6 Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр.София, 14 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 62/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по жалби от името на частния обвинител и на подсъдимия по делото, завършило в Софийския апелативен съд, с въззивно решение за потвърждаване на присъда, която издал Софийския окръжен съд. Първоинстанционната присъда - № 35 от 21 септември 2010 год. по нохд № 585/2010 год., е за престъплението по транспорта по чл.343, ал.4 НК, извършено на 30 декември 2009 год., с пострадали от него Ч. П. Г., който починал, и П. В. П., на който била счупена дясната ръка (средна телесна повреда във връзка с чл.129 НК), а също така и с бягство от местопроизшествието на подсъдимия М. Р. Р.. Наказанието на последния е две години лишаване от свобода при общ режим, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години. Лишаването от свобода е определено при условията на чл.58а, във връзка с чл.2, ал.2 НК (в по-благоприятната за Р. редакция, която е позволила да бъде наказан с под минималния за престъплението размер от 5 години и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, защото се е съгласил с провеждането на съкратено съдебно следствие – чл.373, ал.2 НПК). Присъдата има и гражданска част, в която е уважен частично – до размерът му на 100 хил.лева, гражданският иск за неимуществени щети, предявен от П. Й. Г.-баща на починалия. Второинстанционното (въззивно) решение - № 450 от 6 декември 2010 год. по внохд № 695/2010 год., е постановено пак по жалби от сега обжалвалите страни. Касационната жалба от страна на частното обвинение и гражданския иск е за увеличаване на наложеното наказание и за уважаване на предявения иск в пълния му размер от 300 хил.лева. Другата касационна жалба е за промяна на осъждането в обратната насока, но само в наказателната му част: за по-благоприятна правна квалификация на извършеното след отпадане на отговорността за бягство от местопроизшествието и за причинената телесна повреда (първото отпадане – заради недоказаност, второто – заради искането от пострадалия по реда на чл.343, ал.2 НК); за по-леко наказание (пробация – съобразно поисканата по-благоприятна правна квалификация по чл.343, ал.1, б.”в” НК, условно осъждане – Евентуално съобразно наложеното от СОС и потвърдено от САС лишаване от свобода). Жалбите с доводите, изложени в тях, са поддържани и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът е за уважаването, и то частично, само на подадената от името на частния обвинител за увеличаване на наказанието. І. ВКС намери за основателна само жалбата от името на подсъдимия, но по отношение само на неприложената спрямо него по-благоприятна правна квалификация на извършеното по чл.343, ал.3, б.”б” НК. Вярно е, че в приложената ал.4 на разпоредбата е предвидена еднаква наказуемост с тази по неприложената (все от 5 до 15 г.л.св.), но в ал.4 законодателят е извършил всъщност едно приравняване между наказуемостта за повече от един смъртен случай, от една страна, и, от друга-наказуемостта само за един смъртен случай, но придружен с причиняването на поне още една средна или тежка телесни повреди, когато „по-леките престъпни резултати [трябва] да се вземат предвид [само] като смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне на наказанието-чл.54, респективно чл.55 НК”(П. 1/1983-Пл. на ВС, мотиви, т.3, б.”е”; тълкуването е дадено за действащата тогава ал.3 на чл.343 НК, аналогична на сегашната ал.4). Отчитането обаче на по-леките престъпни резултати, които има предвид задължителното тълкуване на В(К)С, е само тогава приложимо, когато деецът трябва да понесе отговорност за тях, а не в случаите, когато търсенето на отговорността зависи от волята на пострадалия, и той не е изразил такава. При издаване на тълкувателното постановление В(К)С е отчел съществуващата по онова време единствена възможност за пострадалия да не подаде тъжба в случаите на транспортни престъпления от т.нар. частен характер, уредени в чл.348а НК. С оглед именно на тази възможност Пленумът е приел, че в такива случаи правната квалификация на извършеното не може да включва причиняването на уврежданията, посочени в последно цитираната разпоредба, за които не е била подадена тъжба. „В противен случай-отбелязва Пленумът-би се изключило даденото право на посочените в текста близки на виновното лице да възбуждат или не наказателно преследване, а виновният би се оказал в положение да не може да се полза от едно право, предоставено му от закона, т.е. по воля на увредения негов близък да не носи наказателна отговорност” (т.3, б.”ж” от мотивите към постановлението). САС и СОС обаче не са съобразили, че цитираното разбиране на В(К)С продължава да важи днес на общо основание по отношение на новия чл.348б НК; нещо повече – важимостта му при действащата уредба на транспортните престъпления е напълно относима и към новата възможност по чл.343, ал.2 НК „наказателното производство да се прекратява, ако пострадалият поиска това” (ДВ, бр.86/2005 год.; промяната е обнародване заедно с новия НПК-вж. чл.24, ал.1, т.8 от него) в изрично посочените в разпоредбата случаи в ал.1, б.”а” и „б”. Между тях е и случаят, когато е причинена „средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по б.”а” (чл.343, ал.1, б.”б” НК), какъвто е този и по сегашното дело с пострадалия П.П., който е поискал прекратяване на делото още на досъдебното производство (л.64 от т.1), но нито съответният орган по това време, нито по-късно съдът са се произнесли по искането съобразно закона. ІІ. В друго отношение касационната жалба от името на подсъдимия е неоснователна, както неоснователна изобщо е жалбата от името на частния обвинител и гражданския ищец. Противоположното оспорване на справедливостта на наказанието трябва да бъде отхвърлено от гледна точка на утежняването му, доколко то се подкрепя или с доводи, които вече са имани предвид (като например с предишното осъждане на Р. за сходно престъпление) или с доводи, които въобще не могат да бъдат имани предвид (като например липсващите от Р. „обяснения з а щ о и как е станало ПТП” – с.2 от касационната жалба; вж. чл.103, ал.3 НПК). От гледна точка на смекчаването му наложеното наказание трябва да бъде оставено в сила преди всичко заради неоснователността на касационната жалба да бъде приложен още по-благоприятен закон – не по чл.343, ал.3, б.”б” НК, а по ал.1, б.”в” НК, която предвижда до 6 години лишаване от свобода. Неговото приложение обаче изисква преди това нови фактически изводи, каквото ВКС поначало не е оправомощен да прави – а именно, че подсъдимият не е изгябал от местопроизшествието по смисъла на чл.343, ал.3 НК, защото изброените в жалбата свидетели са казали друго. Защитната теза очевидно е доказателствена (по фактите) и не само е в противоречие с изискването за провеждане на съкратено съдебно производство по глава двадесет и седма от НПК – чл.371, т.2, но и жалбоподателят не твърди (а ВКС смята, че няма как да твърди), доказателствата като цяло да не подкрепят самопризнанието на подсъдимия; става дума всъщност за несъобразено със закона обсъждане на свидетелските показания от страна на подсъдимия (за съобразеното с чл.372, ал.4 НПК вж. Т.р. … /2010 – ОСНК, т.4), някои от които освен това са и компрометирани, като например на В. Д. В., който непосредствено след инцидента е заблудил служителите на полицията, че не подсъдимият, а баща му е управлявал автомобила (срвн. показанията му от 6 януари 2010 год. с писмените му обяснения от 30 декември 2010 год.: л.56, т.1 от дос.пр.-л.19 от т.2). Що се отнася, накрая, до оставянето в сила на обжалваното решение в частта му за гражданския иск, както и на потвърждаването от въззивната инстанция на отказа да бъде приложено условното осъждане, ВКС се присъединява изцяло към изложените в тази насока съображения. ІІІ. Ръководен от всичко изложено и като намери още, че обсъденият по-горе в раздел І недостатък подлежи на отстраняване пряко в касационната инстанция-чл.354, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.9 НПК позволява неказателното производство за причинената средна телесна повреда да бъде прекратено, а чл.354, ал.2, т.2 НПК – да бъде приложена ал.3, б.”б” на чл.343, вместо приложената негова ал.4, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 450 от 6 декември 2010 год. по внохд № 695/2010 год. на Софийския апелативен съд относно само потвърдената с него правна квалификация на деянието по чл.343, ал.4 НК, която смекчава по ал.3, б.”б”, а наказателното производство за причинената от това деяние средна телесна повреда – прекратява. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: