15 Р Е Ш Е Н И Е № 292 София, 16 септември 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четвърти юни две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Петя Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №618 по описа за 2014 година Срещу решение по внохд.№472/2013 г. на Апелативен съд гр.Пловдив е подадена касационна жалба от подсъдимия А. П. Г. ,с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия лично и от защитник. Частният обвинител не е взел участие , представлява се от повереник , който намира постановеното решение правилно и законосъобразно , наказанието на подсъдимия справедливо ,с оглед завишената степен на обществена опасност на подсъдимия , а касационната му жалба изцяло неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че при постановяване на въззивното решение са спазени процесуалните правила, правилно е приложен закона и наложеното наказание е справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 6.02.2014 г. постановено по внохд.№472/2013 г. на Апелативен съд гр.Пловдив е потвърдена присъда по нохд.№601/2013 г. на Окръжен съд гр.Пловдив. С посочената присъда подсъдимият А. П. Г. е признат за виновен в това ,че на 18.11.2011 г. в [населено място], се заканил на Н. С. П. с убийство, с думите „господин П. ще ви обеся на собствените ви черва.Разбрахте ли ме добре .Много внимавайте”, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му ,като П. бил длъжностно лице – изпълнителен директор на [фирма] [населено място], и деянието било извършено спрямо него по повод изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.144 ал.3 вр. с ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години. С присъдата подсъдимия е оправдан по първоначално предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.213а ал.3 т.6 във вр. с ал.2, т.1 НК и за това, че заплахата с убийство по отношение на П. е извършена с цел да го принуди да предприеме действия по разпореждане с вещи, чрез прехвърляне в полза на подсъдимия на право на собственост върху имоти на [фирма] и да предприеме действия , да се разпореди със свое право , като изпълнителен директор на [фирма] – подсъдимият или посочено от него лице , да бъде включен в управлението на дружеството и лично подсъдимият , да поеме продажбата на стоки и материални активи на дружеството срещу материални облаги. На основание чл.61, т.1 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС , съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което да се изпълни в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ А. Г.: Ангажирани са и трите касационни основания, като защитата на подсъдимият счита, че : - съдът е декларирал, че взема решението си по вътрешно убеждение, но същото не почива на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото; - не е изяснен мотива на подсъдимия Г. да се закани с убийство на Н.П.; - не е допуснат важен свидетел поискан от защитата (дежурната рецепционистка в хотел „Ф.” – [населено място]); - нарушения на процедурата по чл.371, т.1 НПК с призоваването от първоинстанционния съд на почти всички свидетели на обвинението въпреки, че преди това показанията на същите са приобщени по предвидения в съкратеното производство ред; - нарушен е законът, защото правилно подсъдимия е оправдан по обвинението на чл.213а , ал.3 НК, но и липсва яснота, защо е признат за виновен по чл.144, ал.3 НК, мотивите и на двете инстанции по този повод са неубедителни; - несъобразени (с оглед отношенията както между подсъдимия и т.нар.пострадал, така и между двете групи свидетели по делото), многобройните граждански дела, жалби до полицията и прокуратурата, несъобразено е и обстоятелството, че инициатор на повечето от тези производства е П. и кръга около него; - няма отговор в двата съдебни акта, защо след като на 18.11.2011 г., пострадалият силно се уплашил, продължил да се среща с подсъдимия и да води с него преговори и защо при тези срещи (записани със СРС) не е подновил заплахите за убийство, а и жалбата на „пострадалия” П. е подадена двадесет дни след случая; - претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание, при определяне размера на което не са съобразени всички обстоятелства, имащи значение за наказанието на конкретния деец и степента на обществена опасност на самото деяние, алтернативно се иска наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2 НК по вид пробация или намаляване на наказанието до по-нисък предел. Доводите са основателни, особено досежно доказателствената дейност на инстанционните съдилища и то във фазата на оценката на доказателствата, анализа и направените след това изводи по фактите. В част от мотивите и на първата и на втората инстанция са приети за установени факти,нямащи отношение към предмета на доказване (за престъплението по чл.144 ал.3 НК) . Неяснотата идва от мотивите и на двете инстанционни съдилища, касаещи оправдателната част на присъдата за престъплението по чл.213 а НК, които обхващат фактическото обвинение, отразено в обвинителния акт. Механичното разделяне на двете - заплахата с убийство и целта, с която е извършено, е създала изключителни трудности за установяване на факти, обективиращи състава на престъплението по чл.144, ал.3 НК(фактическото обвинение). Обсъждани са в мотивите на присъдата , и в решението изключително подробно и в детайли съвместната съдружна дейност на частния обвинител Н. П. и свидетеля Г. Н.. Неблагополучията в желанието им да приключат по нормален начин тази си съвместна дейност и поведението на всеки от тях до въпросната дата - 18.11.2011 г., както и случилото се в хотел „Ф.” в [населено място], а и след това . По делото е събран привидно изобилен доказателствен материал , главно чрез използване на СРС и ВДС,видеонаблюдение и следене (досъдебното производство и разрешенията за ползване на СРС , са доста време след посочената по-горе дата, като по дознание № 85/2011 г. на БОП-гр.Пловдив , образувано за престъпление по чл.213а НК, искането за използване на СРС от РП-гр.Пловдив, е с дата 14.12.2011 г., разрешено от председателя на Окръжен съд-гр.Пловдив , като потърпевш- пострадал , е посочен Г. Н. Д. с оглед „опазване живота и здравето му – на Д. и семейството му”, за случая от 18.11.2011 г. – заплаха от подсъдимия. Същото искане и същото разрешение, по същото дознание е направено, като за потърпевш е посочен Н. П.). Изводите на съдилищата по главния факт по делото – извършено ли е деянието, извършено ли е от подсъдимия, и извършено ли е виновно, са направени единствено на база показанията на свидетелите от т.нар.група около частния обвинител. Известно е, че доказателствените средства (показанията на свидетелите), са способ за възпроизвеждане на конкретни факти , от предмета на доказване. В случая показанията на свидетелите М. и М. Маркови (приети като незаинтересовани от изхода на делото) ,не установяват такива конкретни факти. И двамата твърдят, че знаят за станалото на 18.11.2011 г. от „споделеното им” от свидетелят С., който им бил казал , „казаното” от адвокат А., присъствал на събранието на акционерите на същата дата. Самият св. С. изцяло отрича да се е виждал с тези двама свидетели и да е „споделял нещо”, което според него адвокат А. ,никога не му е казвал. В тази връзка следва да се има предвид и разпита на същия свидетел С. пред първоинстанционния съд, от протокола на който е видно, че обстоятелствата, за които е дал показания изцяло са извън предмета на доказване по делото и установяват влошени отношения на свидетеля с частния обвинител и фактическата му съпруга, и то отново по повод неизяснени бизнес-отношения между тях.Неубедителни са аргументите, че следва да се даде вяра на показанията на свидетелите от групата на частния обвинител (Г., Д., Д., П. и А.), подкрепени от „незаинтересованите” братя Маркови. Тук Върховният касационен съд констатира, че тези доказателствени средства не са изследвани за достоверност на източника (особено показанията на двамата братя,които са и подзащитни на св.Д. и тези на св.А.,който е такъв и по други дела по обвинения за престъпления по чл.144 ал.3 НК ,с пострадала св.Г. и св.П. ) . Тези показания са съпоставени само с показанията на другата група свидетели около Н., А. и подсъдимия. Няма как да не се посочи също, че обясненията на подсъдимия, въпреки двойнствената им природа, са изцяло игнорирани и не са подложени на анализ и съпоставка с доказателствата по делото. Подценени са и многобройните данни по делото за приключили, висящи граждански и наказателни съдебни производства, сигнали до прокуратурата и до други органи , по повод на изначално влошените отношения между съдружниците Г.Н. и Н.П. и производните от тях производства срещу адвокат А. и срещу св. С.. Показателно в тази връзка е представеното пред въззивния съд постановление на РП [населено място] за прекратяване на наказателно производство по дознание № 50/2013 г. по описа на Четвърто РУ-гр.Пловдив за престъпление по чл.144 ал.3 НК , водено срещу адв.А. и с пострадал частния обвинител П., както и препис от присъда по нохд № 6765/2012 г. на Районен съд-гр.Пловдив. Неглижирано е и обстоятелството, че инкриминираната в обвинителния акт заплаха не фигурира в изготвения протокол за проведеното заседание на 18.11.2011 г. , на акционерите на [фирма] (протоколът е изготвен от фактическата съпруга на частния обвинител К. Г.). Неверен е и извода за това, че подсъдимият е имал намерение да „вземе”, да „купи” акции на П. , или да го принуди по какъвто и да е начин да се разпорежда с имущество на [фирма] и в тази връзка го е заплашвал.Установено е, че подсъдимия е имал намерение да закупи акциите на свидетеля Н. (на съпругата му) и по този път да влезе в управлението на фирмата, или да „помогне” на свидетеля Н. да уреди отношенията си със съдружника П.(виж показанията на св.А.). Установено е също , че от тези си намерения подсъдимият се е отказал в началото на 2012 година, когато са оттеглени пълномощията , дадени му от свидетелката Н.. Горното очевидно сочи, че поведението на подсъдимия към частния обвинител е по-скоро в защита правата на Н., отколкото с цел постигане на имуществено разпореждане с права на частния обвинител и в тази връзка да го заплашва с убийство. В мотивите и на двата съдебни акта липсва отговор на въпроса , зададен от защитата още пред първоинстанционния съд –„защо частния обвинител заплашен с убийство от подсъдимия” ,месеци след случката на 18.11.2011 г., се среща с подсъдимия ,води преговори за съвместен бизнес ,обсъждат се обезпечения по кредити на [фирма] , отношения на акционерите ,взаимни нападки за проявена некоректност и т.н. (виж ВДС от 5.03.2012 г. и от 21.03.2012 г.).Не без значение е и обстоятелството ,че към тези два момента частният обвинител и св.Г. Д. знаят ,че разговорите се записват ,а подсъдимия и св.А. не . Неубедителни са и мотивите досежно правната квалификация на „извършеното” от подсъдимия. Вън от вниманието на инстанционните съдилища е останало(липсват съображения), че правно-релевантно за съставомерността на деянието по чл.144, ал.3 НК е не дали заплашеният действително се обезпокоил (уплашил) за собствеността си , или на ближните му безопасност( заради което променил начина си на живот и започнал да носи оръжие), а дали заканването обективно може да възбуди основателен страх от осъществяването му. Незаконосъобразно определен е строг режим за изтърпяване наказанието лишаване от свобода. Съобразно разпоредбата на § 3, ал.1, т.1 от допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, рецидивисти по смисъла на този закон са осъжданите два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за които не следва да се определя общо наказание. Подсъдимият Г. е осъждан по нохд.№6/1996 г.на РС гр.Смолян, за непредпазливо престъпление по чл.343 ал.2 НК - на лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години,в сила от 1.10.1996 г. ,изпитателен срок е изтекъл и по това първо негово осъждане, той е реабилитиран. Второто му осъждане е за умишлено престъпление по чл.325 ал.2 НК,в сила от 7.11.2006 г.- лишаване от свобода- осем месеца, отново условно,с три годишен изпитателен срок и третото за престъпление по чл.143 ал.1 НК - отново умишлено, но с наказание глоба 1000 лева, т.е. липсват две осъждания на лишаване от свобода за умишлени престъпления , в смисъла на цитирания по-горе параграф,поради което и определения първоначален строг режим е незаконосъобразен. Посоченото по-горе дава основание на извода за допуснати съществени процесуални нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, вътрешна противоречивост на изводите по фактите, липса на несъмненост в извода , извършено ли престъплението по чл.144, ал.3 от НК, което очевидно сочи и на невъзможност да се извърши проверка от Върховния касационен съд на начина на формиране на вътрешното убеждение на инстанционните съдилища по въпросите за вината и отговорността на подсъдимия ,които са такива по установяване на фактически положения (обстоятелства от значение) , а не само по приложимия закон . При новото разглеждане на делото тези процесуални пропуски могат да бъдат отстранени от въззивния съд, който да направи съответен на правилата, визирани в НПК , анализ на всички събрани по делото доказателства, да провери достоверността на доказателствените източници и да направи безпротиворечиви изводи по релевантните факти по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение при съществени процесуалните нарушения и закона ,а жалбата на подсъдимия основателна. Ето защо и на основание чл.354, ал.3, т.2 във вр. с чл.348, ал.3 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение по ВНОХД № 472/2013 г. на Апелативен съд-гр.Пловдив, с което е потвърдена присъда по НОХД № 601/2013 г. на Окръжен съд-гр.Пловдив и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: