7 Р Е Ш Е Н И Е № 43 гр. София, 09.05.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 881 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] срещу решение № 2227 от 02.12.2013г. по гр.д. №2324/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение №2288 от 26.03.2013г. по гр. д. №12559/2009г. на Софийски градски съд, І г.о., 11 състав, в частта, с която всеки от предявените искове от О. А. Х. и С. Х. Х. срещу ЗК [фирма] е отхвърлен за разликата от сумата 75 000 лева до сумата 100 000 лева, и вместо това ЗК [фирма] е осъдено да заплати на всеки от ищците О. А. Х. и С. Х. Х. допълнително обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син В. С. Х., настъпила на 14.06.2006г., в размер на 25 000 лева, заедно със законна лихва, считано от 14.06.2006г. до окончателното й заплащане. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно и необосновано в обжалваната му част. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 223 от КЗ /отм./, като не е съобразил функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от отговорността на водача на автомобила, както и обстоятелството, че заявените вреди не са претендирани при условията на ексцес. Поддържа становище, че претендираните по иска срещу застрахователя неимуществени вреди са идентични по обем и съдържание със заявените претенции срещу делинквента по гражданския иск в наказателното производство по н.о.х.д. №5138/2006г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 21 състав, всички релевантни обстоятелства са взети предвид от наказателния съд при определяне отговорността на делинквента, определен е справедлив размер на дължимото от него обезщетение, обективните обстоятелства по настоящото дело са идентични и не е налице проява на допълнителни обстоятелства и други вреди. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и предявените искове да бъдат отхвърлени над присъдените от първоинстанционния съд суми. Ответницата О. А. Х. счита, че касационната жалба е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Поддържа,че Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, не следва да намери приложение в случая, тъй като прилагането му би било равнозначно на прилагане на материален закон с обратна сила. Позовава се на ТР№1/2010 на ОСТК на ВКС, с което е прието, че претърпелият неимуществени вреди независимо от това, че е водил дело срещу делинквента и че го е осъдил да му заплати обезщетение, има право да иска от застрахователя обезщетение в рамките на застрахователното покритие. Поддържа, че определеният от въззивния съд размер на застрахователното обезщетение съответства на претърпените от родителите вреди от насилствената и ранна смърт на техния син, която е довела и до ненавременната смърт на бащата С. Х., причинена от получените вследствие на мъката заболявания - диабет и високо кръвно налягане. Ответникът А. С. Х., конституиран в хода на производството като правоприемник на С. Х. Х., не изразява становище по жалбата. С определение № 91 от 03.02.2016г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно относно функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите от отговорността на прекия причинител на вредите. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че приключилото производство по чл.45 от ЗЗД, в което делинквентът П. Н. е бил осъден да заплати на О. А. Х. и С. Х. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син В. Х. в размер на 75 000 лева за всеки от тях, не представлява процесуална пречка за предявяване на пряк иск срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност”. Също така е приел, че не е ограничен до размера на присъденото в производството по иска по чл.45 от ЗЗД обезщетение и е присъдил обезщетение в размер на 100 000 лева на всеки от двамата ищци, като е преценил, че то съответства на действително претърпените от тях неимуществени вреди. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното: По правния въпрос: След постановяване на въззивното решение е прието Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, с което е даден отговор на релевантния материалноправен въпрос в следния смисъл: В производството по пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 от ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. В мотивите по т.1 от посоченото Тълкувателно решение е прието, че непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие. Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря при осъществен деликт, извършен от застрахования, в рамките на обема на гражданската отговорност на делинквента, чиито граници са определени в разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД. Обхватът и размерът на вредите, установени с решението, с което е уважен искът по чл. 45 от ЗЗД срещу делинквента, имат обвързващо за застрахователя действие в материалноправно отношение, когато са едни и същи с претендираните вреди по прекия иск по чл. 226 от КЗ /отм./. Прекият иск срещу застрахователя е обществено оправдан правен способ за по-лесно и по-бързо обезщетяване на увреденото лице при непозволено увреждане от застрахования, а не средство за увеличаване на имуществото му, до който резултат би се стигнало ако застрахователят отговаря в по-голям размер за същите имуществени и неимуществени вреди от делинквента. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е изразено становище, че разбирането, че по прекия иск на основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който на основание чл.45 от ЗЗД е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума, е в съгласие и с възприетото разрешение в чл. 3, ал. 1 от Директива 72/166/ ЕО, чл. 2, ал. 1 от Директива 84/5/ЕО и Директива 90/232/Е., според което гражданската отговорност макар и застрахована, се регулира и зависи от отношението между делинквента и увреденото лице. Предвид този отговор на поставения материалноправен въпрос, въззивното решение се явява постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС. С влязлата в сила присъда на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 21 състав, по н.о.х.д. №5138/2006г., подсъдимият делинквент П. Г. Н. на основание чл.45 от ЗЗД е осъден да заплати на всеки от гражданските ищци О. А. Х. и С. Х. Х., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв., заедно със законна лихва от 14.06.2006г. Предявените срещу застрахователното дружество искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищците болки и страдания вследствие смъртта на техния син В. Х. в резултат на настъпилото на 28.05.2006г. ПТП, са в размер на 120 000 лв. Пред касационната инстанция е висящ спорът само относно присъденото от въззивната инстанция обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците в размер над 75 000 лв. до 100 000 лв. С оглед характера на неимуществените вреди, чието обезщетение се претендира с настоящата искова молба, и предвид заявените в исковата молба факти и обстоятелства, не се касае до настъпили нови обстоятелства и ексцес, а е налице идентичност на заявените претенции за обезщетение на причинените на ищците неимуществени вреди. Решението на наказателния съд по предявения граждански иск по чл. 45 от ЗЗД е задължително за страните по него и съдилищата на Република България. Настъпилата в хода на производството смърт на единия от ищците и твърдяната от неговата съпруга – ответницата по касация О. Х. причинна връзка между това събитие и смъртта на сина им при процесното ПТП, не могат да бъдат съобразени при определяне на обезщетението. Присъденото в настоящото съдебно производство обезщетение може да репарира само вредите, въведени като основание на иска, в случая само претърпените от родителите неимуществени вреди от загубата на сина им В. С. Х.. При последващ ексцес /настъпване на други вреди от същото събитие/ пострадалите могат да бъдат предявят нова претенция за обезщетение срещу делинквента или застрахователя. Неоснователен е релевираният от ответницата по касационната жалба О. Х. довод, че Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, не следва да намери приложение в случая, тъй като прилагането му би било равнозначно на прилагане на материален закон с обратна сила. Т. дейност на ВКС не е дейност по създаване на нови правни норми, а дейност по изясняване на точния смисъл на действащи нормативни разпоредби. Разясненото чрез тълкуването съдържание на разпоредбата е съдържанието, което същата е имала още от момента на приемането й, поради това и постановените от ВКС тълкувателни решения намират приложение към неразрешените, все още висящи спорове, които съдилищата са длъжни да решат съобразно обективираните в тълкувателния акт задължителни указания. По тези съображения въззивното решение трябва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и лихва за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни в следните части: за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 75 000 лв. до 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и законната лихва върху тези сума от 14.06.2006г. до окончателното изплащане на сумата. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ЗК [фирма] е осъдено да заплати на адвокат И. Б. адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 4450 лева и допълнителна държавна такса по сметка на САС в размер на 2000 лв. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която исковете на О. А. Х. и С. Х. Х. ЗК [фирма] са отхвърлени до пълния предявен размер от 120 000 лева за всеки от ищците, решението на Софийски апелативен съд не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед изхода на делото всеки от ответниците по касация следва да бъде осъден да заплати на ЗК [фирма] юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лева, определено от съда по реда на чл.78 ал.8 от ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2227 от 02.12.2013г. по гр.д. №2324/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №2288 от 26.03.2013г. по гр. д. №12559/2009г. на Софийски градски съд, І г.о., 11 състав, ответникът ЗК [фирма] е осъден да заплати на всеки от ищците О. А. Х. и С. Х. Х. допълнително обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син В. С. Х., настъпила на 28.05.2006г., в размер на 25 000 лева, заедно със законна лихва, считано от 14.06.2006г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.38 ал.2 от ЗА допълнително адвокатско възнаграждение на адвокат И. Б. в размер на 4450 лева и допълнителна държавна такса по сметка на САС в размер на 2000 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от О. А. Х. [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], бл.002, вх.Е, ет.6, ап.107, против ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над присъдените 75 000 лв. до 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й В. С. Х., настъпила на 28.05.2006г, при ПТП причинено от П. Г. Н., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху тази сума от 14.06.2006г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. ОТХВЪРЛЯ предявения от О. А. Х., [ЕГН] и А. С. Х., [ЕГН], двамата с адрес [населено място],[жк], бл.002, вх.Е, ет.6, ап.107, конституирани в хода на производството като наследници по закон на починалия ищец С. Х. Х. [ЕГН], против ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над присъдените 75 000 лв. до 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. С. Х., настъпила на 28.05.2006г., при ПТП, причинено от П. Г. Н., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху тази сума от 14.06.2006г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. ОСЪЖДА О. А. Х. да заплати на ЗК [фирма], разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лева / сто и петдесет лева/. ОСЪЖДА А. С. Х. да заплати на ЗК [фирма], разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лева / сто и петдесет лева/. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.