Р Е Ш Е Н И Е № 188 гр. София, 20 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори април двехиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 156 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 от НПК. Постъпили са касационни жалби от адвокат Е. К. в качеството му на защитник на подсъдимата И. Х. и от подсъдимия И. В. чрез назначения му служебен защитник адв.Мимоза П., представлявала го пред предходните две съдебни инстанции против въззивно решение № 405/19.11.2014 г., постановено по ВНОХД № 954/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата на защитника адв.К. формално е посочено, че присъдата и потвърждаващото я решение са неправилни и незаконосъобразни, постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо, без да са визирани конкретни нарушения. В жалбата на защитника адв.П. се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като са изложени доводи за нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че въззивната инстанция в мотивите към обжалваното решение не е отговорила на наведените възражения за допуснати нарушения от първоинстанционния съд, като няма отговор каква е „процесуалната стойност” на протокола за разпит на свидетеля И. В. от 14.11.2011 г. и протоколът „обяснение” от следващия ден – 15.11.2011 г.. Според защитника ограничено анализиран от двете предходни съдебни инстанции е протоколът за претърсване и изземване, който от своя страна водел до изводи, че по делото се извършват действия целящи създаване на доказателства, а не констатирането на такива. Направеният повърхностен и шаблонен анализ на фактите водел на практика до липса на мотиви. От събраните по делото доказателства не можело да се направи единствения възможен извод, че подсъдимият е извършил вмененото му във вина престъпление, за което е признат за виновен, както и че намереното количество наркотично вещество не е предназначено за разпространение. Претендира се да бъде отменено въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан или алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда, или да бъде намален размера на наложеното наказание, което е явно несправедливо. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание подсъдимата И. Х. въпреки предоставената й от съда възможност не се явява, но чрез служебния си защитник адв.К. моли жалбата да бъде уважена, като поддържа изложените съображения пред въззивния съд. Подсъдимият И. В. лично и чрез назначения му служебен защитник за нуждите на настоящото производство адв.Л. моли жалбата да бъде уважена по изложените в нея и в представените писмени бележки доводи. В последната си дума подсъдимият акцентира на желанието му да бъде оправдан. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 63/17.03.2014 г. по НОХД № 2056/2013 г., постановена от Софийски градски съд подсъдимите И. К. В. и И. Х. Х. са признати за виновни в това, че на 14.11.2011 г. в съучастие по между си като съизвършители са държали с цел разпространение високо рискови наркотични вещества – коноп и амфетамин, на обща стойност 22,80 лв., поради което и на основание чл.354а ал.1 вр. с чл.20 ал.2 и вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК са осъдени съответно на една година и шест месеца лишаване от свобода и на една година лишаване от свобода. На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на В. наказание по НОХД № 1578/2010 г. по описа на СРС от единадесет месеца лишаване от свобода, като и за двете наказания на основание чл.61 т.2 вр. с чл.57 ал.1 от ЗИНЗС е постановено да бъдат изтърпени при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на така определеното на Х. наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. На основание чл.354а ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата иззетите високорискови наркотични вещества, а в тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски. По жалба на двамата подсъдими е образувано ВНОХД № 954/2014 г. на Апелативен съд - [населено място]. С Решение № 405/19.11.2014 г. постановено по същото дело, въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационният състав счита, че първостепенният и въззивният съд са изяснили правилно правнорелевантните факти, които са извлечени надлежно чрез допустимите доказателствени средства. Доказателствата, включително и гласните такива – показанията на свидетелите С., И., Т. и И., са обсъдени в съответствие с действителното им съдържание, обективно, всестранно и пълно, съобразно изискванията на чл.14 ал.1 от НПК и чл.305 ал.3 от НПК. Вътрешното убеждение на предходните съдилища е формирано, като са били разгледани и са получили обоснован отговор всички доводи и оплаквания на защитниците на жалбоподателите, поради което въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК в пълнота. Необсъждането на проведения на 14.11.2011 г. разпит в качеството на свидетел на жалбоподателя и „обяснение” от 15.11.2011 г. /л.131 том 1 от досъд. пр./, за който В. твърди, че не е подписан от него не би могло да бъде квалифицирано като липса на мотиви, тъй като предходните съдилища не са ги ползвали като доказателствени източници при постановяване на съдебните си актове, още повече че В. е привлечен като обвиняем едва на 17.02.2012 г.. Основното възражение на защитата касае процесуалната годност на протокола за претърсване и изземване от 14.11.2011 г., който се явява и основното доказателствено средство в подкрепа на обвинителната теза. Според настоящия състав на ВКС правилно този протокол за извършените при условията на неотложност процесуално следствени действия в дома на подсъдимите е възприет от предходните съдилища като напълно годно доказателствено средство. Посоченият документ съдържа всички предписани от закона реквизити по отношение на съставянето и на съдържанието му. В случая следва да се има предвид, че самият В. е присъствал при проведеното претърсване, като той не е възразил нито по начина на провеждане на процесуално-следственото действие, нито срещу резултатите от него. Следва да се отбележи, че депозираните от поемното лице – св.П. показания не изключват законосъобразността на проведеното процесуално-следствено действие и не създават съмнение за истинността на резултатите от него. ВКС нееднократно е имал възможността да посочи в практиката си, че участието на поемни лица при извършването на предвидените в закона процесуално-следствени действия е с цел да се създадат в най-общи линии необходимите гаранции за достоверност относно времето, мястото и начина на изпълнение на задълженията, възложени на компетентните разследващи органи. От поемните лица обаче не може да се изисква и да се очаква те да възпроизведат в подробности точното място на откриване, точния вид и описание на отделните предмети, иззети като веществени доказателства със съставения протокол. Ето защо в случая няма никакво съмнение действията на разследващите органи да са били насочени към „създаване на доказателства” или „провокация към извършване на престъпление”, каквито възражения са направени в жалбата и в „писмените бележки” на защитниците. В този смисъл ВКС не констатира да е налице касационното основание на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, поради което претенцията за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователна. Не е налице и нарушение на материалния закон, като съществените по делото факти от кръга на тези по чл.102 от НПК законосъобразно са вложени при очертаване наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.354а ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК. По делото безспорно е установено, че поръчаното от В. на св.И. наркотично вещество и било държано от подсъдимата Х., с която живее на съпружески начала и с която имат три деца, тъй като тя била „чиста” /не е осъждана и няма криминална регистрация/, като разпространяването е ставало от техни познати – дилъри в района на[жк]и[жк]на [населено място]. Действително държаното наркотично вещество е с тегло само от 2,2 грама, но е от различен вид – коноп и амфетамин и при горепосочените обективни факти относно изградения начин на работа е трудно да се приеме, че държаният от подсъдимите наркотик е бил предназначен за лична употреба. В този смисъл напълно законосъобразен е изводът на предходните съдилища за безспорното наличие на изискуемата за съставомерността на престъплението специална цел, а именно – инкриминираното количество наркотично вещество да е било предназначено за разпространение. Настоящата инстанция намира, че не е допуснато нарушение и при индивидуализацията на наказанията на всеки един от двамата подсъдими. С определените наказания - една година и шест месеца лишаване от свобода на В. и една година лишаване от свобода на Х. при условията на чл.55 от НК, без да е наложено наказанието глоба, в пълна степен са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Тези наказания са съответни на степента на обществена опасност на деянието и на степента на обществената опасност на всеки от двамата с оглед данните за личността им. Деянието не е изолирана проява в живота на В.. Извършил го е след като е осъждан три пъти за умишлени престъпления от общ характер, в това число и за същото по вид престъпление, като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходното му осъждане, което е доказателство за престъпната му упоритост. Не би могло посочените в жалбата – нисък образователния ценз – все пак и двамата подсъдими са със средно образование и „високата” безработица следствие на икономическата криза към инкриминирания момент, да служат като оправдание за извършване на престъпления и до допълнително – необосновано снизхождение от страна на съда. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА в сила Решение № 405/19.11.2014 г., постановено по ВНОД № 954/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: