Р Е Ш Е Н И Е № 6 Гр.София, 04.03.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора АТ.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 901/2020 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. Е. А. Ф., подадена чрез упълномощения му защитник адв. М. К. срещу въззивна присъда № 19 от 21.07.2020г., постановенa по ВНОХД № 693/2019г. по описа на Окръжен съд Хасково. В депозираната касационна жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се мотивира с доводи за неправилно осъждане на подс. Ф., тъй като не е доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпление по чл.343 б НК. Посочват се и редица нарушения на Наредба 30/2001г. относно реда за установяване употребата на алкохол и други упойващи вещества от водачите на моторни превозни средства. Като нарушения на процесуалните правила се визира липсата на обективен доказателствен анализ от страна на въззивния съд,при който са игнорирани или грешно интерпретирани част от доказателствата, сред които има и такива,събрани не по установения ред (визират се резултати от изследването на кръвта на подсъдимия). Противоречие в мотивите се съзира и в изложението на въззивния съд относно субективната страна деянието, където е посочено различно фамилно име на подсъдимия. Иска се от настоящата инстанция да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане или да оправдае подсъдимия. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия Ф. - адв. К. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания. Подсъдимият Ф. споделя доводите на защитника си. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна. Не споделя тезата за нарушения на процесуалните правила и материалния закон, посочва, че доказателствения анализ на въззивния съд е пълен, обективен и всестранен, при което се е стигнало и до верни правни изводи относно виновността на подсъдимия. Предлага присъдата на ОС Хасково да се остави в сила. С последната си дума подсъдимият изразява желание да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 56 от 25.10.2018г., постановена по НОХД № 711/2017г., Димитровградският районен съд е признал подс. Е. А. Ф. за виновен в това, че на 02.09.2017г. в [населено място] управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,7 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343 б, ал.1, вр. чл.55 НК е осъден на 3 месеца „лишаване от свобода“ и е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл.343г, вр. чл. 343б НК на подсъдимия е наложено и наказание „лишаване от право“ да се управлява МПС за срок 12 месеца. Подсъдимият е признат за невиновен по първоначално повдигнатото обвинение по чл.343б, ал.2 НК. На основание чл.68 НК е приведено в изпълнение отложено наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“, постановено по НОХД № 297/2014г. по описа на РС Димитровград. По повод постъпил протест и жалба е инициирано въззивно производство пред ОС Хаскова. С присъда от №33 от 29.11.2019г., постановена по ВНОХД № 692/2018г. първоинстанционният съдебен акт е бил отменен в наказателно-осъдителната си част, като вместо това подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.2 НК и осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 1 година. Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част. След подадена касационна жалба от подсъдимия е образувано НД № 925/2019г. по описа на Върховния касационен съд. С решение № 236 от 19.12.2019г. въззивната присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. С присъда № 19 по ВНОХД № 693/2019г., постановена на 21.07.2020г., Окръжен съд Хасково отново е отменил присъдата на районния съд в наказателно-осъдителната й част, като вместо това подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.2 НК и осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 1 година. Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част. Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Относно възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: В по-голямата си част, доводите на защитата, изложени в допълнението към касационната жалба, са свързани с необосноваността на въззивния акт, доколкото доказателствата се интерпретират по същество, претендира се тяхната преоценка и се иска от настоящия съд да направи нови фактически изводи. Това излиза извън правомощията на касационната инстанция и по тези съображения не им се дължи отговор в настоящото производство. На обсъждане се поставят онези оплаквания на касатора, които имат отношение към законосъобразността на доказателствата, обективността на преценката им и спазването на правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда. В тази светлина биха могли да се разгледат възраженията на касатора относно коректната интерпретация на гласните доказателства - показанията на св. А., св. В., св. П., св. И.. Защитникът застъпва тезата, че след като четиримата свидетели нямат точни и конкретни спомени за дата на деянието, за подробностите по вземане на кръвната проба и поведението на подсъдимия, то изводите на съдебните инстанции по фактите са направени при липса на обективна доказателствена основа. Въззивната инстанция подробно е изложила мотиви, касаещи доказателствената обезпеченост на повдигнатото обвинение, без да допусне пороци в процеса на формиране на вътрешното си убеждение. Не са игнорирани доказателства, нито е интерпретирано погрешно или превратно съдържанието на събраните такива. Липсата на точни спомени у свидетелите за конкретния случай не е попълнено от неверни констатации на окръжния съд въз основа на несъществуващи доказателства. Събраните писмени и гласни доказателства са анализирани в тяхната взаимовръзка, така че крайните изводи да се оценят като мотивирани и законосъобразни. Заключението за конкретната дата, на която е осъществено деянието правилно е изведено от съда на база и на приложените писмени доказателства - акт да установяване на административно нарушение, талон за медицинско изследване, вписвания в амбулаторни и лабораторни книги. Защитата твърди, че е допуснато нарушение на процесуалните правила - противоречие в мотивите на решението, тъй както на стр.10 е отбелязано, че подс. Х. е действал умишлено, а всъщност подсъдим по делото е Е. Ф.. Инцидентната техническа грешка, която е допусната от въззивния съд, не опорочава волята му и не прави непоследователни и противоречиви аргументите му. Очевидно мотивите касаят субективната страна на деянието, осъществено от подс. Ф., и не остава съмнение относно съображенията, които окръжният съд е изложил, за да приеме наличието на пряк умисъл в действията му. Относно оплакванията за нарушения на материалния закон: Основно възраженията на защитата са насочени към оспорване на надлежния ред, по който е взета и изследвана кръвната проба. Възразява се срещу: извършеното медицинско освидетелстване съгласно чл.7 от Наредба 30/2001г., броя на шишенцата и количеството кръв, взета за проба, начина на водене на амбулаторния журнал по чл.9 и лабораторната книга по чл.18. Предвид датата на извършване на деянието, поставените от защитата въпроси са регламентирани в Наредба 30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на моторни превозни средства. Не могат да се споделят възраженията, че не е проведено освидетелстване на подсъдимия, при посещението му в медицинското заведение. Подобни оплаквания са правени и пред окръжния съд, като същите са отхвърлени с оглед на приложените писмени и гласни доказателства. Липсата на точен спомен у св. П. конкретно за подсъдимия не прави показанията й недостоверни, както е отбелязал и въззивният съд, като ги е съпоставил с надлежно приобщени писмени доказателства- протокол за медицинско изследване, талон за медицинско изследване. Не е убягнало от вниманието на въззивната инстанция и заявеното от подсъдимия в обясненията, дадени на ДП, в които той излага сходни с отбелязаните в протокола за медицинско освидетелстване данни. В този смисъл остават неоснователни възраженията, че св. П. е вписала в протокола обстоятелства, които не са й били заявени от подсъдимия, при условие, че тя не би могла да знае за употребения вид и количество алкохол, данни за които се съдържат впоследствие без съществени разминавания и в обясненията на подсъдимия. Въззивната инстанция се е спряла подробно и на възраженията на защитата относно количеството на взетата кръв за анализ. Безспорно е, че дори след второто по ред разглеждане на делото пред окръжния съд, не са събрани категорични данни за това дали от подсъдимия е взета кръв в две шишенца по 4мл., или в едно от 10мл. За да се отговори пределно коректно на възраженията, следва да се отчете обстоятелството, че към датата на деянието е действала Наредба 30/2001г, а само броени дни след него - от 29.09.2017г., е влязла в сила нова Наредба 1 от 2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози. Това обстоятелство не е без значение, тъй като в чл.11 от действащата към инкриминираната дата Наредба 30/2001г. се е предвиждало при изследване за употреба на алкохол да се взема по 10 мл. кръв, а в чл.15, ал.2 от Наредба 1 се изисква вземането на кръв да е в две шишенца от по 4 мл. Посочените разлики са стоели на вниманието на окръжния съд, доколкото медицинската сестра - св. И., и лекарят - св. П. (и двете разпитани за първи път в съдебното производство пред съда) не дават еднопосочни показания за това колко шишета са напълнени. Посоченото различие законосъобразно е преодоляно от въззивната инстанция, след като е преценена еднотипността на работата на свидетелките, което оправдава липсата на конкретен спомен точно за този подсъдим и приложимите към сегашния момент нови изисквания към броя на шишенцата. Не на последно място, въззивният съд е съпоставил заявеното от медицинските лица - св. П. и И. с показанията на експерта, изготвил протокола за хим. изследване и впоследствие съдебно-химическата експертиза. Действително, както е отбелязал окръжния съд, дали кръвта е била в едно шише, или са били две, не е от особено съществено значение, доколкото безспорно се установява, че пробата с нужното количество е получена за изследване, била е надлежно парафинирана, годна за изследване. Как и по какъв начин са водени амбулаторният журнал и лабораторната книга са въпроси, които не могат да компрометират крайния извод. Основните акценти, на които се е спрял окръжният съд, са тези от значение за делото - че именно от подсъдимия е взета кръвна проба в нужното количество на посочената дата и в отбелязания час, което е съпоставено с талона за медицинско изследване № 0448177/ 02.09.2017г., акта за установяване на административно нарушение и впоследствие в амбулаторната книга на ЦСМП в [населено място] под № 64; - проследен е начина, по който пробата, след като е парафинирана, ведно с документите е предадена с писмо №254р-29004 от 02.09.2017г. на св. С. за хим.анализ (чрез данните от лабораторната книга и въз основа на показанията на експерта); - удостоверен e използваният метод на изследване - методът на В., включващ изследването на три проби от кръвта. Може да се обобщи, че дори и да се допуснати някои отклонения от реда, посочен в Наредба 30/2001г., те не водят автоматично до компрометиране на получените резултати от изследването на подсъдимия, установили съдържание на алкохол в кръвта му - 1,7 промила. Възражението за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се прави изключително бланкетно, без да са посочени каквито и да се аргументи. Настоящата инстанция може единствено да отбележи, че при определяне на наказанието съдебните инстанции са преценили, че са налице предпоставките на чл.55 НК и са наложили на подс. Ф. минималното наказание. По-голяма снизходителност не би могла да се очаква, предвид характера на стореното от него, степента на обществена опасност и данните за личността му. Искането на защитата за оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция би могло да се удовлетвори единствено в хипотезата на чл.354, ал.1, т.2, вр. на чл.24, ал.1, т.1 НПК- когато приетата за установена фактическа обстановка в атакувания съдебен акт не разкрива белези на престъпление, но подсъдимият въпреки това е осъден. В настоящия случай тези предпоставки не са налице и касационната инстанция не може да приложи цитираната разпоредба. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 19 от 21.07.2020г., постановено по ВНОХД № 693/2019г. по описа на Окръжен съд Хасково. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.