Ключови фрази
Делба * етажна собственост * допустимост на иск


Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
1627_16_dec_290gpc_partage_38zs

Р Е Ш Е Н И Е

№ 174

София, 18.10.2016 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

при участието на секретаря Даниела |Никова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 1627 /2016 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 01.02.2016 г. по гр.д. № 2041 /2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е отменено първоинстанционно решение на районен съд Несебър и вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на поземлен имот с посочен идентификатор в [населено място] с площ 1050 кв.м., индивидуализиран в решението, между [фирма] и [фирма] при квоти 714 /1050 ид.ч. и 336 /1050 ид.ч. за [фирма].

Насрещната страна [фирма] оспорва основателността на касационната жалба.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.

Касационно обжалване е допуснато на основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по материалноправния въпрос: допустима ли е съдебна делба на поземлен имот, в който има сграда в режим на етажна собственост, когато съсобствениците на поземления имот (земята, дворното място) притежават самостоятелни обекти в сградата – етажна собственост, който е разрешен в противоречие с ППВС 2 /1982 г. (по някои въпроси на съдебната делба) т.1, б.„е” вр. б. „г.” и с решение № 152 /16.06.2009 г. по гр.д. № 216 /2008 г., на ВКС, І г.о., по чл.218а ГПК от 1952 г. (отм.), с които е прието (с ППВС), че не е допустима съдебна делба на парцели, в които е изградена етажна собственост и (с решението) че: съгласно разясненията в ППВС 2/1982 г. т. 1 б. "д" и "е" когато съсобственици на парцела са лица, които притежават самостоятелни обекти в съществуваща сграда в режим на етажна собственост или различни сгради в имота, делбата е недопустима, защото тази разделна собственост на сградите обуславя статут на обща част на мястото на основание чл.38 ЗС. Само ако съсобственик на земята не притежава обект от построените в него сгради, тази част не представлява принадлежност по смисъла на чл.98 ЗС и тогава делбата на терена е допустима.

По правния въпрос настоящият състав споделя разрешенията на пленума на Върховния съд и на посоченото решение на ВКС по съображенията, които са изложени в тях.

По съдържанието на въззивното решение:

Районният съд е отхвърлил иска за делба, като е приел, че застроеното дворно място представлява обща част.

Въззивният съд е приел следното: случаят не попада в хипотезата на приетото с ППВС 2 /82 г., че е недопустимо извършването на съдебна делба на дворно място, в което е изградена сграда в етажна собственост по съображения на чл.38,ал.3 ЗС.

Въззивният съд е приел извода, че с ППВС 2 /82 г., в б. „е” с препращането към буква „г” се обоснова недопустимостта на делба на съсобствен парцел, в който има сграда – ЕС именно със законовата забрана да се делят общи части. Но когато се установи, че дворното място не съставлява обща част, същото може да бъде обект на делба. В случая има съществено различие между лицата, които са собственици на обекти в сградата – ЕС (поне 26, между които и страните по делото) и лицата, които са собственици на дворното място (2 – страните по делото). Поради това дворното място няма статут на обща част.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

Между страните по делото е спорен правният въпрос дали застроеното дворно място представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС. Този въпрос е разрешен по различен начин от двете инстанции по същество.

Настоящият състав намира за основателни доводите на жалбоподателя, че дворното място, чиято делба се иска, е обща част по смисъл на чл.38 ЗС, тъй като то попада в хипотезата на разгледания по-горе правен въпрос :

В урегулирания поземлен имот (УПИ) с площ 1 050 кв.м. е изградена сграда в етажна собственост, в която всеки от съсобствениците на дворното място (страните по делото) притежава в индивидуална собственост отделни обекти.

Това, че останалите собственици на отделни обекти (които са придобили от първоначалните им индивидуални собственици – страните по делото) не притежават като принадлежност идеални части от дворното място, а право на строеж за обектите (право да ги държат), не променя положението на дворното място като обща част. Разделната собственост на обектите в етажната собственост обуславя статут на .обща част на мястото на основание чл.38 ЗС.

В резюме: притежаваните от двата съсобственика идеални части от застроеното дворно място представляват принадлежност към притежаваните от тях самостоятелни обекти на собственост, които се намират в построената в етажна собственост сграда, поради което делбата на дворното място е недопустима.

Изложеното се основава на следните фактически изводи:

Между страните по делото е безспорно следното, което се установява и от доказателствата по делото:

Дворното място, чиято делба се иска като самостоятелен обект на собственост отделно от построеното върху него, представлява урегулиран поземлен имот с площ 1 050 кв.м.

То е застроено с пететажна сграда с два входа, в която се намират магазин и над 30 апартамента и студия, извън която са изградени басейн и 14 паркоместа и е извършено озеленяване.

При изграждането на сградата в празното дворно място страните по делото са станали индивидуални собственици на отделните обекти в нея.

По-късно страните по делото са прехвърлили отделни обекти на други лица със съответните на отделните обекти принадлежности, в които е включено право на строеж, без да прехвърлят идеални части от дворното място.

От представената кадастрална карта (л.16), ситуационна скица (л.52) и скица на вещото лице (л.93) е видно, че сградата заема голяма част от площта на дворното място, разположена е без отстъп от уличната регулационната линия и на известно разстояние от останалите три вътрешни регулационни линии.

От приетото неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза (л.86 и сл.) се установява още, че построената в дворното място въз основа на одобрен през 2006 г. проект сграда е с обща конструкция, на пет етажа и с два входа, с обща разгъната застроена площ 2123.79 кв.м., в незастроената част от дворното място са изградени басейн, паркинг с 14 паркоместа и озеленяване. В сградата са изградени магазин, 25 апартамента и 8 студия, първоначално придобити от страните по делото, впоследствие някои от тях прехвърлени на други субекти.

От изложеното следва, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон – на правилото на чл.38 ЗС. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК това решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът за делба на дворното място, което представлява обща част на построената в него в етажна собственост сграда, да бъде отхвърлен съгласно изложените мотиви.

С оглед изхода от спора искането на жалбоподателя за присъждане на направените в трите инстанции разноски в размер на 5 640 лева съгласно списък за разноски, от които 80 лева държавни такси, по 1 770 лева разноски за процесуално представителство за всяка една от трите инстанции и 250 лева възнаграждение на вещо лице в първата инстанция, е основателно и доказано с представените платежни документи и договори за правна защита и съдействие, в които е удостоверено уговарянето и заплащането на сумите. С оглед изхода от това производство, ответникът по касационната жалба няма право на разноски.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 01.02.2016 г. по гр.д. № 2041 /2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е отменено първоинстанционно решение на районен съд Несебър и вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на застроен поземлен имот в [населено място].

Вместо това постановява:

Отхвърля иска на [фирма], със седалище [населено място] и адрес на управление: [улица] срещу [фирма], със седалище [населено място] и адрес на управление: [улица], с правно основание чл.34 ЗС за допускане на делба на следния недвижим имот: дворно място в [населено място], курорт Слънчев бряг, съставляващ урегулиран поземлен имот № ІV – 316 в кв. 4101 по ПУП-ПРЗ на к.к. Слънчев бряг, с площ 1 050 кв.м. (един декар и пет кв.м.) при граници: улици, УПИ ІІІ – 314, УПИ ХІ – 316 и УПИ VІІІ -316, с идентификатор 51500.507.45 по кадастралната карта, без построената в дворното място пететажна сграда.

Осъжда [фирма] да заплати на [фирма] сумата 5 640 (пет хиляди шестстотин и четиридесет) лева разноски за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.