Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №290   гр.София, 15 юни 2010 г.   В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май  две хиляди и десета година, в състав:                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                     ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов                                                                                 Фиданка Пенева с участието на прокурора Мария Михайлова и при секретаря Лилия Гаврилова, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 247/2010  година. Производството е образувано по жалбите на подсъдимите Н. Й. С. и Б. Ш. Б., против решение № 17 от 04.02.2010 год. по внохд № 304/2009 год. на Великотърновски апелативен съд. Саморъчно написаните жалби на подсъдимия С, поддържани от служебния защитник в съдебно заседание са само за явна несправедливост на наказанието, което с оглед на младостта му и проявеното разкаяние, да се определи към минимума предвиден в закона. Касационната жалба на подсъдимия Б изготвена от служебният му защитник е на посочените в чл.348 ал.1-3 НПК основания. Доводите за това са, че обвинението е за опит, а в съдебните актове на съдилищата тава не е отбелязано. Неправилно окръжния съд е заменил защитника на подсъдимия С, без негово съгласие. Нарушен е закона, без приложението на чл.55 НК. Налице са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства-оказал е пълно съдействие на разследващите органи за разкриване на престъпленията, младостта му и влошеното здравословно състояние. Наказанието определено в максималния размер на лишаване от свобода не е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Намира и уважения гражданския иск в полза на И. К. за многократно завишен. Прави се искане за намаляване на наказанието лишаване от свобода, като и на гражданския иск. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Прокурорът даде заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 13 от 06.11.2009 год. по нохд № 518/09 год., Ловешки окръжен съд е признал подсъдимия Н. Й. С. за виновен в извършено престъпление по чл.199 ал.2, т.1, пр.1, вр. с чл.198 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.18 ал.1, вр. с чл.63 ал.2, т.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден по на осем години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим. Подсъдимият Б. Ш. Б. е признат на виновен в извършено престъпление по чл.199 ал.2, т.1, пр.1, вр. с чл.198 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.26 ал.3 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на двадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С жалбите си касаторите С. и Б. и защитата на последния, не оспорват приетите от инстанциите по същество фактически положения и правните изводи от тях. Фактическата обстановка по делото е безспорно установена не само от самопризнанията на подсъдимите, но и от събраните и проверени гласни, писмени и веществени доказателства, както и от експертните заключения и ДНК експертизи. Основните оплаквания в касационните жалби, са за явна несправедливост на наложените наказания на двамата подсъдими при условията на чл.54 НК. Те са били предмет на обсъждане и от въззивната инстанция и за да ги отхвърли като несъстоятелни за изложени убедителни съображения, поотделно за всеки един от тях. Настоящата съдебна инстанция, също като прецени изключително високата степен на обществена опасност на този вид престъпления /извършени са грабежи над самотни възрастни хора, придружени с убийството им по жесток и коравосърдечен начин с колове и брадвичка/, мотивите за извършването им и данните за личността на дейците, се налага също извода, че за постигане целите на наказанието по чл.36 НК, за да се въздейства поправително и възпиращо върху тях и останалите членове на обществото, са били приложени точно принципите на чл.54 НК, за индивидуализация на наказанията, поради което в посочения размер от двадесет години лишаване от свобода, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия Б/участвал при условията на продължавано престъпление в две убийства, с цел грабеж/ и осем години за подсъдимия С при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства са справедливи. Наказанията са изцяло съобразени с общите и специалните за непълнолетния С. правила, които законът предвижда. По голямо снизхождение, няма да отговори на задачите на наказателната репресия. С оглед данните по делото, както са приели и предишните съдебни инстанции не са налице предпоставките на чл.55 ал.1, т.1 НК. Посочените в жалбите смекчаващи обстоятелства са взети предвид при определяне на наказанията, но те не са многобройни и никое от тях изключително, за да се приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко, с оглед на извършеното и затова направено възражение в жалбите в тази насока, следва да бъде отхвърлено. Няма основание и претендираното от защитата на подсъдимия Б нарушено право на защита на другия касатор, поради смяна от съда на служебния му защитник. Както е установил и въззивният съд, това се е наложило за гарантирането на справедлив процес не само за този подсъдим, но и за останалите и по никакъв начин, не е довело до ограничаване процесуалните права на Б. Правилно съдилищата по фактите, са квалифицирали деянието на подсъдимия Б при условията на чл.20 ал.3 НК като довършено, независимо, че първото от тях е във връзка с чл.18 ал.1 НК. При продължаваното престъпление, когато отделните деяния осъществяват различни състави, деецът се наказва за по тежкия от тях, след като съдът е взел предвид тяхното значение и тежестта на квалифициращите обстоятелства, очертаващи цялостната престъпва дейност. Не е завишен и уважения граждански иск срещу подсъдимия Б за причинени неимуществени вреди на сина на пострадалата Ц. К. , в резултат на извършеното убийство в съучастие с подсъдимите Л. и М. И въззивната инстанция, за да приеме, че определеното обезщетение е в справедлив размер, в мотивите на решението отново е изследвала отношенията между майка и син /на л.25/. От безвъзвратната загуба с жестоката смърт на най-близкия човек, е търпял и ще търпи силни болки и страдания, и е преживял силен стрес. Лишен е от опора, грижи и отношение на майка към син. Поради това справедливо, с оглед принципите на чл.52 ЗЗД е правилно определен размера на присъденото обезщетение. Изискването за справедливост не задължава съда при определяне размера на обезщетението да се съобразява с имотното състояние на причинителя на увреждането, както се твърди в жалбата. С оглед на всичко изложено, постановеното въззивно решение като правилно и законосъобразно следва да остане в сила, а жалбите като неоснователни-отхвърлени. Поради това и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 04.02.2010 год. постановено по внохд № 304 по описа за 2009 год. на Великотърновски апелативен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :