1 Р Е Ш Е Н И Е № 450 гр. София, 14 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Румен Петров при секретар Марияна Петрова и в присъствие на прокурора Петър Долапчиев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1328 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Военно-апелативната прокуратура (ВАП) срещу Решение № П-15 от 30 юли 2015 година на Военно-апелативния съд (ВАС) на РБ, постановено по внохд № П-12 / 2015 година по описа на този съд. Протестът съдържа позоваване на отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, обосновани с твърдения за липса на убедителни съображения в мотивите на оспорения съдебен акт по приложението на материалния закон, а именно – на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, както и за игнориране на дадените от ВКС указания по приложението на закона в отменително решение, постановено в рамките на предходната касационна проверка по делото. Твърди се, че конкретното инкриминирано деяние не разкрива признаците на „малозначителност” по смисъла на посочената разпоредба на закона. Произтичащата от тези възражения претенция е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС за отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалните правила и правилно приложение на закона. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест при релевираните в него основания и изложени в тяхна подкрепа доводи, както и отправено искане. Подсъдимият Р. Т. Б. не участва лично пред ВКС, редовно призован. Представлява се от адвокат В. Н. от САК, назначен за служебен защитник на подсъдимия при първоинстанционното разглеждане на делото, който изразява становище за неоснователност на касационния протест и оставянето му без уважение, вкл. по изложените съображения в представеното писмено възражение срещу протеста. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Постановеното от въззивния съд решение, предмет на настоящата касационна проверка, е втори поред въззивен акт в рамките на производството, след като с решение № 117 от 30. 03. 2015 година на ВКС, ІІІ НО, по нд № 115 / 2015 година, е отменено изцяло решение № П-29 от 17. 12. 2014 година на ВАС, по внохд № П-33 / 2014 година и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание, за отстраняване на допуснати нарушения при изготвяне на решението и с указания по приложението на закона. При новото разглеждане на делото въззивният съд е постановил атакуваното сега по касационен ред решение, с което е изменил присъдата на първоинстанционния съд само в частта относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия, съгл. правомощията си по чл. 337, ал. 3 от НПК, като е приел, че инкриминираното деяние, макар формално да осъществява признаците на престъплението по чл. 385, ал. 1 от НК, не е престъпно, защото неговата обществена опасност е явно незначителна – хипотезата на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК. Тези изводи по правото на въззивния съд се различават от правната оценка, дадена от първоинстанционния съд на установените по делото факти. С присъдата си Софийският военен съд (СВС) е признал подсъдимия бивш редник Р. Т. Б. за невинен в това, за времето от 08.00 часа на 11. 12. 2012 година до 16. 30 часа на 26. 05. 2013 година, да е отказал да изпълнява задължения по военната служба, като не се е явил на работа във военно формирование – поделение 34630 – Б., поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 385, ал. 1 от НК. За да постанови това, съдът е приел, че деянието на подсъдимия е несъставомерно от обективна и субективна страна поради липсата на валидни функционални или други задължения за подсъдимия през инкриминирания период, както и поради възстановяване на получените от него през този период възнаграждения (доволствие) – с. 10 - 11 от мотивите на присъдата. Въззивният съд, в първия си състав, е утвърдил приетите за установени факти като безспорни и доказани по несъмнен начин, но за разлика от първоинстанционния съд е приел съставомерност на деянието по чл. 385, ал. 1 от НК, но и негова малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Първата по делото касационна проверка е извършена по протест на прокурора, съдържащ оплакване за неправилно приложение на закона в частта относно приложението на чл. 9, ал. 2 от НК и с искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане с оглед осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. ВКС, в предходния си състав, е намерил протеста за основателен, като е изложил подробни съображения по приложението на правото към надлежно установените по делото факти (л. 3 – 4 от решението) и като е упражнил правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатото нарушение на материалния закон. Както вече бе отразено, при новото разглеждане на делото въззивният съд е постановил решението, предмет на настоящата проверка, което е напълно идентично по съдържание и резултат с отмененото от ВКС решение. При тези данни по делото, настоящият касационен състав намира касационния протест за допустим, като подаден от процесуален субект, който има право на това съгл. чл. 349, ал. 1 от НПК и в срока по чл. 350, ал. 1 от НПК, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол по чл. 346, т. 1 от НПК, а разгледан по същество – за основателен. Процесуалното развитие на делото, както бе изложено, предпоставя необходимостта да бъде отразено следното: ВКС неведнъж е имал повод да вземе отношение по това, че в хода на конкретното наказателно производство задължителни указания на касационната инстанция са всички нейни становища по въпросите, предвидени в закона, независимо дали те са израз на съгласие или несъгласие с проверяваното решение. Постановеното при касационната проверка решение на ВКС влиза веднага в сила и е задължително за всички, вкл. и за следващия касационен състав. Поради това, при по-нататъшното разглеждане на делото, никой не разполага с възможност да оспори прилагането на закона, освен в хипотезата на чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК – когато се установят други фактически положения, която хипотеза в случая не е налице. Впрочем, по идентичен начин стои въпросът и със становището на касационната инстанция относно претендирани от страните съществени нарушения на процесуалните правила. Ако те са обсъдени от предходния касационен съдебен състав и са отхвърлени като неоснователни, при последващото разглеждане на делото същите възражения няма как да получат различен отговор, освен ако на вниманието на следващия въззивен състав са поставени за първи път възражения за други нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, но настоящият случай не е такъв. При тези принципни съображения, настоящият състав следва да приеме, че въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК, като е игнорирал дадените му с отменителното решение на ВКС указания по приложението на закона и с решението си е постигнал напълно идентичен резултат по делото като отменения. Извън това, съдът е ценил превратно част от обстоятелствата по делото (напр. поведението на командването на военното формирование, определено от съда като бездейно и пасивно), съобразявал е обстоятелства, неотносими към конкретното обвинение и затова извън предмета на доказване (като реорганизацията и щатните промени в Българската армия по принцип), игнорирал е други обстоятелства, относими към преценката за степента на обществена опасност на деянието и неговите последици (отражението на демонстрираното от подсъдимия неподчинение и отказа му да изпълни издадена заповед през продължителен период от време върху останалия числен състав на военното формирование и върху атмосферата в него като цяло, за което свидетелстват Ж., Ц., В., Б. и др.). Известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 НК визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно, и те са: деянието въобще не е общественоопасно или разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с определяне на деянието като “малозначително”. Оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца е исторически обусловена и винаги е съобразена с характера на общественоопасните деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап на развитие на обществото. В случая, такава оценка на обстоятелствата по делото не е извършена от съда и не са съобразени, анализирани и надлежно оценени всички относими към нея доказателства. Освен тези, съдържащи се в показанията на посочените по-горе свидетели, по делото са налице и редица надлежно приобщени писмени документи, които са останали вън от вниманието на съда (напр. донесение за допуснат инцидент, заповед във връзка със Специален щат А-916, заповед за вземане в разпореждане и завеждане на работа и доволствие по отношение на подсъдимия, протокол за извършена служебна проверка във военното формирование, предизвестие, служебна характеристика и др.). Ако бе извършил изискуемия и дължим от съда задълбочен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд вероятно би достигнал до различни от направените от него изводи относно обществената опасност на деянието и би формирал други правни изводи, съобразявайки и дадените му от ВКС по реда на чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК задължителни указания по приложението на закона. Поради изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № П-15 от 30 юли 2015 година на Военно-апелативния съд на РБ, постановено по внохд № П-12 / 2015 година по описа на този съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.