РЕШЕНИЕ № 126 15.08.2014 г. В името на народа Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на първи април през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Юлия Георгиева като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 5207 по описа за 2013 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. С. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.К. Г. срещу решение от 29.3.2013 г, постановено по гр.дело № 14881/201 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Б” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 4.8.2011 г на СРС, Трето ГО, 85 състав по гр.дело № 8405/2010 г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Четвърто гражданско отделение след като обсъди становищата на страните във връзка с наведените касационни основания, приема следното : Касационната жалба е допустима : подадена е от легитимирано лице в срока, в срока по чл.283 от ГПК и срещу въззивно решение, подлежащо на обжалване, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 60 от 16.1.2014 г по гр.дело№ 5207/13 г на ВКС, Четвърто ГО. С определение № 60 от 16.1.2014 г по гр.дело№ 5207/13 г на ВКС, Четвърто ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по 1/ процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, дори в случаите, в които препраща към тези на първоинстанционния съд на основание чл.272 от ГПК ; както 2/ по въпроса за материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт и за разпределението на доказателствената тежест между страните относно спорните обстоятелства, което е извършено от въззивния съд в противоречие с ТР № 11 от 21.3.2013 г по т.д.№ 11/12 г на ОСГК на ВКС. От данните по делото се установява следното : Предявеният е иск с правно основание чл.23 ал.2 от СК. С исковата молба ищецът С. Г. И. подържа, че с ответницата Е. С. С. са бивши съпрузи, бракът между които е сключен на 6.8.1978 г и прекратен с влязло в сила съдебно решение от 3.8.2009 г по гр.дело № 3199/2008 г на Софийски районен съд, 82 състав.Подържа, че през времетраенето на брака-на 10.6.1981 г е закупил недвижим имот, представляващ апартамент № в [жилищен адрес] на ет. в кв.[жк]на [улица], състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 80, 93 кв.м, ведно с 0, 969 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж на стойност 1350 кв.м при съседи : на жилището : стълбище, [улица], А. С. Г., двор и П. Б. С. и на избеното помещение : коридор, Г. Н. П., А. С. Г., за което е оформен нотариален акт № , т., нот.дело № за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ.В нотариалния акт е посочено е, че цената на правото на строеж е 1350 лв , а на жилището 10 745 лв или общата стойност на имота възлиза на 12 195 лв, както и че срещу цената на дадения като обезщетение недвижим имот се прихващат припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот и внесените собствени средства от получаващия обезщетението в размер на 12 195 лв.Подържа, че в закупуването на имота е вложил лични средства в размер на 2 036 лв, които представляват обезщетение за негов личен имот, закупен преди брака.Моли съда да постанови решение, с което да го признае за индивидуален собственик на 2 036/11 933 ид.части от описания в исковата молба апартамент, ведно със законните последици. Ответницата оспорва иска твърдейки, че липсват доказателства за това стойността на отчуждения на ищеца личен имот да е вложена в закупуване на процесното жилище, поради което не е налице частична трансформация на лични средства. Установено е от доказателствата по делото, че на 12.5.1975 г ищецът С. Г. И. и брат му В. Г. И. са закупили дворно място на [улица], кв. по плана на [населено място] от 343 кв.м за сумата 7 474 лв.Със заповед на председателя на СГНС № А-О-07-1166/28.5.1979 г на основание чл.98 от ЗТСУ е отчуждено за обществен център описаното по-горе дворно място, като съгласно чл.98 от ЗТСУ е определена оценка на имота в размер на 4 073,30 лв.С. И. и В. И. са обезщетени съответно с жилище – първият с тристайно, вторият с двустайно. Със заповед на председателя на ИК на С. № А-О-08-1842 от 6.7.1979 г по чл.100 от ЗТСУ на ищеца е определено в обезщетение жилище в бл. от кв. в[жк], представляващо апартамент № на ет., вх., състоящо се от три стаи и кухня на 80, 93 кв.м на стойност 12 195 лв.Със заповедта е определено собственикът да заплати за отстъпения му в обезщетение имот сумата 11 933 лв, вместо сумата 12 195 лв. С решение № III 85-117 от 4.8.11 г СРС, Трето ГО, 85 състав е признал за установено по отношение на Е. С. С., че С. Г. И. е изключителен собственик на 2036/11 933 лв от процесния апартамент на основание чл.23 ал.2 от СК, като придобити по време на брака с лични средства–получено обезщетение за отчужден имот закупен от съпруга преди брака. С въззивното решение СГС е потвърдил първоинстанционното решение като е препратил към мотивите на СРС.Приел е, че представения от ищеца нотариален акт № за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ /отм/ като официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, т.е. отразеното, че срещу цената на апартамента е прихваната сумата срещу отчуждения имот на ищеца С. И., притежаван от него преди брака му с Е. С..Съдът се е позовал и на заповед на ИК на СГНС от 28.5.1979 г за отчуждаване на недвижим имот, обща собственост на С. И. и В. И., с която е определена оценката в размер на 4073 лв и е определено всеки от двамата да бъде обезщетен с отстъпване на недвижим имот-съответно тристайно и двустайно жилище.Въззивният съд е приел е, че Е. С. не е оборила доказателствената сила на нотариалния акт и не е ангажирала доказателства, опровергаващи верността му, поради което ищецът С. И. се явява изключителен собственик на 2036/11 933 ид. части от спорния недвижим имот. По касационните основания. 1/ С Решение № 68 от 24.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 78/2012 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не освобождава въззивният съд от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, т.е. да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните.В този смисъл са и следните решения : Решение № 120 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 964/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 415 от 25.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 198 от 8.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1619/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 198 от 8.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1619/2013 г., II г. о., ГК. Решение № 191 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 63/2013 г., III г. о., ГК. Решение № 60 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 546/2012 г., IV г. о.,, постановени по чл.290 от ГПК и представляващи задължителна практика.Всички те приемат, че въззивният съд е длъжен да обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. 2/ С Тълкувателно решение № 11 от 21.3.2013 г, постановено по тълк.дело № 11/2012 г е прието, че констативният нотариален акт, издаден въз основа на писмени доказателства представлява официален документ-съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установения от закона ред.Той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК досежно извършените от нотариуса действия : че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи.В този случай нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право.Съдържащата се в акта констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа, определена по чл.179 ал.1 от ГПК.Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита верен до доказване на противното. С оглед отговора на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, даден в посочената по горе задължителна практика по основателността на касационнана жалба, настоящият състав намира следното : Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 и чл. 272 ГПК, което съставлява основание за отмяната му съгласно чл. 293, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК.При постановяването на своето решение, въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, като трябва да изложи съображения по всички важни и съществени положения. В случая, мотивите към въззивното решение не съдържат отговор на нито едно от конкретните оплаквания, направени с жалбата срещу първоинстанционното решение, а с необсъждането на доводите на жалбоподателя, окръжният съд не е изпълнил задължението си да изложи собствени мотиви, отразяващи решаващата му.Във въззивното решение липсват мотиви относно размера на сумата, получена от ищеца като обезщетение за отчуждената му част от недвижим имот и вложена в придобиването на апартамента, отстъпен като обезщетение, независимо от наведените във въззивната жалба конкретни оплаквания в тази насока. Възивното решение е постановено и в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 11/21.3.2013 г във връзка с чл.179 ал.1 от ГПК, съгласно които материалната доказателствена сила на официален документ важи за извършените действия от длъжностното лице и за извършените пред него изявления и действия. По настоящото дело съдът е направил неправилни изводи относно доказателствената сила на представения нотариален акт, както и относно разпределението на доказателствената тежест.В случая констативен нотариален акт № т., нот.дело за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ е издаден въз основа на документи : заповеди по чл.95 и чл.100 от ЗТСУ /отм/.Следователно отразеното в акта следва да се се преценява с оглед съответствието му с документите, въз основа на които е издаден, дори в частта, относно цената на недвижимия имот.Това е така поради обстоятелството, че собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение /съгласно чл.103 ал.1 от ЗТСУ /отм/ се придобива по силата на самата заповед на органа по чл.95 от ЗТСУ.С този акт се прехвърля правото на собственост върху отстъпения в обезщетение имот, а със заповедта по чл.100 от ЗТСУ /отм/, е определено обезщетения собственик С. И. да заплати за отстъпеното му в обезщетение жилище сумата 11 933 лв, вместо сумата 12 195 лв.Меродавната цена на имота е определена в документа /заповед по чл.100 от ЗТСУ/отм/, издадена от председателя на С., в рамките на удостоверителната му компетентност.Нотариалния акт е съставен на въз основа на документа и има констативно /удостоверително/ значение.Нотариусът, съставил нотариалния акт няма компетентността на издалия заповедта орган. Поради това, меродавен вкл. в частта за цената на имота е документа послужил за издаване на нотариалния акт, а не обратното, както е приел въззивния съд, игнорирайки цираното в настоящите мотиви писмено доказателство и позовавайки се на констативния нотариален акт. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е съобразил, че нотариалният акт не съдържа изявления или действия, удостоверяващи, че от общата сума 12 195 лв –цена на апартамента, част от 2036 лв са вложени от ищеца негови лични средства.С представеното писмено доказателство- заповед от 6.7.1979 г по чл.100 от ЗТСУ /отм/ е определено С. И. да заплати за полученото в обезщетение жилище сумата 11 933 лв, вместо 12 195 лв.С оглед принципа, заложен в чл.89 ал.1 от ЗТСУ следва, че за придобиването на спорния апартамент са вложени лични средства на ищеца с произход обезщетение за отчужден негов личен имот, които представляват разликата между цената на апартамента -12 195 лв и допълнително заплатената по време на брака сума 11 933 лв или сумата 262 лв, съответстваща на 262/12 195 ид.части от жилището.Разместена е и доказателствената тежест в процеса, доколкото съществува презумпция за съвместен принос и ищецът е този, който следва да я обори позовавайки се на трансформация на лични средства. Презумпцията е оборена само до горепосочения размер, а в останалата част иска е неоснователен. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което предявеният иск по чл.23 ал.2 от СК бъде уважен до размера на на 262/12 195 ид.части от жилището Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът по касация дължи на касатора направените разноски за трите инстанции,определени съобразно действителните сторени такива в размер на 1188, 50 лв и отхвърлената част от иска иска.Или дължимата сума възлиза на 1029 лв. По горните съображения, Върховният касационен съд Четвърто гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 29.3.2013 г, постановено по гр.дело № 14881/201 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Б” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 4.8.2011 г на СРС, Трето ГО, 85 състав по гр.дело № 8405/2010 г и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.23 ал.2 от СК по отношение на Е. С. С., че С. Г. И. е собственик на 262/12 195 ид части от недвижим имот, представляващ апартамент № в [жилищен адрес] на ет. в кв.[жк]на [улица], състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 80, 93 кв.м, ведно с 0, 969 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж на стойност 1350 кв.м при съседи : на жилището : стълбище, [улица], А. С. Г., двор и П. Б. С. и на избеното помещение : коридор, Г. Н. П., А. С. Г., за което е оформен нотариален акт №, т., нот.дело № за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ. ОТХВЪРЛЯ иска по чл.23 ал.2 от СК, предявен от С. Г. И. срещу Е. С. С. за разликата над признатия до пълния предявен размер от 2036/12 195 ид.части като неоснователен. ОСЪЖДА С. Г. И. да заплати на Е. С. С. направените от нея разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК за трите инстанции съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1029 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.