РЕШЕНИЕ № 50121 София, 25.03.2025г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Васил Христакиев Елена Арнаучкова секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 23.10.2023 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1394 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационни жалби на ищеца „Балкан“ АД и ответника А. Б.. Страните взаимно оспорват жалбите си, третото лице - помагач Г. Г. не изразява становище. По жалба на ответника въззивният съд, след съответна отмяна на първоинстанционното решение, частично е отхвърлил предявения иск по чл. 240 ТЗ. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че ответникът, в качеството на изпълнителен директор, е възложил поръчки на услуги и е заплатил същите, без обаче да е налице насрещно изпълнение, и то при липса на каквато и да било индивидуализация на поръчаното. Приел е, че осъществявайки плащанията по процесните фактури, без да са налице доказателства за изработване и получаване на поръчаното, ответникът, в нарушение на задълженията си като изпълнителен директор и неполагайки дължимата грижа на добър търговец, е намалил имуществото на дружеството със съответните плащания и така е причинил вреда, равна на общия размер на плащанията 108 885,60 лв. Независимо от това за разликата над 18 705,60 лв. съдът е намерил иска за неоснователен поради това, че за относимия към тази разлика период 2009-2010 г. ответникът е бил освободен от отговорност с решения на Общото събрание на акционерите. Решаващия си извод за частична неоснователност на иска въззивният съд е основал върху съображенията, че ответникът е направил правопогасяващо възражение за част от вредите през процесния период - за сделки и плащания по тях, осъществени през 2009 г. и 2010 г. поради освобождаването му отговорност с решения на Общото събрание на акционерите от 30.06.2010 г. и 11.05.2011 г. Посочил е в мотивите, че след извършена служебна справка в търговския регистър по партидата на дружеството-ищец е констатирал, че с решение на ОСА от 30.06.2010 г. ответникът е освободен от отговорност в качеството на член на УС и изпълнителен директор за дейността му през 2009 г., а с решение на ОСА от 11.05.2011 г. е освободен от отговорност и за дейността му през 2010 г., съгласно вписване от 20.05.2011 г. приел е, че наличието на тези две решения на ОСА води до извод за погасяване на отговорността на ответника за процесните два периода. Касационното обжалване е допуснато по жалбата на ищеца по отношение на отхвърлената част от иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Относно правомощията на въззивния съд за служебно събиране на доказателства и проверка на правилността на първоинстанционното решение на основания, непосочени във въззивната жалба?“. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение в цялост и по неговата допустимост в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. По приложението на чл. 269 ГПК е формирана последователна практика на ВКС - както задължителна (т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК), така и по реда на чл. 290 ГПК (т. д. № 2312/2015 на I т. о., гр. д. № 2968/2015 г. на IV г. о., гр. д. № 1650/2017 г. на III г. о., т. д. № 57/2018 г. на I т. о., т. д. № 2673/2018 г. на II т. о., и цитираното там), съгласно която правомощията на въззивния съд за служебна проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение се отнасят до валидността и допустимостта на последното. По отношение на правилността на решението служебният контрол по принцип следва да бъде отречен, освен при приложение на императивна материална норма и в хипотезите, когато съдът е служебно задължен да следи за интереса на някоя от страните по делото или на ненавършилите пълнолетие деца от брака при произнасяне по някой от посочените в тълкувателното решение въпроси. Извън тези случаи при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба, както и от изложените в нея конкретни оплаквания. Той не може да изменя въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционното решение, нито служебно да въвежда нови такива и по този начин да изменя предмета на въззивното производство. С оглед на това, ако при преценката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд установи, че изложените във въззивната жалба конкретни твърдения за неправилност на първоинстанционното решение или някое от тях е основателно, това е основание за разрешаване на спора по същество от въззивния съд по реда на чл. 271, ал. 1 ГПК с извършване на цялостна преценка на твърденията на страните, относими към приетото за основателно оплакване, като с оглед на тях определи приложимата правна норма, а след преценка на относимите доказателства да приеме кои факти са доказани и кои не и ги подведе под приложимата правна норма. С оглед на резултата от тази дейност въззивният съд трябва да постанови решението си по съществото на спора. Когато обаче въззивният съд намери изложените в жалбата конкретни оплаквания срещу първоинстанционното решение за неоснователни, той следва да потвърди решението съгласно чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК, дори и да са налице други основания, обусловили неговата неправилност, щом те не са посочени във въззивната жалба. Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от посочената практика и в нарушение на чл. 269, изр. 2 ГПК. Действително с отговора на исковата молба наред с останалите си възражения срещу иска ответникът е въвел и възражението, че за периода 2009-2010 г. е освободен от отговорност с решения на ОСА от 30.06.2010 г. и 11.05.2011 г. Тези решения обаче ответникът не е представил като писмени доказателства, нито е направил искания за събирането им по някой от другите предвидени в ГПК способи - с отговора на исковата молба или впоследствие. В първото заседание първоинстанционният съд не е извършил доклад на делото, нито в решението си се е произнесъл по това възражение. Във въззивната си жалба обаче ответникът не е изложил каквито и да било оплаквания в тази насока - нито за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с възражението за освобождаване от отговорност, нито по същество с ново позоваване на тези обстоятелства. Изложените във въззивната жалба оплаквания се свеждат до необсъждане на всички събрани доказателства и неправилна оценка на обсъдените, липса на доказателства за осъществяван контрол върху дейността на членовете на УС и НС и за предприети от последните мерки за отстраняване на евентуални нарушения, липса на индивидуализация на отговорността на отделните членове на съветите и необсъждане на факта, че отговорност се търси само от ответника, но не и от солидарно отговорните други членове на УС, както и липса на доказателства за връзка на увреждането с дейността на ответника и за неговия размер. Следователно при липсата на надлежно въведено в предмета на въззивното производство възражение от значение за правилността на първоинстанционното решение и доколкото във връзка с това възражение не са налице изключенията по т. 1 от ТР № 1/2013 г. въззивният съд не е имал правомощието да установява и обсъжда наличието на решения на ОСА за освобождаване на ответника от отговорност и да преценява значението на такива решения за основателността на иска, Като е поставил тези обстоятелства и техните правни последици в основата на решаващия си извод за неоснователност на иска в тази част, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 269, изр. 2 ГПК - касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК, което налага въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, като предявеният иск бъде уважен изцяло. При този изход на спора ответникът няма право на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направените искания и представените списъци по чл. 80 ГПК и представените писмени доказателства дължи на ищеца всички разноски, направени за производствата пред трите инстанции. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 260224/04.11.2021 г. по т. д. № 765/2015 г. по описа на Пловдивски апелативен съд в обжалваната от „Балкан“ АД част, с която предявеният от „Балкан“ АД срещу А. Н. Б. иск по чл. 240, ал. 2 ТЗ е отхвърлен за разликата над 18 705,60 лв. до претендирания размер от 108 885,60 лв., заедно със законната лихва, както и в частта, с която „Балкан“ АД е осъдено да заплати на А. Н. Б. разноски за първоинстанционното и въззивното производство, вместо което постановява: Осъжда А. Н. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап. 8, да заплати на „Балкан“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх. Б, ап. 11, на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ допълнително сумата 90 180 лв., заедно със законната лихва от 31.10.2014 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на неизпълнение на задължения на ответника в качеството на член на УС на „Балкан“ АД чрез плащания към трети лица по фактури № № [ЕГН] от 23.11.2009 г., [ЕГН] от 01.10.2010 г., [ЕГН] от 08.10.2010 г., [ЕГН] от 15.11.2010 г. и [ЕГН] от 26.11.2010 г., издадени от „Мода Арб“ ООД, ЕИК[ЕИК], № № [ЕГН] от 10.02.2010 г., [ЕГН] от 16.03.2010 г., [ЕГН] от 15.04.2010 г., [ЕГН] от 23.04.2010 г., [ЕГН] от 12.05.2010 г., [ЕГН] от 25.05.2010 г. и [ЕГН] от 30.06.2010 г., издадени от ЕТ „Н. Т.“, ЕИК[ЕИК], и № № [ЕГН] от 24.02.2009 г. и [ЕГН] от 16.04.2009 г., издадени от ЕТ „С. И.“, ЕИК[ЕИК]. Осъжда А. Н. Б. да заплати на „Балкан“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски, както следва: за първоинстанционното производство - допълнително 13 948,43 лв.; за въззивното производство - допълнително 11 952 лв.; за касационното производство - в размер на 9033,60 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: