Р Е Ш Е Н И Е № 74 София, 25.03.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 744 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 16.07.2012г. по гр.д.№1823/2012г. С определение №507/19.10.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса за значението на обстоятелството,че допуснатите до делба имоти не са еднородни,ако имотите са равни по брой на броя на съделителите и между съделителите не съществува спор,че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК /чл.292 ГПК/отм./. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като в противоречие със закона въззивният съд е приел,че имотите следва да бъдат изнесени на публична продан,макар че са равни по брой на броя на съделителите,по причина,че не е възможно да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. Излага съображения,че в този случай приложение следва да намери правилото на чл.69,ал.2 ЗН и по възможност всеки съделител да получи дял в натура,т.е. делбата да се извърши по реда на чл.353 ГПК, тъй като дяловете на съделителите от имотите в м.”А.” и [населено място] са различни. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това в негов дял бъде поставен имотът в м.”А.”,а на съделителя К. П. П. да бъде поставен в дял имотът в [населено място],тъй като при такова разпределение ще се определят по-малки суми за уравнение на дяловете общо от допуснатото до делба имущество. Съделителят К. П. П. също изразява становище,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа,че съдът е следвало при наличие на четири допуснати до делба имота да ги групира в два дяла и да извърши разпределението по реда на чл.353 ГПК доколкото два от имотите са жилищни,а два вилни. Навежда довод за неправилност на въззивното решение поради пренебрегване на основния принцип на чл.69,ал.2 ЗН,а именно-всеки съделител да получи по възможност реален дял от съсобствените имоти като неравенството в дяловете се уравни в пари, доколкото публичната продан е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Производството е във фазата по извършване на делбата. С решение №4022/30.11.2010г. на Варненския районен съд по гр.д.№14360/2009г. са допуснати до делба апартамент №160,находящ се в [населено място],ж.к.”М.”,[жилищен адрес]0,ет.8 и апартамент №3,находящ се в [населено място], [улица],между съделителите К. П. П. и Д. П. П. при равни квоти,както и дворно място,находящо се в [населено място],незастроено,между същите съделители при равни квоти и поземлен имот,находящ се в [населено място],район “П.”,м.”А.”,заедно с построената в него вилна еднофамилна сграда,между съделителите К. П. П. и Д. П. П.,при квоти 7/12 ид.части за К. П. П. и 5/12 ид.части за Д. П. П.. С решение №2202/15.05.2012г.,постановено по гр.д.№14360/2009г. по описа на Варненския районен съд,ГК,ХХХ състав по реда на чл.353 ГПК в дял на К. П. П. е поставен апартамент №3,находящ се в [населено място], [улица],по реда на чл.353 ГПК в дял на Д. П. П. е поставен апартамент №160,находящ се в [населено място],ж.к.”М.”,[жилищен адрес]0,ет.8 като К. П. П. е осъден да заплати на Д. П. П. за уравнение на дяловете сумата 46514лв. и е постановено изнасяне на публична продан на дворно място,находящо се в [населено място] и поземлен имот,находящ се в [населено място], район “П.”,м.”А.” с построената в него еднофамилна вилна сграда. В частта,с която по реда на чл.353 ГПК е извършено разпределение на допуснатите до делба апартаменти решението на първоинстанционния съд не е било обжалвано и е влязло в сила. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в обжалваната част,с която е постановено да бъдат изнесени на публична продан дворно място,находящо се в [населено място],незастроено,цялото с пространство от 870кв.м.,съставляващо парцел V-* в кв.14 по плана на селото и поземлен имот,находящ се в [населено място],район “П.”,м.”А.” с площ от 1000кв.м. по документи за собственост,а по скица-1018кв.м.,заедно с построените в него вилна еднофамилна сграда на два етажа и спомагателна постройка. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че нито съставянето на разделителен протокол с теглене на жребий,нито разпределението на дяловете от съда са приложими в случая,тъй като дяловете на съделителите от имота в м.”А.” не са равни /К. П. притежава 7/12 ид.части,а Д. П.-5/12 ид.части/,имотите не са еднородни /в дворното място в м.”А.” е построена сграда, докато дворното място в [населено място] е незастроено/. По въпроса за значението на обстоятелството,че допуснатите до делба имоти не са еднородни,ако имотите са равни по брой на броя на съделителите и между съделителите не съществува спор,че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК /чл.292 ГПК/отм./ в постановените по реда на чл.290 ГПК решение №165/08.05.2012г. по гр.д.№900/2011г. на ІІ ГО на ВКС и решение №258/25.10.2011г. по гр.д.№144/2011г. на ІІ ГО на ВКС е прието, че е допустимо разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. При наличието на спор,за да е приложим способът на чл.353 ГПК /чл.292 ГПК/отм./ обаче е необходимо образуване на еднородни дялове от делбеното имущество. Настоящият състав споделя така изразеното становище,като съображенията за това са следните: Основен принцип в делбеното производство е,че всеки съсобственик може да иска своя дял в натура,доколкото това е възможно и само ако имотите не могат да се поделят удобно,се изнасят на публична продан /чл.69,ал.2 ЗН/,т.е. всеки съсобственик има правото на реален дял от съсобственото имущество,ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно,като това право съществува по отношение на всеки един имот /при наличие на възможност за реалното му поделяне/, както и по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Преценката дали подобно обособяване на реални дялове е възможно и удобно зависи както от вида и предназначението на допуснатите до делба имоти,т.е. от обективни фактори, така и от волята на съделителите,т.е. от субективното им отношение към предвидената в закона възможност да поискат,респ. да получат дял в натура,ако допуснатите до делба имоти съществено се различават един от друг по предназначението си или по други основни характеристики. И ако субективната преценка на всички съделители за наличието на възможност от делбената маса да бъдат обособени самостоятелни дялове за всеки един от тях съвпада,следва да се приеме,че имотите могат да се поделят удобно по смисъла на чл.69,ал.2 ЗН,като това обстоятелство се приеме за безспорно. При наличие на възможност всеки съделител да получи дял в натура /т.е. ако броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите/ и при изрично изразена воля от страна на всички съделители имотите да бъдат разпределени помежду им реално,т.е. ако всички съделители са заявили,че желаят да се ползват от правото си, предвидено в чл.69,ал.2 ЗН, независимо,че допуснатите до делба недвижими имоти се различават по някои от своите характеристики, съдът следва да извърши разпределението по реда на чл.353 ГПК или чрез теглене на жребий. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.69,ал.2 ЗН/. След като и двамата съделители са заявили,че считат реалното поделяне на вилните имоти за удобно,независимо,че само единият от имотите е застроен, неправилно въззивният съд е приел,че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.348 ГПК. Съгласно чл.69,ал.2 ЗН само имотите, които не могат да се поделят удобно,се изнасят на публична продан. В случая между страните не съществува спор,че обособяването на реални дялове за всеки съделител от допуснатите до делба имоти в [населено място],м.”А.” и [населено място] е възможно и удобно,като обстоятелството,че само единият имот е застроен не се счита за пречка делбата да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК. И доколкото законът не установява с императивна правна норма забрана за обособяване на реални дялове от имоти,различаващи се помежду си с оглед осъщественото в тях застрояване,а по отношение на обстоятелството дали подобно поделяне е удобно преценката се предоставя на съда с оглед данните по делото и наличието,респ. липсата на спор между страните,при липса на спор относно обособяването на самостоятелните дялове,както вече беше отбелязано, следва да се приеме,че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.353,респ. чрез теглене на жребий. В случая,доколкото дяловете на съделителите от имота в [населено място],м.”А.” са различни,следва да се приеме,че разпределението следва да бъде извършено по реда на чл.353 ГПК. Преценката за начина,по който следва да се извърши разпределението на допуснатите до делба имоти по реда на чл.353 ГПК следва да бъде извършена с оглед на обстоятелството какви са делбените права на страните от всеки един от имотите,извършвани ли са в имотите подобрения,налице ли е трайно установен по волята на страните начин на ползване,както и съществува ли възможност за такова разпределение, при което стойността на поставените в дял имоти да съответства в най-голяма степен на стойностното изражение на квотата на всеки съделител в съсобствеността в съответствие с установения в чл.69,ал.2 ЗН принцип. В случая квотите на съделителите от имота в [населено място] са равни,докато имотът в [населено място],м.”А.” е съсобствен помежду им при квоти 7/12 ид.части за К. П. и 5/12 ид.части за Д. П.. По отношение на подобренията,които са били извършвани в имота в м.”А.” обаче по делото не е установено по категоричен начин,че същите са били извършени само от К. П., доколкото според показанията на свидетелите Я. и Ж. съделителят Д. П. също е заплащал за извършването на подобрения в този имот. Поради това според настоящия състав разпределението на допуснатите до делба имоти следва да бъде извършено по начин стойността на имуществото,което всеки съделител ще получи в дял да съответства максимално на общата стойност на дела му в съсобствеността,като следва да се вземе предвид и вече извършеното с влязло в сила решение разпределение на допуснатите до делба жилищни имоти. С влязло в сила решение,постановено на 15.05.2012г. по гр.д.№14369/2009г. по описа на Варненския районен съд в дял на К. П. П. е поставен апартамент №3,находящ се в [населено място], [улица] на стойност 171913лв.,а в дял на Д. П. П. е поставен апартамент №160,находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0,ет.8 на стойност 78885лв. Общият дял на К. П. П. от допуснатите до делба имоти /два апартамента, дворно място в [населено място] и поземлен имот в [населено място],м.”А.”/ като стойност възлиза на сумата 189 859лв.,а делът на Д. П. П. от същите имоти възлиза на сумата 172 901лв. Ако в дял на К. П. П. бъде поставен поземленият имот в [населено място],м.”А.”,а в дял на Д. П. П. бъде поставено дворното място в [населено място],то К. П. П. би получил от делбената маса имущество в реален дял на стойност 275 425лв.,значително надхвърлящо общата стойност на квотата му от цялата делбена маса,а Д. П. П. би получил имущество в реален дял на стойност 87629лв. значително под общата стойност на квотата му от цялата делбена маса. Най-близък по стойност на общата си квота от съсобствеността реален дял К. П. П. ще получи,ако в негов дял наред с апартамент №3,находящ се в [населено място], [улица] бъде поставено дворното място в [населено място] /общо стойността на реалният му дял в този случай ще възлезе на 180657лв. при стойността квота от цялата делбена маса 189 859лв./. Най-близък по стойност до общата си квота от съсобствеността реален дял Д. П. П. пък ще получи,ако в негов дял наред с апартамент №160,находящ се в [населено място],[жк], бл.144 бъде поставен поземленият имот,находящ се в [населено място], м.”А.” /общо стойността на реалния му дял в този случай ще възлезе на 182397лв. при стойностна квота от цялата делбена маса 172 901лв./. Подобно разпределение в най-голяма степен ще съответства на установения в чл.69,ал.2 ЗН принцип,поради което настоящият състав приема,че именно така следва да бъде извършена делбата. И доколкото с влязлото в сила решение от 15.05.2012г. по гр.д.№14360/2009г. по описа на Варненския районен съд е извършена делба само на жилищните имоти с присъдена само за тези имоти сума за уравнение на дяловете,то и в настоящето производство,доколкото ще бъде извършена делба само на имотите в [населено място] и м.”А.” на [населено място], също ще следва да бъде определена сума за уравнение на дяловете като Д. П. П. бъде осъден да заплати на К. П. П. сумата 56010лв. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 16.07.2012г. по гр.д.№ 1823/2012г. в частта,с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е постановено да бъдат изнесени на публична продан дворно място,находящо се в [населено място] и поземлен имот,находящ се в [населено място],район “П.”, м.”А.” и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Д. П. П.,ЕГН [ЕГН], от [населено място],ж.к.”М.”,[жилищен адрес]0,ет.8,ап.160 по реда на чл.353 ГПК поземлен имот,находящ се в [населено място],район “П.”,местност “А.” с площ от 1000кв.м. по документи за собственост,а по скица №35377/18.12.2009г. на Служба по ГКК-В.-1018кв.м.,с идентификатор *,съставляващ стар имот пл.№* по плана на местността, при граници:асфалтов път,черен път,Г. С. У. и С. Т. Ц. по документи за собственост,а по скица №35377/18.12.2009г. на Служба по ГКК-В.-съседи с идентификатори: *, *, * и *,заедно с построените в него вилна еднофамилна сграда с идентификатор * със застроена площ от 30кв.м.,на два етажа като първият се състои от всекидневна с кухненска ниша,а вторият-от две спални и тераса,вилна еднофамилна сграда с идентификатор * със застроена площ от 21кв.м. на един етаж,включваща изба,две стаи и тераса,спомагателна постройка с идентификатор * с площ от 6 кв.м. ПОСТАВЯ В ДЯЛ на К. П. П.,ЕГН [ЕГН],от [населено място], [улица],ап.3 по реда на чл.353 ГПК дворно място, находящо се в [населено място],В. област,незастроено,цялото с пространство от 870кв.м., съставляващо парцел V-* в кв.11 по плана на селото, при граници:улица и парцели №№ІV-*,ІХ-* и VІ-*4. ОСЪЖДА Д. П. П. да заплати на К. П. П. за уравнение на дяловете сумата 56010лв. /петдесет и шест хиляди и десет лева/. Председател: Членове: