4 Р Е Ш Е Н И Е № 128 София, 25.06.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 396/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 186 от 22.03.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 461 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 2900/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която върху присъденото в полза на С. Н. Н. обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 13.03.1999 г. е присъдено обезщетение за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за периода от датата на произшествието – 13.03.1999 г. – до датата на завеждане на исковата молба – 09.03.2004 г. К. контрол е допуснат на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за погасителната давност на вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. К. [фирма], [населено място] поддържа, че в допуснатата му до касационно разглеждане част въззивното решение е неправилно поради противоречие със закона и съдебната практика, като застъпва становището, че по отношение на обезщетението за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е приложима кратката 3-годишна погасителна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД, а не общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Ответницата по касация – С. Н. Н. от [населено място] – заявява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения в писмен отговор от 23.04.2012 г. и писмени бележки от 11.06.2013 г. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която върху присъденото на ищцата С. Н. Н. обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 13.03.1999 г. е присъдено обезщетение за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 13.03.1999 г., въззивният съд е счел за неоснователно направеното от ответника-застраховател възражение за давност съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД, като е приел, че доколкото вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява по своята същност обезщетение за вреди от забавено плащане, а не лихва, приложима към същото е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е частично неправилно. Изразеното от въззивния съд становище по въпроса за погасителната давност на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е в противоречие със закона и задължителната съдебна практика. В множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховен касационен съд, част от които са цитирани в определението по чл. 288 ГПК, е прието, че вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД, считано от деня на настъпилото пътно-транспортно произшествие, от когато е изискуемо вземането за обезщетение от непозволено увреждане. Като споделя напълно тази практика, настоящият състав намира, че въззивното решение е частично неправилно. В случая искът е предявен на 09.03.2004 г. след повече от три години от началната дата на възникване на вземането за лихви, която е датата на пътно-транспортното произшествие – 13.03.1999 г. Ето защо, това акцесорно вземане следва да се счита погасено за периода от 13.03.1999 г. до 09.03.2001 г., т. е. за периода, предхождащ 3-годишния период преди завеждането на исковата молба. За останалата част от периода – от 09.03.2001 г. до датата на исковата молба 09.03.2004 г. – възражението за давност е неоснователно, поради което в частта, с която то е оставено без уважение, въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото ответницата по касационната жалба следва да заплати на касатора разноски за настоящото производство съобразно уважената част от жалбата в размер на сумата 413.80 лв., включваща държавна такса 114.80 лв. и адвокатско възнаграждение 299 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 461 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 2900/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която върху присъденото в полза на С. Н. Н. обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 13.03.1999 г. е присъдено обезщетение за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за периода от 13.03.1999 г. до 09.03.2001 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. Н. от [населено място], кв. Ф., [улица] срещу [фирма], [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото й обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 13.03.1999 г. за периода от 13.03.1999 г. до 09.03.2001 г., като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 461 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 2900/2009 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА С. Н. Н. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] направените в настоящото производство разноски в размер на 413.80 лв. /четиристотин и тринадесет лева и осемдесет стотинки/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: