Р Е Ш Е Н И Е № 121 София 23 май 2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година и в състав: Председател: Иван М. Недев Членове: Николай Дърмонски Капка Костова при секретар Даниела Околийска ........................ и с участието на прокурора Кирил Иванов ….. ............ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 175/2014 год. Производството е касационно по протест на Военно- апелативна прокуратура против присъда № 43/20.ХІ.2013 г., постановена по внохд № 43/2013 г. на Военно-апелативния съд с довод за нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Й. Е. Б. и защитата молят за оставяне в сила на въззивния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Прокурорът не поддържа подаденият протест и моли за оставянето му без уважение поради съобразеност на новата въззивна присъда с наличните по делото доказателства. След преценка доводите на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С първоинстанционната присъда № 34/16.X.2013 г. на Варненски военен съд, постановена по нохд № 34/2013 г. е ангажирана наказателната отговорност на л-т Й. Е. Б. за това, че на 23.XI.2012 г. за времето около 08:30 – 09:00 часа, на пътен възел „А. мост”, в посока[жк]на [населено място], управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди А3”, рег. [рег.номер на МПС] , негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1, 40 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Със същата присъда на основание чл. 343г от НК, във вр. с чл. 37, ал. 1, т.7 от НК, Б. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 680 лева. С обжалваната пред настоящата инстанция въззивна присъда № 43/20.ХІ.2013 г., постановена по внохд № 43/2013 г. на Военно-апелативния съд, първоинстанционният съдебен акт е отменен изцяло, като подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК. Касационният протест е неоснователен. За да постанови оправдателна присъда, въззивната инстанция е извършила самостоятелен анализ на наличните по делото доказателства, като е стигнала до законосъобразен извод за несъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние. Осъдителният съдебен акт не може да почива на предположения, като постановяването му е възможно само при доказано по несъмнен начин обвинение – чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК. С оглед изискването на последните, Военно – апелативния съд мотивирано е отхвърлил възможността изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза да замени елемент от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като посочи посредством прогнозни изчисления по метода В. предполагаема концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда към момента на деянието, а именно – около пет часа преди подсъдимия да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство – дрегер, отчело 0.66 промила. Нещо повече, експертизата поради процесуалната си природа на дейност, извършвана за изясняване на обстоятелства по делото от компетентност на лица със специални познания и опит, не е доказателство или доказателствено средство. От фактическа страна безспорно е изяснено, че на 23.11.2012 г. подсъдимият Б. е употребил алкохол. Доколкото установената употреба обаче касае момент, последващ управлението на личния му автомобил и в обратен смисъл по делото няма доказателства и доколкото тази по-късна употреба на алкохол не може да бъде инкриминирана, материалният закон е приложен правилно. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК ВКС Р Е Ш И: Оставя в сила въззивна присъда № 43/20.ХІ.2013 г. по внохд № 43/2013 г. на Военно - апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: