Р Е Ш Е Н И Е № 459 гр. София, 14 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение , в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Бисер Троянов при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Р.Карагогов изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1523 / 2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане /молба/ на осъдения И. И. И. за възобновяване на нохд № 177/2009 г. на Районния съд в гр.Белоградчик. Осъденият и защитата му пред касационната инстанция поддържат искането с твърдението, че процедурата по призоваване за наказателното производство е опорочена и подсъдимият не е знаел за провежданото срещу него наказателно производство. Гражданският ищец не изразява становище. Прокурорът пледира искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр.Белоградчик с присъда № 197 от 12.11.2009 г. по нохд № 177/2009 г. признал подсъдимия И. И. И. за виновен в това , че на 01.06.2009 г. в село Ч. п., отнел от владението на А. Б. лек автомобил „.....”, на стойност 3 500 лева без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 194, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване отложил за срок от три години съобразно чл.66, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на гражданския ищец А. М. Б. сумата 3 500 лева, представляваща обезщетение за понесените имуществени вреди. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски и дължими такси. Присъдата не е атакувана и влязла в сила на 28.11.2009 г. По делото не се съдържат данни осъденото лице да е информирано за нейното постановяване преди постъпването му в затвора за изтърпяване на друго наказание на 18.05.2012 г. Искането за възобновяване на наказателното дело е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок с искане за ревизия на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: Не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК за ново разглеждане на делото по искане за задочно осъдено лице поради неучастието му в наказателното производство. Настоящият състав постулира разбирането, че правото на обвиняемия на лично участие е основна гаранция за справедлив процес. В същото време обаче не може да се отрече и неговия диспозитивен характер, даващ възможност на обвиненото лице да прецени начина, по който да го упражни. Искателят И. И. И. участвал в досъдебната фаза на процеса , бил привлечен като обвиняем на 27.07.2009 г. и спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка”. Чрез нея той поел задължението да не напуска местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес / в тази връзка с изцяло дидактични намерения касационната инстанция обръща внимание на твърде свободната редакция на постановлението за вземане мярка за неотклонение, изготвена от разследващия полицай, който е направил недопустимо приблизителен прочит на ясния легален текст /. На 27 юни 2009 г. обвиняемият бил разпитан пред съдия и на същата дата му било предявено разследването по делото. На 06.08.2009 г. прокурорът внесъл обвинителен акт срещу И. в Районния съд в гр.Белоградчик. По разпореждане на съдията-докладчик препис от този обвинителен акт бил връчен на подсъдимия. Към него, съгласно чл. 254, ал.4 от НПК, били приложени призовка за насрочено на 01.10.2009 г. съдебно заседание и изрично съобщение, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НК. От намиращата се в кориците на първоинстанционното дело / на стр.8/ призовка е видно, че на 24.08.2009 г. И. И. лично се е подписал за получаване на съобщението, с което бил уведомен за датата, когато съдът ще разгледа повдигнатото срещу него обвинение и за последиците при неявяване. След този момент подсъдимият изгубил интерес към процеса и не се явил на нито едно от проведените заседания. По данни на служителите на ОЗ”Охрана” той бил неоткриваем на посочения адрес и според живеещата там негова сестра не поддържал контакти със семейството си. Съдът се уверил , че подсъдимият няма друга адресна регистрацияq и дал ход на делото при условията на чл. 269, ал.3, т.1 от НПК, като назначил служебен защитник на неявяващия се подсъдим, събрал доказателствата с негово участие и постановил атакуваната в настоящото производство присъда. Тези данни опровергават категорично твърдението на осъдения, че не е знаел за привличането му като обвиняем и за повдигнатото с обвинителен акт обвинение. Пред него е стояла обективната възможност лично да участва в съдебната фаза на процеса, както е сторил в досъдебната. В искането, с което се претендира възобновяване, не е изтъкната нито една уважителна причина, елиминираща реализацията на правото на подсъдимия на участие в процеса. Ето защо настоящият състав намира, че на подсъдимия било гарантирано ефективно правото да се яви пред съда, но той по недвусмислен начин, след като получил обвинителния акт и разяснения за хода на процеса, се отказал от него.Това го лишава от основание да претендира повторно разглеждане на делото, тъй като са налице отрицателните процесуалните предпоставки на чл. 423, ал.1,пр.2, алт.2 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи , че не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. И. И. за възобновяване на нохд № 177/2009 г. на Районния съд в гр.Белоградчик. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.