6 РЕШЕНИЕ № 178 гр. София, 22.06.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3690/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба, подадена от Д. К. П., чрез адв. Л. М., срещу въззивно решение № 147/18.04.2016 г., постановено от Пазарджишки окръжен съд по въззивно гр.д. № 228/2016 г. в частта му, с която искът за имуществени вреди е уважен в размер над 8272, 68 лв., ведно с лихвата, считано от 21.08.2012 г. до окончателното издължаване и съдебноделоводните разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 237/07.03.2017 г. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса обвързан ли е гражданският съд от размера на вредите, посочени в присъда за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установеният в наказателното производство размер на причинените от престъпното деяние вреди, само ако е елемент от фактическия състав на престъплението, обвързва и гражданския съд със задължителна сила (така и формирана задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК – напр. решение № 135 от 13.10.2014 г. по търг.д. № 3945/2013 г., I т.о. ВКС, решение № 25 от 17.03.2011г. по търг.д.№ 411/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 22 от 05.05.2011г. по търг.д. № 368/2010г. на І т.о. на ВКС). Следователно, когато деянието не обхваща във фактическия си състав размера на щетата, приетото в присъдата не е задължително; констатации за други факти, които не са елемент от престъпния състав, нямат обвързваща сила. Ето защо и установеното извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК не задължава гражданския съд относно приетия в присъдата размер на увреждане. Самоуправството е престъпление против установения от закона ред за легитимно решаване на спорове и съставлява посегателство срещу авторитета на правосъдието, независимо че в някои случаи имуществото да се оказва предмет на посегателство. Възможно е, но не е задължително, в резултат на посегателство върху имущество, да е настъпила вреда, като размерът на същата, но ведно с редица други обстоятелства, между които времеви и пространствени измерения, реализиран механизъм, подбудите и мотивите, ръководещи дееца, се преценява с оглед обществената опасност на деянието, която именно е критерий за немаловажност на случая. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд, като отменил частично решението на първостепенния Пазарджишки районен съд, осъдил Д. К. П. да заплати на Г. И. Ч. обезщетение в размер на 16 695 лв. – имуществени вреди от несъбрани картофени насаждения, възлизащи на 16 512,34 кг., ведно с лихвата върху главницата, считано от 21.08.2012 г., както и 2835 лв. съдебноделоводни разноски. Осъдил Д. П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 236,90 лв. – дължима държавна такса за въззивно производство. Осъдил Г. Ч. да заплати на Д. К. П. разноски в размер на 1318 лв. За да постанови този резултат, съдът установил, че ищцата Г. Ч. е собственик на описаните в исковата молба имоти, които засадила през 2012 г. с картофи, на обща площ 10,66 дка. В резултат на самоуправните действия на П., които са установени с влязла в сила присъда № 129 от 12.05.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 1313/2013 г. на Пазарджишки районен съд, Ч. не е могла да събере реколтата от насажденията. По делото е приета съдебна експертиза, от която е установено, че от 10,66 дка картофени насаждения се произвеждат 16 512,34 кг картофени насаждения. Пазарната им цена към стопанска година 2012 г. е в размер общо на 8 422,32 лв. Въззивният съд приел, че е обвързан от установения в наказателното дело размер на картофените насаждения - 16 695 лв., поради което е уважил иска по чл. 45 ЗЗД за посочената сума. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. В противоречие с дадения по-горе отговор окръжният съд приел, че вредата от самоуправните действия е от значение за обективната съставомерност на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК. Съдът не е обвързан от размера на евентуалните вреди, установени от наказателния съд. Те подлежат на установяване по пътя на пълно главно доказване и непосредствено по гражданското дело. При така установеното, въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество. Искът се явява неоснователен за разликата над 8 272, 68 лв. - доказаната чрез експертиза стойност на нереализирана продукция, съставляваща имуществена вреда от противоправното поведение на П.. Компенсаторна лихва се дължи, считано от 21.08.2012 г. само върху главницата от 8 272, 68 лв. По съдебноделоводните разноски: Г. Ч. е предявила против Д. П. три обективно кумулативно съединени иска за заплащане на обезщетения, както следва: 50 085 лв. за вреди от пропуснати ползи, 10 000 лв. неимуществени вреди и 16 695 лв. за реално причинени вреди, или в общ размер на 76780 лв. След допуснато от първостепенния съд изменение в размера на първите два иска, те са заявени, съответно за 18 920,38 лв. и 5000 лв. Производството по делото е прекратено за разликата общо над 40 615, 38 лв. или, първа и втора инстанция са се произнасяли по същество по искове с обща цена 40 615, 38 лв., като уважената част с оглед крайния резултат е общо в размер на 10 772,68 лв. Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която Д. П. е осъден да заплати на Г. Ч. 2 500 лв. неимуществени вреди и 8 272, 68 лв. имуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен иска на Г. Ч. против Д. П. за сумата от 18 920,38 лв.Касационната инстанция отхвърли иска за имуществени вреди за разликата над 8 272, 68 лв. до предявения размер от 16 695 лв. Ищецът Ч. има право на съдебноделоводните разноски, сторени от нея в първите две инстанции, съразмерно уважената част от исковете (чл. 78, ал. 1 ГПК). Представила е доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 4000 лв. за първа инстанция, от които следва да й се присъдят 561,22 лв. (предявени искове с цена общо 76780 лв. и уважени в размер общо на 10 772,68 лв.). Във въззивното производство е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., от които има право да й бъде възстановена сумата от 530,47 лв. (предявени искове общо в размер на 40 615, 38 лв., след частично прекратяване, и уважени в размер на 10 772,68 лв.). Ответникът Д. П. има право на съдебноделоводните разноски, сторени в първа инстанция съразмерно прекратената част от исковете (чл. 78, ал. 4 ГПК), както и на съдебноделоводните разноски, сторени и в двете инстанции съразмерно отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 ГПК). В първа инстанция, до даване ход на устните състезания, е представил доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лв., от които следва да му се присъдят 515,81 лв. Във втора инстанция е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. и държавна такса в размер на 101,90 лв., следва да получи – 1397,45 лв. Сторените в касационна инстанция съдебноделоводни разноски са изцяло в тежест на Ч., която следва да заплати на П. 202,30 лв. платена от него държавна такса. В приложен към касационната жалба списък по чл. 80 ГПК се цитира приложено пълномощно и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., но по делото подобни документи не са представени. В същия списък страната сочи и различни от установените по-горе суми на сторени разноски, което също не се установява от данните по делото. Доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение за втори адвокат в размер на 900 лв. за първа инстанция е представено след приключване на устните състезания и още с решението на първостепенния съд е изключено от доказателствения материал по делото. Следователно ответникът Д. П. дължи на Г. Ч. съдебноделоводни разноски в размер общо на 1091,69 лв., а Г. Ч. на Д. П. - 2115,56 лв. Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което ответникът Д. П. трябва да заплати и дължимата държавна такса за уважените искове на осн. чл. 78, ал.6 ГПК в размер на 430,91 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 147/18.04.2016 г., постановено от Пазарджишки окръжен съд по въззивно гр.д. № 228/2016 г., в частта, с която Д. К. П. е осъден да заплати на Г. И. Ч. по чл. 45, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер над 8 272, 68 лв. до 16 695 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2012 г., както и съдебноделоводните разноски за двете инстанции, присъдени по чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 ГПК и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Г. И. Ч. против Д. К. П. по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение над 8 272, 68 лв. до 16 695 лв. за причинени имуществени вреди, съставляващи паричната равностойност на картофени насаждения в поземлени имоти № 042005, № 042006 и № 041004 по ПЗР на землището на [населено място], ЕКАТТЕ 44879, събрани от Д. П. в резултат на извършени от него самоуправни действия в периода от м. март 2012 г. до 21.08.2012 г., както и на лихва върху отхвърлената част, считано от 21.08.2012 г. ОСЪЖДА Д. К. П., ЕГН [ЕГН], с адрес [община], [населено място], [улица] да заплати на Г. И. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] сумата в размер на 1091,69 лв., сторени по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. ОСЪЖДА Г. И. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на Д. К. П., ЕГН [ЕГН], с адрес [община], [населено място], [улица] сумата в размер на 2115,56 лв., сторени съдебноделоводни разноски във всички инстанции по делото, на осн. чл. 78, ал. 4 и чл. 78, ал. 3 ГПК. ОСЪЖДА Д. К. П., ЕГН [ЕГН], с адрес [община], [населено място], [улица] да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд дължима държавна такса в размер на 430,91 лв. В останалата част решението е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 5