3 Р Е Ш Е Н И Е № 114 СОФИЯ, 13.09.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 08 март 2011 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1532/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК / отм./ във вр. с § 2, ал.3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Бл. Б. в качествата й на пълномощник на Р. В. Г., Ц. В. П., заместена на основание чл.227 ГПК от своите наследници Г. З. Г. и К. З. Н., К. С. П., А. Б. П., К. Б. П., Е. К. П., П. Г. П., заместен на основание чл. 227 ГПК от Е. К. П., и Л. Г. К., против решение № 298 от 19.10. 2007 г. по в.гр.д. № 848/05 г. на Пернишкия окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил прецизно и задълбочено събраните по делото доказателства , както и наведените от тях доводи и възражение в хода на делото, поради което е достигнал до необосновани фактически и правни изводи по спора. Ответниците по касация А. С. М. и А. С. М. в писмени бележки изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: С обжалваното въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, е отменено решение № 297 от 13.12.2002 г. по гр.д. № 543/2000 г. на Радомирския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Р. В. Г., Ц. В. П., К. С. П., А. Б. П., К. Б. П., Е. К. П., П. Г. П. и Л. Г. К. против А. С. М. и А. С. М. иск за установяване правото им на собственост и предаване на владението върху следния недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Р.: УПИ/ парцел/ VІІ- 1902 в кв. 47 ”в” по действуващия план на селото, с площ 1100 кв.м., при граници по скица: парцел VІ-903, улица, парцел VІІІ-1901 и парцел V- 1881. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че имот пл.№ 1902 по действуващия план на [населено място] диканя от 1984 г. е идентичен с имот пл.№ 469 по плана на селото от 1930 г., който е бил записан на името на Р. Т. Ч.. През 1971 г. с нотариален акт № 360, т.ІІ, дело № 581/71 г. ищците са били признати за собственици по давностно владение на празно дворно място, цялото с площ 2395 кв.м., съставляващо имоти пл.№ 466 и 469 в кв. 36 по плана на селото, но така, както е описан в нотариалния акт, имотът не е идентичен с процесния. Изводът е основан на заключението на тричленната съдебно- техническа експертиза, която е установила, че границите по нотариалния акт съответствуват на имоти пл.№ 464 и 466, за които е бил отреден парцел ІІ, които са съседни на имот пл.№ 469 по плана от 1930 г. През 1979 г. ищците продали по реда на ЗСГ/ отм./ ½ ид. част от парцел ІІ- 464,466 от кв. 36 по плана на селото, като при продажбата са се легитимирали като собственици с издадения през 1971 г. по обстоятелствена проверка нотариален акт № 360/1971 г. Оттук въззивният съд е заключил, че ищците не се легитимират като собственици на спорния парцел VІІ и искът се ревандикацията му се явява неоснователен. Неоснователен е поддържаният в касационната жалба довод за нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото. Обосновано въззивният съд е приел, че материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт за собственост № 360/1971 г., на който ищците са основали правата си, е оборена от събраните по делото доказателства. От приетото от въззивната инстанция и неоспорено от страните заключение на тройната съдебно- техническа експертиза е безспорно установено, че макар да е посочен като съставляващ имоти пл.№ 466 и 469 в кв. 36 по плана на селото, според описанието на границите му, недвижимия имот по т.2 с площ 2395 кв.м. съответствува на имоти пл.№ 464 и 466, за които е бил отреден парцел ІІ - 464, 466. Следователно, този нотариален акт не легитимира ищците като собственици на имот пл.№ 469, идентичен с имот пл.№ 1902, за който е отреден процесния парцел. Следва да бъде споделено становището на въззивния съд, че въз основа на събраните по делото гласни доказателства не може да се направи категоричен извод, че ищците са придобили по давност имот пл.№ 469, тъй като разпитаните по делото свидетели не са установили по несъмнен начин факта на упражняване на владение върху него от техния наследодател В. В. П., както и периода на владението. По делото има данни, че имотът е бил внесен в ТКЗС от наследодателя на ответниците и е бил раздаван за лично ползуване на различни лица. През 1971 г. с нотариален акт № 349, т.ІІ, дело № 558/71 г. Й. Ч., син на Р. Ч., бил признат за собственик на 532/1218 ид. части от имот пл.№ 469, включен в парцел ІІІ- 469, 470, след което през 1974 г. дарил имота на своята дъщеря М. М., която го оградила и обработвала. Представени са и писмени доказателства за заплащан от нея данък за имота за времето след 1978 г. Установено е по делото, че В. П. е притежавал съседен имот, спрямо който процесния се явява източна граница. Това следва от описанието на границите на имота по п.2 от нотариален акт № 360/71 г., а в този смисъл са и част от събраните по делото гласни доказателства. Първоначалният ответникът С. М. е противопоставил самостоятелни права върху процесния недвижим имот, като е твърдял, че е придобил имота по дарение от своята майка Й. М., която от своя страна го получила по дарение от своя баща Й. Ч.. Нотариалният акт, с който Й. Ч. е признат за собственик на процесния имот, както и нотариалните актове за извършените впоследствие разпоредителни сделки, са представени като доказателства по делото още при първоначалното му разглеждане от въззивния съд. В този смисъл доводът, че въззивният съд е изградил своите фактически изводи по спора въз основа на писмени доказателства, които не са представени по делото, също е неоснователен. В обобщение, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените в касационната жалба пороци, съставляващи основания за касирането му по чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК/ отм./ поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 298 от 19.10. 2007 г. по в.гр.д. № 848/05 г. на Пернишкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: