О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 112 София, 17.03.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ………….…….......…..……. и с участието на прокурора ……...…………….............., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 112 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 274 ГПК, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 130 ГПК и чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 22741 от 14.ХІІ.2021 г. на двамата постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД-София (в несъстоятелност) „Даесеф“ АД-София, ЕИК[ЕИК], подадена против определение № 721 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 15.ХІ.2021 г., постановено по ч. т. дело № 1008/2021 г., с което е била оставена без уважение частната им въззивна жалба срещу определение № 263288/16.VІ.2021 г. на СГС, ТК, с-в VІ-16, по т. д. № 887/2020 г.: за връщане на исковата молба (с вх. № 41979/19.V.2020 г.) на синдиците А. Д. и К. М. и за прекратяване на исковото производство, водено срещу ответното Сдружение с нестопанска цел „Арктически институт“-София /Булстат[ЕИК]/. Поддържайки оплаквания за постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон /чл. 60, ал. 1 ЗБН/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, горепосочените двама синдици на „КТБ“ АД (н.), явяващи се частни касатори, претендират отменяването му, вкл. и в частта, с която представляваната от тях кредитна институция в несъстоятелност е била осъдена да заплати 2 015 лв. (две хиляди и петнадесет лева) държавни такси за двете инстанции, както и 2436 лв. (две хиляди, четиристотин тридесет и шест лева) изплатено от ответното сдружение с нестопанска цел адвокатско възнаграждение. Инвокиран е довод, че искът по чл. 60, ал. 1 ЗБН бил предявен в предвидения от закона 5-годишен срок - понеже завеждането на делото станало по време на обявеното от Народното събрание извънредно положение /с решението му от 13.ІІІ.2020 г./, т.е. към датата 19.V.2020 г. същият срок още не е бил изтекъл. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба двамата постоянни синдици на „КТБ“ АД-София (н.) обосновават приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за очевидна неправилност на атакуваното въззивно определение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт съставът на САС се е произнесъл по следните четири правни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ „При преценка за процесуалната допустимост на иска, следва ли да се цени действащото в страната процесуално и материално право към момента на предявяване на иска, макар по-късно то да е обявено за противоконституционно?”; 2./ „Допустим ли е иск, предявен в преклузивния законов срок към момента на завеждане на исковата молба, когато по-късно, с решение на Конституционния съд на Република България, е обявена за противоконституционна норма, която влияе на преклузивния срок?”; 3./ „Каква е продължителността на срока за предявяване на иск по чл. 60, ал. 1 ЗБН – две или пет години, както и кога изтича той в процесния казус: с оглед прилагане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците?”; 4./ „Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявяване на противоконституционност на правна норма, за което ищецът няма вина, т.е. с поведението си не е дал повод за неоснователно завеждане на делото?“ По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация Сдружението с нестопанска цел „Арктически институт“-София (Булстат [ЕГН]), писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на двамата постоянни синдици на „КТБ“ АД-София (н.) ЕИК[ЕИК], ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: При потвърждаване на прекратителното определение на първостепенния съд /СГС/ въззивната инстанция е споделила изцяло неговия решаващ правен извод за недопустимост на предявения иск с правно основание по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН: с оглед на процесуалната преклузия, „настъпила с пропускането на двугодишния срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН в редакцията му към ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., считано от датата на решение № 664 от 22.ІV.2015 г. по т. д. н. № 7549/2014 г. на Софийския градски съд за откриване на производство по несъстоятелност на КТБ, който е изтекъл на 22.ІV.2017 г.“ В тази връзка съставът на САС е могъл да констатира, че към датата на предявяване на иска, а именно 19.V.2020 г., двугодишният срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН в първоначалната му редакция (към изм. и доп. в ДВ, бр. 33 от 26.ІV.2016 г.) вече е бил изтекъл, „което е самостоятелно основание, обуславящо недопустимостта на иска“ Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния обжалван акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационно жалба въпроси с номера 1, 2 и 4 се отнасят до правилността на атакуваното въззивно определение, докато въпросът с пор. № 3 е с изцяло хипотетичен характер: Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., въобще не е бил съобразяван от въззивния съд, чийто решаващ извод е, че меродавният преклузивен срок за предявяване на иска с правно основание по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН в случая е бил този с продължителност две, а не 5 години. В заключение, атакуваното въззивно определение не е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (относимите към преценката по чл. 130 ГПК разпоредби на специалния закон за банковата несъстоятелност да са били приложени в техния обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е постановил своя съдебен акт въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 721 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 15.ХІ.2021 г., постановено по ч. т. дело № 1008/2021 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 112/2022