Ключови фрази
Делба * съпружеска имуществена общност * доказателствена тежест * дарение * давностно владение


2



Р Е Ш Е Н И Е

№ 987

София, 01.09.2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ

при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3465/2008 година по описа на V гр. отделение
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. К. Н. от[населено място] срещу въззивното решение на Б. окръжен съд от 28.ХІІ.2007 г. постановено по в.гр.д.№ 831/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С определение № 144/5.ХІ.2008 г. ВКС на РБ, състав на V гр. отделение по настоящото дело е допуснал касационно обжалване на това въззивно решение по процесуалния въпрос за разпределение на доказателствената тежест в процеса относно знанието на ищцата по делото Р. Н. за извършената разпоредителна сделка с процесния имот от ответницата Д. Н., както и спазването на срока по чл. 22 ал.3 от СК(отм.) за предявяване на иска както от страна на нейния наследодател К. Н., така и от самата нея.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Ищцата Р. К. Н. е предявила иск срещу Д. К. Н. от[населено място] за делба на придобития по време на брака на ответницата с наследодателя на ищцата апартамент в[населено място]. В исковата молба се сочи, че към момента на завеждане на делото за делба на ищцата е било известно обстоятелството, че ответницата Д. Н. е извършила еднолично разпореждане с този апартамент в полза на своя дъщеря от предходен брак Д. И. Хергелчева. С решението на Б. районен съд от 14.ІІІ.2006 г. постановено по гр.д.№ 2832/2005 г. искът е отхвърлен по съображение, че дарствения акт не е бил оспорен от наследодателя на ищцата в 6 месечния срок по чл. 22 ал.3 от СК(отм.). Бургаският окръжен съд с решението си от 6.VІІ.2006 г. по гр.д.№ 370/2006 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт.
С решение № 1101/5.Х.2007 г. ВКС на РБ, ІV г.о. по гр.д.№ 747/2006 г. е отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за изясняване статута на имота дали представлява съпружеска имуществена общност, както и да се прецени основателността на правоизключващото възражение по чл. 22 ал.3 от СК(отм.)
При новото разглеждане на спора Бургаският окръжен съд с решението си № І-277 от 28.ХІІ.2007 г. по в.гр.д.№ 831/2007 г. е оставил в сила решението на Б. районен съд за отхвърляне на иска за делба като е приел, че с апартамента, представляващ съпружеска имуществена общност е извършено еднолично разпореждане, но 6 месечния срок за обявяване на относителната недействителност на тази сделка по чл. 22 ал.3 от СК(отм.) е изтекъл преди завеждане на настоящото дело.
От фактическа страна е установено по делото, че ответницата Д. К. Н. е сключила граждански брак[населено място] Н. на 30.ХІ.1973 г. Процесният апартамент е придобит с нот.акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по З. на името на ответницата Д. К. Н. видно от нот.акт № 10 том ІV нот.дело № 1723/1985 г., като от цената 13 099 лв, 9000 лв представляват разрешен заем от Д., а останалите 4099 лв са собствените средства. В последната сума се включва и цената на отчуждения имот, но липсват конкретни доказателства за нейния размер. С нот.акт № 126 том ХХІ дело № 7358/10.ІХ.1993 г. Д. Н. е дарила дъщеря си Д. И. Х. с процесния апартамент , като липсват данни това да е сторено със съгласие на съпруга й К. Н. според описа на приложените документи за съставяне на акта за дарение. Съпругът К. Н. е починал близо 11 години след извършване на дарението – на 14.VІІ.2004 г. и за свои наследници е оставил съпругата си Д. Н. и дъщеря си Росица Н. – страни по настоящото дело. Искът за делба е предявен на 13.ХІІ.2005 г. една година и пет месеца след откриване на наследството на К. Н..
Страните по делото не са ангажирали доказателства за момента на узнаване на дарствения акт на ответницата Д. Н. в полза на дъщеря й Д. от страна на покойния К. Н.. В обжалваното решение Б. окръжен съд е приел, че 6 месечния срок за оспорване по исков ред на едноличното разпореждане с имот, представляващ съпружеска имуществена общност, по чл. 22 ал.3 от СК(отм.) е изтекъл спрямо ищцата Р. Н.- дъщеря на наследодателя К., тъй като той е починал на 14.VІІ.2004 г., а искът за делба е предявен една година и пет месеца след откриване на наследството.
При положение, че дарението е извършено още през 1993 г. и няма данни К. Н. приживе да го е узнал, респ. да е предявил свои права по исков ред, то за неговата наследница Р. също е налице възможност да атакува този дарствен акт по чл.22 ал.3 от СК(отм.), но в рамките на предвидения в този текст на закона 6 месечен преклузивен срок. За да може да реализира правата си като наследница на лишения от правото на собственост върху придобитото по време на брака съпружеско имущество с безвъзмездното разпореждане на ответницата през 1993 г., в тежест на самата ищца е да установи спазването на 6 месечния срок от узнаване на разпореждането. Като се има предвид, че след откриване на наследството в срок от 2 месеца наследниците са длъжни да декларират придобитото наследствено имущество, следва да се приеме, че в такъв срок тя е узнала за извършената сделка, чрез която имота е излязъл от патримониума на нейния наследодател и щом след изтичане на 6 месеца след двумесечния период от откриване на наследството, тя не е упражнила правата си по чл. 22 ал.3 от СК(отм.), то дарението не може да се атакува, т.е. поражда изцяло своето правно действие независимо от липсващото съгласие на съсобственика при условия на съпружеска имуществена общност. В тази връзка с оглед поставения въпрос за разпределението на тежестта на доказване спазването на преклузивния срок по чл. 22 ал.3 от СК(отм.), по който е допуснато касационното обжалване на въззивния съдебен акт, Върховният касационен съд, състав на 4 г.о. приема, че в тежест на наследницата на покойния съпруг, който вследствие на дарствения акт е лишен от права върху апартамента, представляващ съпружеска имуществена общност, е да докаже спазването на този срок, с изтичане на който окончателно се консолидират правата на приобретателката по дарението, независимо от липсващото съгласие за разпореждането от страна на съпруга на дарителката. При тези разсъждения, като е обосновал аналогичен извод, Бургаският окръжен съд е постановил законосъобразен и в съответствие с процесуалните правила съдебен акт, т.е при отсъствие на касационните отменителни основания по чл. 281 т.3 от ГПК. Жалбата е неоснователна, така че съгласно разпоредбата на чл. 293 ал.1 от ГПК въззивното решение следва да се остави в сила. Независимо от този изход на спора, както и приложените писмени доказателства за направените разноски по делото за настоящата инстанция, при липса на формулирано искане за присъждането им както в писмения отговор № 11848/4.ІХ.2008 г., така и устно в съдебно заседание от пълномощника на ответницата адв. Е. Т., няма основание за присъждането им.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № І-227 от 28.ХІІ.2007 г. постановено от Б. окръжен съд по в.гр.д.№ 831/2007 г.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: