Р Е Ш Е Н И Е № 147 Гр. София, 09 октомври 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора И. Симов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 737/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. И. П., защитник на подс. Д. Н. Ф., против решение №143/28. 05. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 300/2018 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С жалбата са релевирани всички касационни основания. Възразява се срещу приетата от въззивния съд фактическа обстановка и се сочи, че са неубедителни аргументите, с които са отхвърлени възраженията за липса на умисъл за убийство на пострадалата В. К. и за причиняване на телесни повреди на А. К. и Я. В.. Твърди се, че е игнорирано заключението на балистичната експертиза, приета в хода на въззивното съдебно следствие, а приетата фактическа обстановка не се подкрепя от събраните доказателства. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане, а като алтернатива – за намаляване на наказанието и на размера на присъдените обезщетения. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подс. Д. Ф. се солидаризира с аргументите на адв. П. и моли наказанието му да бъде намалено. Частните обвинители и граждански ищци В. К., А. К. Я. В. не изразяват лично или чрез повереник становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Пледира решението да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 9/09. 03. 2017 год., постановена по н. о. х. д. № 432/2016 год., Окръжният съд – Хасково е признал подс. Д. Н. Ф. за виновен в това, че на 26. 04. 2015 год. в [населено място] направил опит по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, предумишлено да умъртви В. К., като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. 58, б. „а“ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на десет години лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място причинил на повече от едно лице – на А. К. и Я. В., средни телесни повреди, като деянието е извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 9 вр. чл. 129 вр. чл. 54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода. Със същата присъда Ф. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място държал огнестрелно оръжие – двуцевна ловна пушка марка „марка” с № /номер/ на цевта и ложата, калибър 12-ти и 4 /четири/ броя боеприпаси марка „марка”, калибър 12-ти без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50 ал. 3 от ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 339 ал. 1 вр. чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. Съдът е признал подсъдимия за виновен и в това, че по същото време и на същото място при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „марка” модел „модел” си служил с контролни знаци – 2 /два/ броя български регистрационни табели, издадени за друго моторно превозно средство, поради което и на основание чл. 345 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на пет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е наложил най-тежкото измежду така определените наказания – десет години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим. Съдът е зачел времето от 27. 04. 2015 год. до влизане на присъдата в сила, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди ведно със законната лихва от 26. 04. 2015 год. до окончателното изплащане на главницата както следва: на А. К. – 70 000 лева; на В. К. – 15 000 лева и на Я. В. – 40 000 лева. Съдът е отхвърлил исковете на гражданските ищци В. К. и Я. В. за разликата до пълния им предявен размер. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски и държавната такса върху уважената част от гражданските искове и се е разпоредил с веществените доказателства. Присъдата е проверена по жалби на защитника на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци и с решение №143/28. 05. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 300/2018 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Преди всичко следва да се посочи, че няма да бъдат обсъждани доводите за несъответствие между фактическите констатации на въззивния съд и събраните по делото доказателства. Те се отнасят до обосноваността на проверявания съдебен акт без да се отчита, че отсъствието ѝ не съставлява самостоятелно касационно основание, а върховната съдебна инстанция е съд само по правото и не може да приема нови фактически положения. Единственото изключение от това принципно положение се съдържа в разпоредбата на чл. 354, ал. 5 от НПК, но настоящият казус без съмнение не попада в посочената хипотеза. Аргументите на защитата могат да бъдат обсъждани единствено с оглед евентуално нарушение на правилата за анализ и оценка на доказателствената съвкупност, но внимателният прочит на проверявания съдебен акт не дава основание за подобен извод. Апелативният съд е обсъдил събраните гласни и писмени доказателства и експертните заключения поотделно и в съвкупността им, при спазване на правилата на формалната логика, като оценката им е осъществена съобразно действителното им съдържание, без да им се придава смисъл, какъвто те не притежават. Обясненията на подсъдимия за произведени два неволни изстрела с ловната пушка – първият вследствие дърпането му от свид. А. К., а вторият – заради отката на оръжието, са били подложени на внимателна проверка и след съпоставянето им с останалите гласни доказателства и със заключенията на балистичните експертизи контролираната инстанция убедително е защитила констатацията си, че описаният от Ф. механизъм на извършване на деянията е недостоверен. За този извод от значение са били преди всичко заключенията на балистичните експертизи на л. 36 и сл., т. 2 от ДП и на л. 40, т. 2 от ДП, установяващи, че за задействане на всеки от двата спусъка на оръжието е необходимо прилагане на значителна сила, при което случайният изстрел е малко вероятен. За да се убеди, че тази макар и минимална вероятност е изключена, съдът е анализирал показанията на свидетелите, участвали в инцидента, и се е позовал на заявеното от свид. А. К. за опиране на пушката в главата ѝ, последвано от навеждане на дулото надолу и произвеждане на изстрел, както и на посоченото от В. К. и Я. В., които са видели как след първия изстрел подсъдимият е вдигнал цевта хоризонтално и е насочил пушката в тяхната посока. Отчетено е освен това, че макар събитията да са се развили за кратко време и обстановката да е била много напрегната, В. К. е запазила спомен за минимално изместване на Ф. и приближаването му към тях, а Я. В. е възприела как между двата изстрела той псува и се заканва, че ще избие всички. Обстоятелството, че деецът не е опрял пушката на рамото си непосредствено преди стрелбата, с основание не е интерпретирано като доказателство за случаен изстрел, като е съобразена не само изключителната динамика на конфликта и непрестанната промяна на местоположението на участващите в него и създаденият вследствие на това риск свид. В. К. да избяга и да осуети намерението на подсъдимия, но и малкото разстояние между него и четирите жени, обуславящо и по-лесното и по-сигурното им попадане в обсега на действие на снопа сачми след изхвърлянето им от концентратора на патрона, поради което имено не е било наложително прикладване на оръжието. Наред с това, за да отхвърли обясненията на Ф. като недостоверни, долу стоящият съд е взел предвид, че в заключенията на балистичните експертизи и особено в това, прието в хода на въззивното съдебно следствие, не е посочено като задължително условие за произвеждане на целенасочен изстрел прикладването на пушката. От съществено значение е било и още едно обстоятелство, установено посредством показанията на свидетелите Н. и К. Ф. – че баща им е демонстрирал по категоричен начин пред първата от тях намерението си да убие майка им, заявявайки, че малолетното дете я вижда за последно, след което преместил пушката от багажника в купето на автомобила и потеглил към жилището на В. К.. Тук е мястото да се отбележи и несъстоятелността на твърденията на защитата, че е недопустимо изводите относно правно значимите обстоятелства да бъдат основани върху показанията на един единствен свидетел. От значение за доказаността на обвинението е не количеството на доказателствата и доказателствените средства, а тяхното съдържание. При положение, че показанията на свидетеля не са фрагментарни, уклончиви, непоследователни или нелогични и се отнасят до факти, които той лично е възприел, няма процесуална пречка те да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда. Това принципно положение е било съобразено от контролираната инстанция при анализа на заявеното от свид. Н. Ф. относно действията на баща ѝ, предшестващи деянието с около месец, и касателно тези, осъществени непосредствено преди него. За да се довери на свидетелката, съдът е отчел, че тя е била в добри отношения и с двамата си родители и не е проявила пристрастие или тенденциозност към който и да било от тях, и наред с това е взел предвид, че при разпита ѝ не са констатирани съществени непълноти, вътрешна несъгласуваност или логически противоречия. Разказът на Н. Ф. за инкриминираните събития е съпоставен и с показанията на сестра ѝ – свид. К. Ф., която също е била категорична, че подсъдимият ѝ е подхвърлил, че има пушка и ѝ е показвал патрони за нея, т. е. досежно това обстоятелство твърденията на по-малкото дете съвсем не са изолирани както поддържа защитникът. Същевременно в качеството им на производни доказателства, доколкото възпроизвеждат съобщеното ѝ от Н. Ф., показанията на свид. К. Ф. са послужили като средство за проверка достоверността на твърденията на сестра ѝ за недвусмислено манифестирано намерение баща им да лиши от живот майка им. Всъщност единственият упрек, който може да бъде отправен към доказателствената дейност на инстанциите по фактите, касае позоваването им на извънпроцесуални признания на подсъдимия пред полицейски служител веднага след задържането му относно намерението му да убие съпругата си без да бъде съобразено, че законосъобразността на подобен подход е поставена под сериозно съмнение от Европейския съд по правата на човека (вж. Решение по делото Димитър Митев срещу България, §§. 64- 71). Този факт обаче не съставлява основание за отмяна на проверявания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане, доколкото показанията на свид. Д. М. не са били единственото доказателствено средство и нямат решаващо значение за формиране на изводите досежно правно значимите обстоятелства. При правилно установените фактически положения въззивната инстанция е направила законосъобразни изводи, че подс. Д. Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. чл. 115 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 9 вр. чл. 129 от НК. Несподеляема е тезата за обективна несъставомерност на деянието по чл. 116 вр. чл. 18, ал. 1 от НК поради използването на средство, негодно да причини смъртта на пострадалата В. К.. Защитата основава твърденията си на относително малкия размер на сачмите, съдържащи се в патроните, с които стрелял подсъдимият, но удобно пропуска, че те съдържат значителни като количество и тегло сачми – 127 броя с общо тегло 32 грама. Освен това, съгласно разясненията на експертите по време на въззивното съдебно следствие, дори и една сачма от този калибър е достатъчна да причини смърт при попадане в областта на главата. Този експертен извод не се променя от обстоятелството, че цевта на пушката е била срязана, защото забавянето на боеприпасите, причинено от тази интервенция, е незначително. Фактът, че преди да достигнат до мишената, сачмите са преминали през препятствие, също не оказва влияние върху тази констатация, защото от този момент движението им става значително по-хаотично, с по-голяма възможност за отклонение и за попадане в жизнено важен орган, а и след счупване на всяко от двете автомобилни стъкла остават немалък брой сачми с достатъчна енергия за фатално поразяване. Основавайки се на доказаните действия на подсъдимия, апелативният съд е направил законосъобразен извод досежно субективната страна на деянието, насочено срещу живота на В. К.. Намерението на подсъдимия да умъртви съпругата си е намерило обективен израз в произвеждането на изстрел с оръжие със значителна далекобойност, което Ф. предварително е заредил с боеприпаси с голяма поразяваща способност. Самият изстрел е бил насочен към предната част на тялото на пострадалата, в която са локализирани жизненоважни и богато кръвоснабдени органи. Наличието на преграда между стрелеца и мишената му не изключва прекия умисъл за убийство, защото, видно от фотоалбума към протокола за следствен експеримент, от обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалата, последната се е намирала на тротоара от дясната страна на автомобила, т. е. на по-високо място, и е била видима за подсъдимия. Освен това изстрелът е бил насочен именно към страничните стъкла на автомобила, чиято здравина е лесно преодолима с оръжие, притежаващо характеристиките на използваната от Ф. ловна пушка. В същата насока следва да бъдат и разсъжденията досежно субективната страна на престъплението по чл. 131 от НК. Подсъдимият е извършил поредица от логически свързани действия, които дават основание да се приеме, че прострелването на А. К. и Я. В. е извършено умишлено – при пряк умисъл за първата от тях и при евентуален – за втората. Първият изстрел е произведен от около два метра като между подсъдимия и свид. А. К. не е имало никакво препятствие. Конструктивните особености на използваното оръжие и механизмът на задействането му изискват не просто зареждане на пушката със съответните боеприпаси и физически контакт със спусковия механизъм, но и прилагането на значителна сила за произвеждане на изстрел – 3,5-4 кг по отношение на десния спусък на двуцевката и 4,2-4,5 кг – за левия. Това обстоятелство лишава от надлежна доказателствена основа възражението на защитата за неволно произвеждане на изстрел вследствие намесата на свид. К., още повече, че преди натисне спусъка Ф. е опрял оръжието в главата на пострадалата и едва след това е насочил цевта надолу, към краката ѝ. Фактът, че съгласно заключението на комплексната експертиза А. К. е била с гръб към подсъдимия в момента на причиняване на увреждането, е лесно обясним с динамиката на събитията и съвсем няма онова значение, което му придава касаторът. Напротив, това обстоятелство представлява още един аргумент за отхвърляне на тезата за неволеви изстрел, причинен от дърпането на пушката; то логически изключва и възможността първият изстрел да е произведен поради това, че пострадалата е нападнала в гръб подсъдимия, както и лансираната от касатора версия свид. Я. В. да е простреляна при опита на Ф. да се освободи от захвата на К.. Вторият изстрел също е произведен от не твърде голямо разстояние – от около три метра, и е бил насочен към пострадалата В. К., като в същото време подсъдимият е възприел, че в непосредствена близост до нея се намира свид. Я. В., но се е отнесъл с безразличие към този факт. За него е било видимо също така, че по време на инцидента и четирите жени непрекъснато са променяли местоположението си било в опит да му попречат, било за да излязат от обхвата на оръжието и да се скрият. Ето защо е несподеляема тезата, че Ф. е бил в невъзможност да предвиди, че В. ще избута племенницата си и ще застане пред нея. В съответствие със закона по делото инстанциите по фактите са приели, че опитът за убийство на В. К. е извършен предумишлено. Инкриминираното деяние е осъществено след предварителна подготовка, изразила се в набавяне на средството за извършване на убийството, като оръжието е поддържано в заредено състояние и на лесно достъпно за Ф. място. Обстоятелството, че посегателството е осъществено около месец след закупуване на пушката не дава основание да се счита, че подсъдимият се е отказал от първоначалното си намерение и действията му на 26. 04. 2015 год. по отношение на съпругата му са плод на внезапно възникнало ново решение за лишаването ѝ от живот. Това е така, защото в този период Ф. нееднократно е демонстрирал пред ненавършилите си пълнолетие дъщери, че смята да убие майка им, ако тя не се завърне при него. Следва да бъдат споделени и изводите за наличие на квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 от НК, респ., по чл. 131, ал. 1, т. 9 от НК. Подсъдимият е използвал огнестрелно оръжие, годно да причини смърт и позволяващо поразяването на цел, отстояща на значително разстояние от стрелеца. Същото е било заредено с боеприпаси, съдържащи значително количество сачми с голяма поразяваща способност – 127 броя с общо тегло 32 грама, като начинът на действие на ловните патрони след изстрелването им и след разпадането на концентратора е свързан с конусовидно разпръскване на сачмите напред и встрани и с разширяване зоната на поражение. Ето защо законосъобразно е прието, че деянието е извършено със средства, опасни за живота на мнозина. В същото време изстрелите са произведени в присъствието на четирима души, в динамична и бързо променяща се ситуация, при непрестанна промяна местоположението на мишените, но при запазване на непосредствената близост между тях. Съвкупната преценка на тези обстоятелства обосновава заключение, че е налице и вторият квалифициращ признак – извършване на двете престъпления против личността по начин, опасен за живота на мнозина. Материалният закон е приложен правилно и по отношение на деянията по чл. 339, ал. 1 и чл. 345 от НК. Ф. е упражнявал фактическа власт, господство върху ловната пушка и четирите патрона за нея и е разполагал с принципната възможност за фактическо или юридическо разпореждане с тях и за изключване действията на трети лица спрямо тези вещи, т. е. осъществено е държане по смисъла на чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК. Както ловната пушка, така и патроните за нея са били годни за стрелба и са притежавали всички характеристики на огнестрелно оръжие, визирани в чл. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, съответно на боеприпаси съгласно чл. 6 от същия нормативен акт. За държането им подсъдимият не е притежавал съответно разрешение. Тези обстоятелства, видно от извършените в строга логическа последователност негови действия, са били съзнавани от Ф., т. е. деянието му е извършено при пряк умисъл и е съставомерно и от субективна страна. С целенасоченото поставяне на регистрационните табели с номер /номер/, издадени за л. а. „марка“ с № на рама /модел/., на собствения му лек автомобил от същата марка, но с друг номер на рамата, и с привеждането в движение на това превозно средство подсъдимият е осъществил и състава на чл. 345, ал. 1 от НК. Настоящата инстанция не констатира наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. При индивидуализация наказанията за всяко от извършените престъпления въззивният съд е отчел всички обстоятелства от значение за вида и размера им без да надценява едни от тях за сметка на останалите. Контролираната инстанция е била достатъчно снизходителна към подсъдимия при определяне на наказанието за престъплението по чл. 116 от НК. Вярно е, че Ф. е с чисто съдебно минало и му е дадена добра характеристика от някогашната му месторабота; няма спор също така, че произведеният изстрел към В. К. не е успял да я засегне и не са ѝ причинени каквито и да било телесни увреждания. Именно последното обстоятелство е послужило като основание за приложение на чл. 58, б. „а“ от НК, но то не може да доведе до намаляване на санкцията под размера, определен от съдилищата по фактите, защото са налице немалък брой отегчаващи обстоятелства със значителна тежест. Въпреки че реално не е засегната телесната неприкосновеност на пострадалата, извършеното престъпление разкрива висока степен на обществена опасност, произтичаща от наличието на множество квалифициращи обстоятелства. Наред с това не могат да бъдат пренебрегнати предходните случаи на саморазправа с В. К., довели в крайна сметка до фактическата им раздяла, както и предприетите мерки по Закона за защита от домашно насилие, които са останали безрезултатни; от значение и то именно като отегчаващи отговорността обстоятелства са дързостта и упоритостта, проявени от Ф. в преследване на целта – да лиши от живот съпругата си, и извършените други престъпления в името на постигането ѝ, както и демонстрацията на намерението му да убие К. пред малолетната му дъщеря, без да съобрази, че пострадалата е не само негова съпруга, но и майка на децата му. Аналогични изводи се налагат и по отношение на наказанието за престъплението по чл. 131 от НК. Претенцията за намаляването му не може да бъде удовлетворена не само предвид наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство, но и с оглед факта, че на А. К. са причинени няколко увреждания, а последиците от травмите, получени от всяка от пострадалите, са трайни и ще останат до края на живота им. Защитата акцентира върху намесата на А. К. и Я. В. в конфликта между подсъдимия и съпругата му на инкриминираната дата, но този факт не притежава характеристиките на смекчаващо отговорността обстоятелство. Нито дърпането на подсъдимия от А. К., нито изблъскването на В. К. от Я. В. представлява провокация към Ф.; напротив – действията им са отговор на агресивното му поведение и са насочени към защита на тяхната родственица. Претенцията за явна несправедливост на останалите две наказания не е подкрепена от конкретни аргументи в касационната жалба. Определянето на санкция в размер над минимума, предвиден за престъплението по чл. 339 от НК, макар и близо до него, произтича от обстоятелството, че подсъдимият се е снабдил с оръжието и боеприпасите за него с цел да извърши с него намисленото посегателство над живота на съпругата си, като същевременно неколкократно е демонстрирал притежаването му пред малолетната си дъщеря. Аналогични съображения следва да бъдат изложени и по отношение на наказанието за престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК – индивидуализацията му по по-тежката от двете алтернативи, предвидени в цитираната разпоредба е обусловена от обстоятелството, че ползването на регистрационни номера, предназначени за друго моторно превозно средство е улеснило извършването на посегателството срещу личността на В. К., доколкото именно с автомобила, на който са били поставени тези номера, подсъдимият се е придвижил до местопроизшествието и пак в него е било превозено оръжието, с което Ф. е стрелял по съпругата си и нейните родственици. Всички тези обстоятелства недвусмислено показват, че за да бъдат реализирани целите по чл. 36 от НК, е необходимо изолирането на Д. Ф. в местата за лишаване от свобода за определения от редовните съдебни инстанции по-продължителен период. Намаляването на санкцията за престъпленията по чл. 116 от НК и по чл. 131 от НК, както и на определеното по реда на чл. 23 от НК общо най-тежко наказание в настоящия случай би било проява на неоправдано с юридически или социални аргументи снизхождение към подсъдимия. То не би довело до поправянето и превъзпитанието му, а би създало чувство за безнаказаност у него и у останалите членове на обществото. Несъстоятелни са и възраженията, касаещи гражданско-осъдителната част на решението. С оглед изложеното по-горе относно съставомерността и правната квалификация на деянието ВКС се солидаризира с изводите на контролираната инстанция относно наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия. Като всяко престъпление и извършените от Д. Ф. посегателства са противоправни и осъществени виновно. Гражданските ищци са претърпели неимуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимия. При положение, че са налице всички елементи на непозволеното увреждане по смисъла на цитираната по-горе разпоредба, не може да бъде удовлетворена претенцията на подсъдимия за отхвърляне на гражданските искове. Не са налице и основания за намаляване размера на обезщетението, дължимо на всяка от гражданските ищци, защото той е съобразен с изискванията на чл. 52 от ЗЗД за справедливост. Видът и локализацията на уврежданията, причинени на А. К. и Я. В., необходимостта от оперативна интервенция за спиране на кръвоизливите и за изваждане на сачмите от телата на пострадалите, невъзможността за пълното им отстраняване, продължителността на възстановителния период, преживените значителни неудобства и отражението, което травмите са дали и продължават да дават върху обичайния им начин на живот убеждават, че Я. В. и А. К. са претърпели интензивни болки и страдания. Като допълнителни аргументи за този извод по отношение на втората гражданска ищца въззивната инстанция основателно е изтъкнала броя на телесните увреждания, настъпилите усложнения и необходимостта от допълнителни операции за намаляване на обезобразяването на крайника. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства мотивира и настоящия съдебен състав да приеме, че справедливо овъзмездяване може да се постигне единствено с определените от долу стоящите съдилища обезщетения. Апелативният съд не е имал основание да приеме, че действията на двете жени представляват съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Поведението им не представлява провокация към подсъдимия. То е насочено към неутрализиране на неговите действия, към отблъскване на противоправното нападение срещу съпругата му. Намесата на А. К. и Я. В. е осъществена в състояние на неизбежна отбрана, която не е надхвърлила необходимите предели, тъй като двете жени са били физически по-слаби, по-възрастни и освен това и невъоръжени. След като съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЗД при неизбежна отбрана не се дължи обезщетение за причинените вреди, действията на гражданските ищци, извършени при същите условия, не съставляват и основание за намаляване на обезщетението. Аналогично заключение се налага и по отношение на обезщетението, присъдено на гражданската ищца В. К.. Макар да не е успял да засегне телесната ѝ неприкосновеност и да ѝ причини каквито и да било телесни увреждания, подсъдимият е застрашил реално живота и здравето на съпругата си. Същата е възприела не само заплахата за собствения си живот, но и упоритостта на Ф. при отстраняването на пречки по пътя към достигането до нея с цел саморазправа; преживяла е силен страх и за да се спаси, се е наложило да избяга, като употреби известни физически усилия за прескачане на оградата и да се укрие в съседния двор. Ето защо касационната инстанция се солидаризира с извода на въззивния съд, че причинените ѝ неимуществени вреди не биха могли да бъдат репарирани с обезщетение в по-нисък размер от присъдения от Хасковския окръжен съд. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 4 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75/26. 04. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 300/2018 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.