Р Е Ш Е Н И Е № 320 София, 07.03.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6501 по описа за 2014г. и приема следното: Производството е по касационната жалба на [фирма] София срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 24.VІІ.2014г. по гр.д. № 254/2014г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 718/04.VІ.2015г. по въпросите за съдържанието на уволнителна заповед на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, за да е мотивирана, и може ли изпълнението на част от възложените цели или награждаването за определени кампании да се приеме като ефективно изпълнение по смисъла на посочената разпоредба, в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответницата по касационната жалба К. А. В. от [населено място] е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С решението си от 24.VІІ.2014г. СОС е потвърдил решението на Смолянския РС от 17.ІV.2014г. по гр.д. № 874/2013г., с което са уважени предявените от К. Анд.В. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „мениджър екип банкиране на дребно” със заповед от 03.VІ.2013г. на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ е незаконно. Заповедта е немотивирана /позовавайки се в тази връзка и на практика по приложението на чл.195 КТ – решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 40/2010г./ – в нея са описани дейностите, които ищцата е изпълнявала, и качествата и уменията, които следва да притежава, с поставена отрицателна оценка за изпълнение на дейностите и за притежаване на уменията и качествата, но тя не съдържа каквато и да е конкретика като основание за тези изводи – пропуски в работата, неизпълнение на служебни задължения, факти относно липса на качества, заповедта се позовава на констативна записка от 17.V.2013г., която няма данни да е връчена на ищцата най-късно със заповедта, и няма основание записката да се приеме като част от нея, което е самостоятелно основание за отмяна на уволнението. Отделно от това, посоченото в записката не се подкрепя от оценките на работодателя в представените от него формуляри: от октомври 2012г. - добро изпълнение на привлечените средства, подобряване изпълнението на посочени банкови продукти спрямо 2-ро тримесечие и намаление при КК; от февруари 2013г. – постигнатите резултати в „БД” /”Банкиране на дребно”/ са равни на средните за клонова мрежа, много добро изпълнение при привлечените средства и някои от допълнителните цели, има какво да се желае и подобрява по основните цели, с обща крайна оценка на прекия ръководител „В” – ефективна работа – 105 – 90% според приложение към Правила за оценка; единствената негативна оценка прекият ръководител е дал за ищцата едва преди уволнението, обоснована с изпълнение на целите под средното за клоновата мрежа – 55% през първото тримесечие на 2013г., съпоставката по заключението на вещо лице не може да се използва като доказателство по делото, тъй като е направена по предоставена от Банката информация от десет избрани от нея клонове и по резултатите на четири посочени от ищцата такива, като не е ясно дали те са от тип, сходен на този в С.. Освен това, въпреки мениджърската позиция на ищцата, няма основание за извод, че тези резултати се дължат само на качеството на работата й и на уменията й. При това положение не се установява незадоволителна работа на ищцата, т.е. липса на качества по смисъла на чл.325 ал.1 т.5 КТ, напротив, за много добро справяне с работата тя и други служители в клона са награждавани парично многократно – през 2009г. – по пет заповеди, в три от които ищцата фигурира лично, през 2012г. – по четири заповеди, в които е включена и ищцата, през 2013г. – по две заповеди. Неоснователни са възраженията на ответника, че тези награди не следва да се вземат предвид, тъй като са за определени програми и продукти, защото те са част от дейността на Банката и от задълженията на ищцата; нещо повече, от 2002г. до уволнението й тя е била упълномощена от директора на клона да го замества при отсъствия, което сочи за доверието му по отношение на нея като служител; основанието за уволнение се опровергава и от показанията на свидетелите, препращайки в тази част към мотивите на първоинстанционния съд; по-слабите резултати се дължат и на икономическата криза, което следва и от показанията на директора К.; соченото от ответника във въззивната жалба, че всяко неизпълнение под 100% е равнозначно на неизпълнение, противоречи на казаното от този свидетел и поставя въпроса доколко работодателят залага реални за постигане цели. С решения на ВКС по гр.д. № 1611/2009г. ІV ГО, по гр.д. № 1382/2011г. ІІІ ГО, по гр.д. № 804/2011г. ІV ГО, по гр.д. № 531/2010г. ІV ГО, по гр.д. № 728/2009г. ІV ГО, по гр.д. № 1363/2010г. ІV ГО, по гр.д. № 1774/2011г. ІV ГО, по гр.д. № 49/2012г. ІV ГО, по гр.д. № 1201/2014г. ІV ГО, по гр.д. № 295/2015г. ІІІ ГО и други е дадено разрешение по първия поставен от касатора въпрос, според което заповедта за уволнение на основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ е достатъчно мотивирана, ако в нея работодателят е посочил качествата, които липсват на работника/служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, и/или е посочил задълженията, които той не е в състояние да изпълни, и/или е посочил начинът, по който работникът/служителят се справя с работата. В тежест на работодателя е при оспорване на уволнението да установи липсата на качества чрез доказване на факти, имащи отношение към начина, по който работникът/служителят се справя с възложената му работа – действията, бездействията му, получените резултати. Това разрешение настоящият състав на ВКС споделя напълно, то във всичките му хипотези покрива фактическият състав на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение – липса на качества, необходими за ефективно изпълнение на работата. Сочената от ответницата по касационната жалба практика на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 865/2011г., според която в заповедта за уволнение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ или в друг акт, доведен до знанието на работника/служителя, освен липсващите качества следва да са посочени и обстоятелствата, въз основа на които работодателят е направил извода си за това, е изолирана и преодоляна, а и е обоснована и с практика /решение по гр.д. № 1208/2009г. ІV ГО/ по прилагането на материалния закон /чл.195 КТ/ във връзка с дисциплинарните нарушения. Във връзка с втория поставен въпрос ВКС на РБ споделя практиката на ВКС в решение по гр.д. № 209/2012г., според която основанието за уволнение по чл.328 ал.1 т.5 КТ не се изключва при частично неизпълнение, респективно, частично изпълнение, на поставените цели. В същия смисъл според настоящия състав следва да е и изводът при награждаване за успешно изпълнение на част от определените от работодателя цели, разбира се, при наличието и на незадоволително изпълнение на останалите задачи. Това следва от задължението на работника/служителя да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество, предвидено в чл.126 т.4 КТ. Касационната жалба е основателна по същество. С оглед отговора на първия поставен от касатора въпрос незаконосъобразен е изводът на въззивния съд за немотивираност на заповедта за уволнение, въпреки конкретно посочените в нея липсващи качества на ищцата за ефективно изпълнение на работата /т.е. използвайки един от посочените начини на мотивиране/: неумение да създава ефективна организация и планиране на собствената работа и тази на останалите подчинени й служители, в т.ч. неумение за определяне на приоритетите в работата и неспособност за решаване на текущи проблеми; неумение за упражняване на ефективен контрол по изпълнение на поставените задачи – по отношение посещение на клиенти и предлагане на продукти, при оторизация на документи, при осъществени операции и сключване на договори с клиенти, неумение да организира изпълнението на възложените й задачи съобразно поставените срокове; липса на презентационни умения и недостатъчно познаване на продуктите, липса на добра комуникативност с клиенти – за предлагане на банкови продукти и услуги и при изясняване на нуждите им, като не изгражда положителен имидж на банката; липса на инициативност при изпълнение на месечните цели на клона, като активира дейността си само в края на отчетния период, с което демотивира останалите служители, като показва лоши работни практики и формално отношение към работния процес и липса на търсене на възможност за постигане на по-добри резултати. Необосновани са и изводите по съществото на спора. От представените по делото доказателства – формуляри за оценка на изпълнението на договорените цели и задачи през 2012г. и първо тримесечие на 2013г. /неоснователно е възражението на ищцата, че по силата на чл.6 ал.1 от Правилата за оценка на изпълнението оценката обхваща едногодишен период и за притежаваните качества не може да се прави извод само въз основа на формуляра за първото тримесечие – съгласно чл.6 ал.3 от посочените Правила междинен преглед на изпълнението се прави след изтичане на всяко тримесечие/, подписани от ищцата без възражения и неоспорени по същество по делото, от неоспореното заключение на вещо лице, както и от показанията на свидетелите К. и Ч., се установява, че изпълнението през посочения период по основните поставени цели на ръководения от ищцата екип „БД” /банкиране на дребно/ е: относно ПК /потребителски кредити/ през 2012г. - 62%, за І трим. 2013г. – 64%; относно овърдрафт – 2012г. - 35%, І трим.2013г. – 33%; относно „ОК” /кредити/ - 2012г. – 42%, І трим.2013г. – 15%; относно ИК /ипотечни кредити/ - 2012г. – 56%, І трим. 2013г. – 0%; относно ККУ по кредитна карта – 2012г. – 54%, І трим. 2013г. – 33%; относно продажба на инв.продукти – 2012г. – 31%, І трим. 2013г. – 30%, които резултати обосновават комплексно изпълнение по тези показатели за 2012г. 75%, за І трим. 2013г. – 55%. Свидетелят К. - пряк ръководител на ищцата и следователно имащ най-преки и най-обхватни впечатления от работата на ищцата, чийто показания следва да бъдат кредитирани, тъй като не се опровергават от останалите събрани доказателства, сочи недостатъчен контрол от нея спрямо служителите в екипа „БД” с оглед постигане на целите, налагала се намеса за това, че й липсва лична мотивация - изразявала мнение, че целите са недостижими, че липсва равномерност в дейността й – активирала я в края на отчетните периоди, стараейки се да компенсира със свои лични продажби, а трябвало да изисква от всеки член на екипа постигане на поставените му цели, да контролира и анализира пропуските и слабостите и да предлага мерки за подобряване на работата, че допускала формално отношение при планиране на ежеседмичните задачи, съставяйки едни и същи графици, в които се сочели едни и същи фирми, а и графиците не се изпълнявали, липсвали ясно поставени седмични приоритети и преразпределяне на задачи с оглед постигането на целите – основните се изпълнявали от нея под 50%, а допълнителните – между 60 и 70%, при изпълнение 100% в сектора „Корпоративно банкиране” /”КБ”/ през 2012г., допускала несвоевременност и пропуски при оторизация на документи /на един – при липсваща дата, на друг – при подправен подпис, без да ги връща на съответния служител за поправка/, не упражнявала в достатъчна степен мерките срещу изпирането на пари, от 2009г. изпълнението на ищцата било под средното за банката, продажбите й били една-две. От две – три години свидетелят водел разговори с ищцата за нуждата от промени в посока повишение на изпълнението на целите и общата оценка на бизнес звеното, в какъвто смисъл са и изразените във формулярите за оценка препоръки. За неизпълнение на целите за банкиране на дребно в последните години и за отправяни на В. забележки от директора на клона за недостатъчна нейна активност и че не успява да привлече достатъчно клиенти сочи и свид.Ч. /служител в сектор „КБ”/. Тези обстоятелства не се опровергават от показанията на свидетелите Ш. и Х. /клиенти на клона/. Показанията имат отношение най-вече /с оглед липсата на конкретика в показанията на свид.Ш. относно периода, за който се отнасят - свидетелката сочи обстоятелства от 2002г., от когато и до 2009г. и тя е била служител на Банката, а ищцата е заемала друга длъжност/ към начина на осъществяване от ищцата на служебните й задължения по отношение на тях и опровергават само основанията в уволнителния акт липса на презентационни умения и недостатъчно познаване на продуктите, липса на добра комуникативност с клиенти за предлагане на банкови продукти и услуги и при изясняване на нуждите им. Постигнатите от ръководения от ищцата екип „БД” ниски резултати в изпълнението на основните дейности и цели /активни операции/ през един продължителен период от време – година и три месеца /според скалата за оценка на изпълнението /приложение № 5 към правилата за оценка на изпълнението на служителите в О. АД/ изпълнение под 70% е незадоволително, не отговарящо на изискванията, установени за длъжността, и е недопустимо то да продължава/, с изразена тенденция към понижаването им, за което съобразно длъжностната й характеристика тя носи отговорност, и сочените от свидетелите К. и Ч. обстоятелства, имащи отношение към начина на изпълнение от нея на вменените й задължения, обосновават извод за установена по делото липса на част от описаните в уволнителния акт качества /неумение да създава ефективна организация и планиране на собствената и на работата на подчинените й служители, неумение за определяне на приоритетите в работата, неумение за упражняване на достатъчен и ефективен контрол по изпълнението на поставените задачи по отношение посещение на клиенти и предлагане на продукти, при оторизация на документи, при осъществени операции и сключване на договори с клиенти, неумение да организира изпълнение на възложените задацчи съобразно поставените срокове, липса на инициативност и активност при изпълнение на месечните цели, активирайки дейността си в края на отчетния период, демотивирайки по този начин и останалите служители, липса на анализ и търсене на възможности за постигане на по-добри резултати, формално отношение към работния процес/, изисквани за длъжността й по връчената й длъжностна характеристика и необходими за ефективно изпълнение на възложените й ръководни, организационни и контролни функции като ръководител на екип „БД”. С оглед отговорът и на втория въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, не налага друг извод обстоятелството, че за част от поставените задачи /относно привлечените средства – пасивни операции/ изпълнението е оценено като добро /формуляр за оценка от 17.Х.2012г./ и като много добро /във формуляр за оценка от 01.ІІ.2013г./, както и награждаването на ищцата във връзка с изпълнение на част от задачите /за продажба на застрахователни полици „ГО” за 2012г., за продажба на застраховки по дебитни и кредитни карти за ІV трим. 2011г. и за четирите тримесечия на 2012г., за сключени полици по застрахователен продукт „За нашето бъдеще” – І и ІV трим. 2012г. /останалите представени заповеди от 2009г. за награждаване се отнасят за работа на ищцата на друга длъжност и не следва да се вземат предвид в случая/. Изводът не се променя и от липсата на жалби срещу ищцата. Неправилно е оценено от въззивния съд значението на упълномощаването на ищцата от директора на клона да го замества при негово отсъствие – това е предвидено в задълженията й по длъжностна характеристика /според която мястото на длъжността е непосредствено след тази на директора на клона/ и то не опровергава основанията за уволнение, сред които не е липсата на доверие. Незаконосъобразно съдът е приел и че по-слабите резултати се дължат и на икономическата криза и че се поставял въпросът доколко работодателят залага реални за постигане цели. Доводи за незаконност на уволнението, основани на обективни причини за незадоволителните резултати от работата на ищцата и за поставени от работодателя реално неизпълними цели и задачи, не са заявени нито в исковата молба, нито в първото съдебно заседание съобразно изискването на чл.214 ал.1 ГПК /довод в тази насока не се съдържа в направеното в това заседание във връзка с изложените в констативната записка обстоятелства искане от страна на ищцата за назначаване на експертиза за процентното изпълнение на плановете в клоновата мрежа, както се твърди в отговора на касационната жалба/, нито дори до приключването на устните състезания пред първоинстанционния съд. Довод за неизпълнение на поставените цели поради лоши икономически условия е заявен за първи път с представената от В. шест дни след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд писмена защита. При това положение спорът не може да бъде разрешен на базата на факти в тази насока, дори и такива да са установени по делото /в случая с показанията на свидетелите К. и Ч., дадени във второто съдебно заседание пред първоинстанционния съд/, в какъвто смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС, която настоящият състав споделя напълно /виж решенията по гр.д. № 242/2009г. ІV ГО, по гр.д. № 1532/2010г. ІV ГО, по гр.д. № 77/2011г. ІV ГО, по гр.д. № 1008/2012г./. Неоснователен е доводът на ищцата за незаконност на уволнението, тъй като е извършено поради субективно отношение към нея на директора на клона. Установени са по делото обективни факти и обстоятелства за постигнати незадоволителни резултати от работата на ръководения от нея екип „БД” по основните възложени му задачи и цели, както и неосъществяване на служебни задължения съобразно изискванията по длъжностна характеристика, което несъмнено обосновава наличието на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Като е достигнал до други изводи, въззивният съд е постановил решението при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 ГПК решението следва да бъде отменено и спорът разгледан по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. По изложените вече съображения предявените искове за признаване за незаконно и отменяване на уволнението и за възстановяване на ищцата на работа са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 1685лв. разноски за производството по делото пред трите инстанции. С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация разноски не се следват. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Смолянския окръжен съд № 322 от 24.VІІ.2014г. по гр.д. № 254/2014г. и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от К. А. В. от [населено място] срещу [фирма] София искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението й със заповед № [ЕГН]/03.VІ.2013г. и за възстановяването й на работа. ОСЪЖДА К. А. В. от [населено място] да заплати на [фирма] София 1685лв. разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: