Ключови фрази
Частна касационна жалба

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 93


гр. София, 07.03.2016 г.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 5997 по описа за 2015 г.


Производството е образувано по частна жалба с вх. № 6543/19.10.2015г. на А. М. А., чрез адвокат А. А. срещу определение № 671 от 06.10.2015 г. по в.ч.гр.дело № 507/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2494 от 10.07.2015 г. по в.ч.гр.дело № 1783/2015г. на Окръжен съд – Варна и са присъдени разноски в полза на ответниците по частната жалба. С определението на окръжния съд е оставена без разглеждане като недопустима подадената от А. М. А. частна жалба срещу определение №4859/15.04.2015г. по гр.д. №6771/2014г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по предявения от А. М. А. срещу Е. Д. А. и М. Е. Д. инцидентен установителен иск и са присъдени разноски в полза на ответниците по частната жалба. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение по изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност.
В писмен отговор, подаден чрез адвокат Н. И. ответниците Е. Д. А. и М. Е. Д. излагат доводи за недопустимост и неоснователност на частната касационна жалба. Претендират присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, намира, че частната жалба на А. М. А. се явява процесуално недопустима поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, в редакцията й от 03.07.2015г. /ДВ, бр. 50 от 2015 г./, на обжалване пред ВКС подлежат единствено определенията по ал. 1, постановени от апелативен съд. Когато обаче актът е постановен от окръжния съд като въззивна инстанция, какъвто в процесния случай представлява определението на Варненски окръжен съд, същото определение подлежи на атакуване пред апелативния съд, чието произнасяне е окончателно. Подадената частна жалба е постъпила след влизане в сила на новата редакция на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, следователно, по аргумент от противното от посоченото в пар. 14 от ПЗР на З. /ДВ, бр. 50 от 2015 г./ същата се явява процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, макар и в диспозитива на същия погрешно да е посочено, че подлежи на обжалване пред ВКС.
При този изход на производството, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените от тях съдебни разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение, възлизащи на по 250 лв. за всяка от ответниците по частната жалба, съгласно представените договори за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

По тези съображения Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А. М. А. срещу определение № 671, постановено в закрито заседание на 06.10.2015г. по в.ч.гр.дело №507/2015г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. М. А. да заплати на ответника Е. Д. А. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА А. М. А. да заплати на ответника М. Е. Д. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: