Р Е Ш Е Н И Е № 305 София 06.11.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 7447 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] срещу решение № 3598 от 12.09.13г.по в.гр.дело № 662/13г.на Окръжен съд – Благоевград,с което е потвърдено решение № 2077 от 13.03.13г.по гр.дело № 2691/12г.на Районен съд – Благоевград.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ,предявени от С. Н. Д.. Излагат се оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.Изложени са съображения,че работодателят законосъобразно упражнил правото си на уволнение по чл.328 ал.1 т.2 КТ; подборът е извършен съобразно критериите на чл.329 КТ между лица,заемащи сходни длъжности „шлосер „и „заварчик”в рамките на организационно обособената структура – звено”База за развитие и внедряване”.Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответникът по жалбата С. Д. моли да бъде оставено в сила въззивното решение. С определение № 443 от 27.03.14г.състав на ІV г.о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: задължен ли е работодателят да извърши подбор между работници в цялото предприятие или само в организационно обособената структура,така както е разграничено и съкращението в щатните бройки в одобреното щатно разписание, като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 329 от 13.07.11г.по гр.дело № 1073/10г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК. Според посочената съдебна задължителна практика когато съкращението засяга не цялото предприятие,а негово обособено, относително самостоятелно структурно звено /поделение,клон,цех,отдел, сектор и пр./работодателят е длъжен да извърши подбора само в рамките на обособената структура – само между работниците и служителите, осъществяващи еднородни трудови функции в това обособено звено.Основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено звено е наличието на организационно – управленска обособеност в съчетание със специфични функционални, финансово-икономически и/или териториални характеристики,които определят естеството на трудовите функции. С посоченото определение по чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване и на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса: следва ли да се приемат като сходни длъжности тези,находящи се в една единична група,които са в общ клас и подклас съгласно Националната квалификация на професиите и длъжностите,като разрешен противоречиво от въззивния съд и във влязлото в сила решение № 368 от 19.03.11г.по гр.дело № 11141/10г.на Районен съд –Бургас. Въззивният съд в обжалваното решение е приел,че водещ критерий при преценката дали две длъжности /в случая”шлосер”и „заварчик”/ са сходни са техните трудови функции,а не мястото им в Националния класификатор на професиите и длъжностите. Според посоченото по- решение на Бургаския районен съд единственият обективен критерий да бъде извършена преценка за наличието на идентичност или сходство между именовани по различен начин длъжности при съответния работодател,е Националната класификация на професиите и длъжностите.Съгласно разпоредбата на чл.4 ал.1 от Правилника чрез Националната класификация на професиите и длъжностите се определя професионалната и длъжностна структура на населението в четири йерархични равнища:клас,подклас,група и единична група.Направен е извод,че като сходни следва да бъдат приемани длъжности,находящи се в една единична група,тъй като поставянето им в обща такава говори за сходство в характера на извършваната при всяка от тези професии работа,както и поставянето на двете длъжности в общ клас и подклас. Настоящият съдебен състав намира за правилна практиката, обективирана в обжалваното въззивно решение и изразена в постановени по реда на чл.290 ГПК решения – решение № 118 от 3.06.2013г.по гр.дело № 987/12г.на ІІІ г.о. и решение № 7 от 1.04.11г.по гр.дело№ 954/09г.на ІV г.о.По поставения за разглеждане въпрос приема,че преценката за идентичността на длъжностите с оглед наличието на задължение за подбор по чл.329 ал.1 КТ е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики на отделните видове работа,т.е.тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 4100-1173 от 6.08.12г.на изп.директор на [фирма],с която е прекратено трудовото правоотношение на С. Д. на длъжност „шлосер”на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ,е незаконосъобразна.Направен е извод,че е нарушена разпоредбата на чл.329 ал.1 КТ,тъй като е налице незаконосъобразен обхват на подбора в звено „База за развитие и внедряване”- такъв е направен между работниците,заемащи длъжностите „шлосер” и „заварчик”,които имат различни трудови функции; освен това в подбора не са били включени работници,заемали длъжността „шлосер”извън структурното звено БРВ - направление „ТР и И”,каквито са останали на работа. Настоящият състав приема за правилен извода на въззивния съд,че работодателят не е доказал,че е упражнил законно правото си на подбор по чл.329 КТ по следните съображения: Установено е по делото,че съгласно щатното разписание, в сила от 1.06.12г.в звено „База за развитие и внедряване”са намалени щатните бройки за длъжността”шлосер”и са заличени щатните бройки за длъжността”заварчик”.Работодателят е извършил подбор между лица,заемащи длъжностите „шлосер” и „заварчик”в звено „БРВ”.В случая подборът е бил задължителен,тъй като се съкращават част от щатните бройки за длъжността”шлосер”.Допустимо е по преценка на работодателя да включи в подбора и други работници,които изпълняват близки или сходни длъжности.Само при такива длъжности е възможно сравнение на техните професионални качества и резултати в работата им.В случая,сравнявайки трудовите функции по длъжностните характеристики за длъжността”шлосер „и „заварчик” ,настоящият състав приема,че не се касае за еднородни,нито за сходни длъжности.Макар и да се част от един и същи производствен процес,изработването на отвори,пробиване,нарязване на резби,изправяне на профили,полиране,огъване,нитоване и др.се различава от заваряване на детайли.Ето защо,настоящият състав споделя извода на въззивния съд,че подборът е извършен незаконосъобразно,тъй като сравнението не е извършено между работници на еднакви или сходни длъжности. С оглед отговора на първия въпрос,по който е допуснато касационно обжалване,законосъобразно подборът е извършен в рамките на съответната организационно - обособена структура,а не в рамките на цялото предприятие,както неправилно е приел въззивния съд,но това не се е отразило на крайния му извод. С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3598 от 12.09.13г.,постановено по в. гр.дело № 662/13г.на Окръжен съд- Благоевград. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати н С. Н. Д. от [населено място],ЖК”З.” бл. ет. ап. сумата 1000 лв /хиляда/съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.