Р Е Ш Е Н И Е № 257 София, 23 юли 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 597/2015 година. Производството е образувано по искане от защитника на осъдения К. К. Р. за възобновяване на нохд № 19887/2012год. по описа на РС-София и отмяна на постановената присъда от 21.03.2014год., както и на решение № 1320 от 17.12.2014год. по внохд № 2931/2014год на Софийския градски съд, с основания за това по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т.1, 2 и 3 от НПК. В искането се развиват доводи за допуснати от съдилищата съществени процесуални нарушение при изграждане на вътрешното им убеждение за доказаност на обвинението по отношение авторството на осъдения и неговата вина, което, според защитата, не е безспорно установено. Процесуалните нарушения в тази сфера са довели до неправилно приложение на закона. Осъденият оспорва авторството на деянието, предмет на обвинението, като твърди, че той не е осъществил полов акт с пострадалата и на следващо място, че той не е знаел на каква възраст е пострадалата Л. и по-точно, че не е била навършила 14 години. Заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е развито с довода, че съдът не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че между осъдения и пострадалата е имало взаимно привличане и уговорка между двамата да избягат от опеката на близките на Л. и да заживеят на семейни начала. Допуснатите нарушения могат да се отстранят чрез отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При условията на алтернативност се иска намаляване на определеното на Р. наказание, което осъденият счита, че е явно несправедливо. Защитникът на осъдения-адв. Л. Н. поддържа подаденото искане по основанията и доводите посочени в него. Представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно, поради което, следва да бъде оставено без уважение. Счита, че правилно е приложен материалният закон и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като наложеното наказание е справедливо отмерено, в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда от 21.03.2014год. по нохд № 19887/2012год. РС-София е признал подсъдимия К. К. Р. за виновен в това, че на неустановена дата през м. юли 2012год. в къща, находяща се в [населено място], [улица], се съвкупил с ненавършилата четиринадесет години В. Г. Л. с ЕГН [ЕГН], като извършеното не представлява престъпление по чл. 152 от НК, поради което и на основание чл. 151, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от определеното наказание времето на предварително задържане на подсъдимия по делото по реда на ЗМВР. На основание чл. 68, ал. 1 от НПК съдът е привел в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено му с влязлата в сила на 31.12.2011год.присъда по нохд № 492/2011год. на РС-Берковица, като определил това наказание да се изтърпи от Р. при първоначален „Общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски са присъдени в тежест на осъдения. С решение № 1320 от 17.12.2014год. по внохд № 2931/2014год. Софийският градски съд е изменил присъдата, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е намалил наказанието и го определил в размер на една година лишаване от свобода. Присъдата е коригирана по отношение осъждането на Р. по направените по делото разноски и той е оправдан деянието да е извършил вън от периода на установената дата на извършване на деянието. В останалата част присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал.1 от НПК, но разгледано по същество, е неоснователно. В поддържаното пред ВКС искане се излагат съображения към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК с довода, че е опорочена дейността на съдилищата по събиране и оценка на доказателствата, което е довело до неправилно приложение на материалния закон, посредством осъждането на Р. за престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК. Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не се констатират по делото. В рамките на приетата фактическа обстановка, която правилно е установена от решаващите съдилища, след извършена оценка на доказателствената съвкупност, при спазване на процесуалните правила за това, изводите им за виновност на К. Р. за осъществено престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК са верни. Възражението, с което се аргументира неправилност при анализа на свидетелските показания на В. Л., не може да бъде споделено. Същото е било изтъкнато и пред въззивната инстанция, която е извела своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Суверенно право на решаващия съд е да кредитира изцяло или в определени негови части информацията, събрана с даден доказателствен източник. Вътрешното му убеждение не подлежи на последваща проверка. Настоящата инстанция има задължение да провери спазени ли са правилата за формиране на волята му, а именно, дали събраните по делото доказателства са оценени съобразно действителното им съдържание, налице ли е логическата връзка между тях, която да е достатъчна за формиране на даден фактически извод. По делото тези правила при оценка и на показанията на пострадалата Л., които представляват източник на преки доказателства за извършеното деяние, не са нарушени. В тази връзка, изтъкнатото в искането, че не е установена субективната съставомерност на престъплението по чл. 151, ал. 1 НК, поради незнанието на извършителя Р., че пострадалата Л. не е навършила 14 години, не намира опора в данните по делото. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, на 19.04.2013год. е проведен разпит на пострадалата В. Л., в който тя е заявила, че към момента, в който е започнала да прави секс с Р., тя му е казала, че не е навършила четиринадесет години. Свидетелката е проявила последователност в тези си показания, които потвърдила и на проведената на 21.03.2014год. очна ставка с осъдения. Съпоставяйки тези показания на Л. с останалия писмен и гласен доказателствен материал и заключенията на назначените по делото експертизи, съдът ги е оценил в логическата им връзка. Въз основа на тях е направил фактическите и правни изводи за безспорно и доказано по несъмнен начин авторството на Р. в инкриминираното от обвинението деяние и неговата вина, в резултат на което, правилно е ангажирана наказателната му отговорност. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, Софийският градски съд е отговорил на неподкрепените с конкретни доводи възражения на защитата на осъдения Р. за допуснати процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане на делото, като мотивирано е изложил съображения защо не ги възприема за основателни и защо законът е приложен правилно. Въззивната инстанция е констатирала допуснатото от първоинстанционния съд нарушение при определяне първоналния режим и място за изтърпяване на приведеното на основание чл. 68, ал. 1 от НК в изпълнение наказание „лишаване от свобода”, наложено с присъдата по нохд № 492/2011год. на РС-Берковица, което не е могла да отстрани, поради забраната за влошаване на наказателноправното положение на осъдения, тъй като липсва надлежен протест в тази насока. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. При индивидуализирането му въззивната инстанция е отчела наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства/подробно посочени в решението/, които са го мотивирали да измени присъдата и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да наложи на осъдения наказание под специалния минимум, предвиден за престъплението. Липсват други смекчаващи обстоятелства, които да не са съобразени и да обосновават искането на Р. за повторно намаляване на наказанието от настоящата съдебна инстанция, която намира в този му размер наказанието за съразмерно по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК и достатъчно за постигане целите по чл. 36 от НК. Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу К. К. Р. и поради това, искането му следва да се остави без уважение. Водим от горното и с аргумент за обратното на чл. 425 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. К. Р. за възобновяване на нохд № 19887/2012год. по описа на РС-София и отмяна/изменяване/ на постановената присъда от 21.03.2014год., както и на решение № 1320 от 17.12.2014год. по внохд № 2931/2014год. по описа на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: