Р Е Ш Е Н И Е №.276 София,7 септември 2015година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание осми юни две хиляди петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :ПЛАМЕН ТОМОВ ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при участието на секретаря :Мира Недева и в присъствието на прокурора :Петър Долапчиев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №580 по описа за 2015 година Срещу решение по внохд.№394/2014 г. на Апелативен съд гр.Варна, са подадени касационни жалби от подсъдимите А. А. и П. П.. В съдебно заседание жалбите, с ангажирани всички касационни основания се поддържат от подсъдимите лично и защитници. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира ,че при разглеждане на въззивното дело не са допуснати съществени процесуални нарушения ,че съда е изпълнил задълженията се по чл.314 НПК,чл.331 НПК и чл.339 ал.2 НПК ,извършил е цялостен анализ на доказателствената съвкупност и правилно е потвърдил присъдата. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 27.02.2015 г. постановено по внход.№394/2014 г. на Апелативен съд Варна е потвърдена присъда по нохд.№1103/2014 г. на Окръжен съд Варна ,с която подсъдимите А. и П. са признати за виновни ,за времето от 27-28.10.2012 г., в [населено място] ,в качеството си на длъжностни лице-старши полицай РУП-В.,спомогнали на две лица св.В. и св.Г. - извършили престъпление по чл.354 а ал.3 НК ,да избегнат наказателно преследване,без да са се споразумели с тези лица ,преди извършване на престъплението , и деянието е извършено с цел имотна облага, поради което и на основание чл.294 ал.4 вр. с ал.1 и ал.2 НК са осъдени на лишаване от свобода за срок от по две години.Подсъдимия А. е признат за виновен и в за това че на 8.11.2012 г. в [населено място] ,в качеството му на длъжностно лице-старши полицай ,поискал и приел дар - 30 лв.,които не му се следват ,загдето е извършил друго престъпление , във връзка със службата си (чл.294 НК),поради което и на основание чл.302 т.1 б. Б НК вр. с чл.301 ал.3 вр. с ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години,глоба в размер на 500 лв. и лишаване от права по чл.37ал.1т.6 НК-да упражнява длъжност в органите на МВР за три години..На основание чл.23 ал.1НК на подсъдимия А. е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години ,изтърпяването на което наказание е отложено за четири години.На основание чл.23 ал.2 НК към наказанието лишаване от свобода е присъединено и наказанието глоба в размер на 500 лв. и лишаване от права посочени по горе.На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието на подсъдимия П. е отложено за три години. ПО ЖАЛБАТА на под.А. : Съществените процесуални нарушения според защитата са в :-неправилна оценка на доказателствата по делото ,игнорирани показанията на св.И. ,дадена вяра на показанията на св.В. ,на св.Г. и на св.К. , които били противоречиви ,отказани доказателствени искания на защитата ,липсвал доказателствения анализ на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност.Искането в жалбата е делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд ,или подсъдимия да бъде изцяло оправдан. Доводите са неоснователни и това така защото : Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства ,по предвидения в НПК процесуален ред.По делото ,във връзка с уважени доказателствени искания на защитата на подсъдими са събрани и сериозен обем писменни доказателства ,за установяване на факти и обстоятелства извън предмета на доказване. Събраните доказателства са подложени на задълбочен и прецизен анализ, като липсват претендираните игнорирания ,превратни тълкувания ,надценяване или подценяване на доказателства и доказателствени средства.Особено внимание е обърнато на гласните доказателствени средства ,като показанията на св.Ал.В. и О. В. ,на св.Г. ,на св.Б. и св.И. са проверени внимателно и за достоверност.Обсъдени са подробно и обясненията на подсъдимия А..Законосъобразно първоинстанционния съд се е позовал на заключението на съдебно психиатричната експертиза,което е в смисъл –„свидетеля няма психопатологични промени в мисловната дейност и може да дава показания ,като свидетел” , с оглед зависимостта му към наркотични вещества. Изводите по фактите инстанционните съдилища са направили ,след като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа,посочено е и на кои доказателствени средства следва да се даде вяра и защо. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.Подсъдимия А. ,в качеството са на старши полицай, като съизвършител с под.П. ,спомогнал на две лица –св.В. и св.Г. ,извършили престъпление по чл.354 а ал.3 НК,да избегнат наказателно преследване ,без да се е споразумял с тях преди извършване на престъплението и деянието е извършено с цел имотна облага –престъпление по чл.294 ал.4 вр. с ал.1 и ал.2 НК вр. с чл.20 ал.2 НК.Същия подсъдим на 8.11.2012 г. в [населено място] в посоченото по горе качество ,поискал и приел дар -30 лв. от св.В., които не му се следват, загдето е извършил друго престъпление по служба- престъпление по чл.302 т.1 б. Б НК вр. с чл.301 ал.3 вр. с ал.1 НК. Наказанието на подсъдимия А. и за двете извършени от него престъпления е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства ,към предвидения в закона минимум ,с приложението на чл.66 ал.1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. ПО ЖАЛБАТА на под.П. : Същественото процесуално нарушение, според защитата на подсъдимия е допуснато на досъдебното производство ,тъй като по делото липсвало постановление за образуване и законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.Налице било постановление от 20.08.2012 за престъпления извършени м.юли-м.август 2012 г. ,а инкриминираното деяние е извършено на 27-28.10.2012 г.В това постановление обвинението се позовавало на докладна записка ,която била законен повод ,но защитата не била запозната с нея.Не била приложена по делото и тъжба на св.В. ,която също би могла да се счита като законен повод. Спорят се факти и обстоятелства от значение , за извършеното престъпление по чл.302 НК(нямало доказателства ,че под.А. взел парите, не било установено защо в автомобила не е намерено от веществото по банкнотите,не взет предвид АУАН и т.н. ) ,за извършване на което престъпление под.П. е оправдан, поради което и тези доводи няма как да бъдат обсъждани. По първото оплакване –то е правено и пред двете инстанционни съдилища и след като подробно е обсъдено ,законосъобразно е оставено без последици,още повече като се има предвид ,че след приключване на досъдебно производство са проведени две съдебно инстанционни наказателни производства ,в които по никакъв начин не са ограничавани процесуалните права на подсъдимия ,а напротив правото му на участие и на защита е осъществено в пълнота. Освен изложеното от съда ,по делото е от приложено писмо на л.71 от първоинстанционното производство ,от което е видно ,че ДП №94/2012 г. е образувано по справка №RB 202318-001-07/22-BC-273/6.08.2012 г.,която се намира в регистратурата за класифицирана информация на Апелативна прокуратура Варна, тъй като съдържа данни за защитени свидетели по горепосоченото ДП,или очевидно производство е образувано , когато са били налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление и в съответствие с разпоредбата на чл.207 ал.1 НПК. По отношение на П. закона е приложен правилно.За времето от 27-28.10.2012 г. в [населено място] ,в качеството си на длъжностно лице-старши полицай в РУП В. ,в съучастие като съизвършител с под.А. ,спомогнал на две лица ,извършили престъпление по чл.354 а ал.3 НК ,да избегнат наказателно преследване ,без да се е споразумял с тях преди извършване на престъплението,не изпълнил задълженията си по служба ,и деянието е извършено с цел имотна облага и по този закон е осъден. Наказанието и на този подсъдим е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства,като са съобразени всички обстоятелства от значение и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение на въззивния съд ,с което е потвърдена присъда на Окръжен съд Варна законосъобразно и при спазване на процесуалните правила ,а жалбите на двамата подсъдими изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№394/2014 г. на Апелативен съд Варна ,с което е потвърдена присъда по нохд.№1103/2013 г. на Окръжен съд Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :