Р Е Ш Е Н И Е                                                             № 76                        София, 16.03.2010 година                                               В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година, в състав:          Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                       ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                        при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4096 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на “И” АД гр. В. срещу решение №213 от 05.03.2008г. по гр.д. №1671/07г. на Варненския окръжен съд. В жалбата се поддържат оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност на въззивното решение – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК. Жалбоподателят счита, че след като ищците не са провели успешно иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, те нямат качеството на трети лица по смисъла на чл.336, ал.1 от ГПК /отм./ и съответно - нямат правен интерес да отричат правото на собственост на длъжниците в изпълнителното производство върху същия имот. Освен това се поддържа, че в случая няма категорични доказателства за идентичност между имота, за който ищците предявяват права и този, върху който банката провежда принудително изпълнение. Ответниците С. А. И. и П. Б. И. оспорват жалбата. Подробни доводи излагат в писмени бележки. Ответниците Г. Т. Г. и П. И. Г. не вземат становище по жалбата. С определение №204 от 17.03.2009г. по настоящото дело съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за съотношението на правата на лице, вписало искова молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД и взискател, вписал възбрана върху същия имот в рамките на висящ изпълнителен процес за събиране на парично вземане. За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение №1622/28.05.07г. по гр.д. №9120/06г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният от С. А. И. и П. Б. И. срещу “И” АД гр. В., Г. Т. Г. и П. И. Г. от гр. В. иск по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./ - било е признато за установено в отношенията между страните, че Г. Т. Г. и П. И. Г. не са собственици на недвижим имот, представляващ апартамент №10, находящ се в гр. В., ул.”Д” №5, ет.4 и 5. В. съд е приел от фактическа страна, че с предварителен договор от 01.08.98г. “М” ООД е обещало да продаде процесния апартамент на ищцата в настоящото производство С. А. И.. Договорът е сключен по време на брака между нея и втория ищец П. И. Този договор не е спазен, като с нотариален акт от 25.09.2000г. обещателят продал имота на трети лица – ответниците Г. Те от своя страна го ипотекирали в полза на другия ответник по делото - “И” АД гр. В.. По отношение на този имот било насочено принудително изпълнение за събиране на парично вземане по искане на банката - изп.д. №12056/06г. на съдия-изпълнител при ВРС. При тези данни от правна страна е прието, че предявеният иск по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./ е процесуално допустим. Трето лице по смисъла на този текст е всяко лице, чието право е засегнато от изпълнението. Това може да бъде не само собственикът на вещта или носителят на друго вещно право върху нея, но и носителите на облигационни права, доколкото те биха отпаднали в резултат на изпълнението. Купувачът по един предварителен договор с предмет същата вещ е надлежно легитимиран да води иск по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./, тъй като започналото принудително изпълнение застрашава правата, които той има по предварителния договор. По съществото на правния спор е прието, че ответниците Г, които носят доказателствената тежест, не са установили по несъмнен начин собствеността си върху процесния имот. Съдът се е позовал на влязлото в сила решение по чл.135, ал.1 от ЗЗД, с което е бил признат за относително недействителен по отношение на С. И. и П. И. договорът от 25.09.2000г., с който процесният недвижим имот е бил продаден от “М” ООД на Г. Т. Г., по време на брака му с П. Г. Решението е процесуално недопустимо. Предмет на делото е иск по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./. Спорът е възникнал поради това, че процесният апартамент първо е бил обещан на ищците И с предварителен договор за покупко-продажба от 01.08.1998г., а след това техният обещател е продал имота на ответниците Г с нотариален акт №106/2000г., вписан на 25.09.2000г. С нотариален акт №144/2002г. Г. са учредили договорна ипотека върху същия имот в полза на ПИМБ АД /сега И. А. Б. ” АД/, вписана на 17.07.2002г. С решение по гр.д. №1904/05г. на Варненския окръжен съд е била обявена на основание чл.135 от ЗЗД за недействителна по отношение на И. продажбата по нот.акт №106/2000г., с която Г. са придобили право на собственост върху процесния апартамент. На 03.11.2005г. И. са вписали искова молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД, с която са поискали да бъде обявен за окончателен предварителният договор, от който черпят права. От своя страна на 23.02.2006г. банката е вписала възбрана върху имота и е насочила принудително изпълнение върху него. Това е дало основание за завеждане на иска по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./, с който И. са поискали да защитят правото си да станат собственици на процесния апартамент, отричайки правата на Г. върху него. Към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция по настоящото дело не е представено влязло в сила решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД, което да легитимира ищците като собственици на имота, предмет на иска по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./. Искът по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./ е на разположение на всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. В текста не е казано изрично, но се имат предвид права, които са противопоставими не само на длъжника, но и на другия ответник – взискателя. Това следва от разпоредбата на чл.347 от ГПК /отм./, а когато в полза на взискателя има учредена ипотека върху процесния имот, от значение е и моментът на вписване на ипотеката – чл.169 от ЗЗД, вр. чл.173, ал.1 от ЗЗД. Ако третото лице противопоставя на взискателя права по съдебно решение, постановено по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, а взискателят се позовава на ипотека, учредена в негова полза от длъжника по увреждащата сделка, както е в случая, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.135, ал.1, изр. последно от ЗЗД. Следователно, при иска по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./ от значение е моментът на вписване на актовете, от които третото лице черпи противопоставими на взискателя права върху спорния имот, сравнени с момента, в който взискателят е вписал възбрана върху имота, или ипотека, ако има учредена такава в негова полза. Основният спорен въпрос, който се поставя с касационната жалба по настоящото дело, се свежда до това дали купувачът по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, върху който впоследствие е насочено принудително изпълнение за събиране на парично вземане, е надлежно легитимиран да предяви иск по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./, с който да отрече по отношение на взискателя и на длъжника правото на собственост на длъжника върху същия имот. С други думи – дали само лицата, които твърдят, че са носители на вещни права върху имота, предмет на изпълнението, могат да предявят иска по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./, за да защитят правата си, отричайки правата на длъжника, или това могат да сторят и носителите на потестативни права, каквото е правото да се иска сключване на окончателен договор, защитимо чрез иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Законът не дава отговор на този въпрос, той си служи с общата формулировка “всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението”. Тълкуването на този израз налага извода, че защитата е предоставена на лица, чиито права съществуват към момента на предявяване на иска и са пряко засегнати от изпълнението. Не разполагат с тази защита лица, чиито права върху имота тепърва ще възникнат. Купувачът по предварителния договор има само потестативно право да иска сключването на окончателен договор, с който да придобие собствеността върху имота. Това право не е пряко засегнато от изпълнението. Дори имотът да бъде изнесен на публична продан и придобит от трето лице, а след това искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД да бъде уважен, купувачът по предварителния договор може да защити правото си върху имота по отношение на купувача от публичната продан при условията на чл.384, ал.2 от ГПК /отм./. Защитата срещу лицето, придобило права при публичната продан, с нищо не се отличава от защитата, която дава чл.336, ал.1 от ГПК /отм./, тъй като правата, които придобива това лице при проданта са производни от правата на длъжника, а и в двата случая правата на ищеца следва да са противопоставими на взискателя. С други думи – правата, които се противопоставят на взискателя и на длъжника в производството по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./ са същите онези права, които могат да бъдат противопоставени и на купувача при публичната продан. Изискванията за противопоставимост на тези права спрямо взискателя са еднакви и за двете производства. Да се даде възможност на купувача по предварителния договор да води иск по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./ преди да бъде уважен искът му по чл.19, ал.3 от ЗЗД означава да се злепоставят интересите на взискателя, в случай, че искът по чл.336, ал.1 от ЗЗД бъде уважен, а впоследствие искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД бъде отхвърлен. Тогава ще се достигне до положение, при което се дава защита на право, което не съществува и с това се уврежда взискателят, тъй като с уважаването на иска по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./ се прекратява изпълнителното производство – чл.330, ал.1, б.”е” от ГПК, наложената възбрана се вдига – чл.330, ал.2 от ГПК /отм./ и длъжникът може да се разпореди с имота, като по този начин увреди кредитора си, освен в случаите, при които вземането е обезпечено с ипотека върху този имот. По изложените съображения следва да се приеме, че купувачът по предварителен договор не е трето лице по смисъла на чл.336, ал.1 от ГПК /отм./ и следователно не е надлежно легитимиран да води този иск, преди искът му по чл.19, ал.3 от ЗЗД да бъде уважен с влязло в сила решение. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил недопустимо решение, при липса на процесуална предпоставка за разглеждане на правния спор. Това решение следва да бъде обезсилено и производството по предявения иск – прекратено като недопустимо. Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.4, вр.чл.270, ал.3, изр. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на І ГО, Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решение №213 от 05.03.2008г. по гр.д. №1671/07г. на Варненския окръжен съд и решение №1622/28.05.07г. по гр.д. №9120/06г. на Варненския районен съд по същия спор. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С. А. И. и П. Б. И., двамата от гр. В., ул.”Д” №5, ет.4, ап.10 срещу “И” АД гр. С., Г. Т. Г. и П. И. Г. от гр. В., ул.”Т” №5, ап.16 иск по чл.336, ал.1 от ГПК/отм./. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: