О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60649 София, 26.06.2021 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1035/2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. А., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. Г., срещу решение №260091 от 18.12.2020 г. по гр. дело № 65/2020 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1090/16.12.2019 г. по гр. дело №725/2019 г. на Врачанския районен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Д. М. Н. срещу касатора иск с правно основание чл.40 ЗЗД и е прогласен за недействителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 57, том I, рег. № 1951, нот. дело № 24/2017 г. на нотариус Е. С., район на действие РС-Враца, рег. № 598 при НК на РБ, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 2205 от 03.05.2017 г., акт № 117, том 5, дело 885/2017 г., дв. вх. № 2203, с който Д. М. Н., действаща чрез пълномощника си А. Б. А., е продала на А. Б. А. притежавания от нея недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент №12 с идентификатор 12259.1010.20.5.12, находящ се в [населено място], по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № ИА-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК. Предвид уважаването на главния иск, съдът не се е е произнесъл по предявения от ищцата против ответника в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основаяние чл.79, ал.1 във вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9800.00 лева, посочена като продажна цена на имота в цитирания по- горе нотариален акт № 57. Ответницата по касационната жалба Д. М. Н., [населено място], оспорва жалбата. Въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на процесния имот. Страните по делото са живеели заедно на семейни начала, а от съвместното им съжителство имат родени две ненавършили пълнолетие деца. По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 57, том I, рег. № 1951, нот. дело № 24/2017 г. ответникът по иска е придобил правото на собственост върху този срещу сумата от 9800, 00 лева. Данъчната оценка на имота е в размер на 15 361 лева към момента на сключване на сделката, а съгласно представеното по делото удостоверение за данъчна оценка става ясно, че към момента тя възлиза в размер на 12 387, 90 лева. От приложеното по делото пълномощно с нотариално заверен подпис с рег. № 1557/10.04.2017 г. и заверено съдържание с рег. № 1558/10.04.2017 г. на нотариус Е. С. се установява, че ищцата е упълномощила ответника да я представлява пред нотариус, като от нейно име и за нейна сметка се разпорежда /продава, дарява, заменя, ипотекира, купува и др./, както намери за добре и на когото намери за добре, на цена каквато договори, със собствения и процесен недвижим имот, включително има право да договаря сам със себе си при условията на чл.38 ЗЗД. От представените по делото договор за встъпване в дълг, споразумение, уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение става ясно, че ответникът е встъпил като солидарен длъжник по сключения от ищцата с "ОББ" АД потребителски кредит, който към този момент е бил в размер на 1401, 50 лева, и се е задължил да го изплаща, както и че ищцата има дълг към "БТК" ЕАД, който е цедиран на друг кредитор и към 28.02.2019 г. все още задължението по него не е погасено. От приетото по делото заключение на съдебно-оценителна експертиза е видно, че към момента на продажбата - 03.05.2017 г., пазарната стойност на процесния недвижим имот е в размер на 44 200 лева. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установяват отношенията между страните по делото - това, че са живеели заедно на семейни начала, след което ищцата е заминала за Великобритания, за да живее и работи, а по-късно е взела със себе си и децата, за които обаче ответникът продължавал да полага грижи и издръжка. Съгласно чл.40 ЗЗД ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Тълкувателната практика е развила фактическия състав на недействителност на такъв договор в ТР №5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което фактическият състав, пораждащ тази недействителност се състои от два елемента: А. Обективен елемент - договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по него (третото лице) е във вреда на (уврежда) представлявания и Б. Субективен елемент - "споразумяване" между представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания.В случая е налице проявна форма на увреждане интересите на представлявания - нееквивалентност на престациите до степен на пълна такава. Този извод следва от факта, че посочената в нотариалния акт продажна цена е приблизително четири пъти по-ниска от действителната /средната пазарана / стойност на имота към датата на сделката, а е и по-ниска от неговата данъчна оценка, поради което сделката уврежда интереса на представлявания да получи цена, съответстваща на стойността на имуществото, с което се извършва разпоредителна сделка. Изложеното обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на приложимата норма. В отговор на направените възражения този извод не се разколебава от наличието на уговорка в самото пълномощно, която дава право на представителя да договаря сам със себе си при условията на чл.38 ЗЗД, защото подобна уговорка не следва да се тълкува като възможност представлявания да бъде ощетен, а като възможност за гъвкаво и в полза на представлявания преценяване на пазарната ситуация. Според практиката на ВКС за "споразумяване" не може да се говори, доколкото едно и също лице е действало като пълномощник на продавача и като купувач, като същото е съзнавало, че имотът е продаден при явно неизгодни условия много под пазарната си стойност, дори без да бъде реализирана неговата данъчна оценка. Доколкото в случая пълномощникът е договарял сам със себе си, за което изрично е бил овластен, не следва да се доказва споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. В случая основателността на иска е обусловена от намерението за увреждане у пълномощника. Наличието на такова намерение към момента на сключване на договора се установява от факта, че именно пълномощникът, в качеството на купувач, се облагодетелства от разликата между стойността на продаденото имущество и уговорената за него цена. Нещо повече, именно този обем от представителна власт - да договаря сам със себе си при условия каквито намери за добре, следва да съобрази представителя и да предпочете чуждия пред своя интерес, заради доверителния елемент в това мандатно отношение. Жалбоподателят е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по множество правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Касационно обжалване трябва да бъде допуснато по повдигнатия въпрос за това дали намерението за увреждане по чл.40 ЗЗД от пълномощника към момента на сключване на договора винаги се установява от факта, че пълномощникът в качеството на купувач се облагодетелства от разликата между стойността на продаденото имущество и уговорената от него цена, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е ТР №5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване на решение №260091 от 18.12.2020 г. по гр. дело № 65/2020 г. на Врачанския окръжен съд следва да бъде допуснато, тъй като посоченият въпрос обуславя изхода на делото и трябва да се извърши проверка за съответствието му с посочената от касатора практика на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 61.94 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260091 от 18.12.2020 г. по гр. дело № 65/2020 г. на Врачанския окръжен съд. УКАЗВА на А. Б. А., [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 61.94 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.