено в процесуално качество на свидетел, за да сме в условията на чл.175 ГПК? Ответната по касационната жалба страна ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“АД не е подала писмен отговор в законоустановения срок. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и при изпълнение изискванията на чл.284 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: За да отмени решението на първата инстанция в осъдителната му част и да отхвърли иска апелативният съд, след като е намерил за безспорни общите предпоставки за търсене на отговорност от застрахователя-ответник, е посочил,че дължи единствен отговор на въпросите дали ищецът е претърпял неимуществени вреди от извършеното от застрахованото лице негово противоправно и виновно деяние, подлежат ли на обезщетяване, съгласно тълкувателната практика на ВКС , обективирана в ППВС№4/61г., ППВС №5/69г. и ТР №1/2018г. на ССНГТК на ВКС и в какъв размер. След като е анализирал посочената практика на ВКС, съдържаща задължителни разрешения относно материално легитимираните да получат обезщетения за неимуществени вреди от причинена на техен близък смърт в резултат на ПТП, съдът е приел, че при заявена претенция за обезщетение от лице, извън най-близкия родствен кръг на починалия, очертан в постановленията на Пленума на ВС, то дължи да докаже наличието на изградени с починалия отношения, които да са идентични на тези с най-близките му родственици, както и,че поради това е претърпял изключително интензивни и продължителни болки и страдания от моралната и физическа загуба. Посочил е,че е обичайно между брат и сестра /с оглед разглежданата хипотеза/ да са изградени отношения на обич, топлота, привързаност и взаимопомощ, доколкото до навършването на пълнолетието си децата растат заедно в общо семейство, както е нормално тези отношения да продължат и след това, когато те започнат да водят самостоятелен живот и създадат свои семейства, но, според приетото в Тълкувателното решение, това не е достатъчно да обуслови извод,че преживелият брат или сестра има право на обезщетение от смъртта на другия. За да бъде формиран такъв, според мотивите на състава, по делото следва да е доказано, че между тях е налице връзка, която е по –силна от обичайната и която може да бъде приравнена по характеристиките си на тази между родители и деца. Съобразено е от съда,че за установяване на отношенията между ищеца и починалата му сестра по делото са ангажирани трима свидетели, едната от които е Ц. С. – негова дъщеря, която , след настъпилата в хода на делото негова смърт , е конституирана като негов пряк наследник в качеството на ищца, заедно с останалите му наследници. С оглед последното, съдът е приел,че нейните показания, дадени преди смъртта на наследодателя ѝ, не могат да бъдат ценени като такива по чл.163 и сл. ГПК, а само като обяснения на страна по делото и то по реда, посочен в чл.175 ГПК. Въпреки , че на базата на това е изключил възможността засвидетелстваното от С. да бъде кредитирано като установяващо отношения на близост, над обичайната между нейния баща и починалата ѝ леля, съставът е коментирал част от думите ѝ / „ от историята, която сме чули…“ и „доколкото знаем по информация от източници загиват тримата на място“/, като е посочил, че при близост над обичайната не е логично С. да говори като страничен наблюдател, получил информация от медиите. Показанията на останалите двама свидетели са обсъдени и анализирани от решаващия състав, като, на базата на установените от тях факти, той е приел за доказано,че приживе отношенията между брата и сестрата /чести срещи между тях, съвместно празнуване на рождени дни и прекарване на почивки заедно/ не са надхвърляли обичайните за такава родствена връзка, като честотата на контактите им не може да служи като предпоставка за формиране на различен от посочения извод. Поради тези съображения съдът е заключил,че ищецът /респ. неговите правоприемници/ не е материално-правно легитимиран да получи търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Съставът на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд намира за необосновани предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол, съобразно критериите по чл.280 ал.1 ГПК, преценявани в съответствие с указанията в Тълкувателно решение №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения, във връзка с чиито, обуславящи крайния постигнат с тях резултат, разрешения касаторът следва да формулира съответни конкретни въпроси, тъй като именно с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. От значение за осъществяването на достъпа до касация е, че въпросите следва да са от правен характер, което означава да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, като същевременно разрешението им, което касационната инстанция дължи да даде с отговора си, да има общоважимо и общоприложимо към други случаи значение. Въпросите не могат да са хипотетични, а да са от непосредствено значение за изхода на делото, но същевременно да не са от фактологичен характер. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Доколкото във връзка с направеното оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение касаторите не са формулирани никакви правни въпроси, обжалване пред касационната инстанция не би могло да бъде допуснато при хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, въпреки сочената от тях практика на ВКС. Поставените от процесуалния представител на касаторите въпроси, формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, не могат да бъдат квалифицирани като значими за изхода на делото в смисъла, разяснен с т.1 от Тълкувателно решене №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. И трите са свързани с мотива на въззивния съд , че не следва да се кредитират показанията на свидетелката С. като доказателствено средство, поради промяната на процесуалното ѝ качество, настъпила в хода на процеса. Доколкото, въпреки този мотив съдът е изложил и такъв, че начинът, по който показанията са представени пред съда е нелогичен за целта, за която те са събрани, както и с оглед това,че по делото са разпитани още двама свидетели за установяване на релевантните за спора твърдения на ищеца и тези показания са били съобразени от въззивния съд при формирането на крайния му извод, не би могло да се приеме,че въпросите са от обуславящ изхода на спора характер, тъй като решаващият му извод не е направен при условия на отнето на страната право на защита. Освен че въпросите не осъществяват общия критерий за допустимост на касационното обжалване, касаторите не са обосновали и приложимост на сочената от тях допълнителна предпоставка в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК с оглед задължителните разяснения в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, като само са цитирали текста на разпоредбата бланкетно, а това е допълнително основание за недопускане на обжалването. Изложеното налага да бъде постановен отказ за допускане на обжалвания въззивен акт до разглеждане и осъществяване на касационен контрол по жалбата на касаторите. Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260183/18.06.21г. по в.т.д.№228/21г. на Пловдивски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.