1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 372
София, 13 септември 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев
Цветинка Пашкунова
при секретар Лилия Гаврилова и с участието
на прокурор от ВКП - Руско Карагогов,
изслуша докладваното от съдията Вероника Имова
наказателно дело № 322 /2010 г.
Делото е образувано по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Г. прокурор на РБ е подал искане за възобновяване, на основание чл. 420, ал.1, във вр. с чл. 422, ал.1, т.5, във вр. с чл. 419, ал.1 НПК на производството по ВЧНД №633/2006 г. по описа на ОС - Велико Търново и отмяна на определението от 13.11.2006г.( влязло в сила на същата дата ), с което е изменено определение от 28.09.2006 г., постановено по ЧНД №1823/2004г. на PC - В. Т. за групиране по реда чл.304, ал.1 НПК( отм.,сега чл.306 НПК), вр. с чл.23-25 НК наказанията на осъдения Х. С. И. и връщане на делото на ОС[населено място] за ново разглеждане за законосъобразно прилагане правилата за наказване на множество престъпления.
В искането се твърди, че при постановяването на определението съдът е нарушил закона - чл. 25 , във вр. с чл. 23 НК и § 90 от Преходните разпоредби на ЗИДНК от 2002 г., който не е тълкувал съобразно задължителните указания в ТР № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС. ВТОС не е спазил задължителните указания на ВКС в отменителното решение на ВКС по нд№431/2006г.на ВКС, ІІ н.о., според което всички наказания в съвкупността от процесните осем дела подлежат на включване в една група и за тях следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание. Въззивната инстанция не е съобразила, че част от деянията в съвкупността попадат в приложното поле на § 90 ЗИДНК и общото наказание между тях и наказанията по §90 от ЗИДНК не може да бъде по-малко от сбора на санкциите принадлежащи към съвкупността. Нарушено е изискването в TP №1/2006г. на ОСНК на ВКС, че наказанията за престъпления при опасен рецидив, наложени след 01.10.2002г., както и наказанията за престъпления, които не са квалифицирани като опасен рецидив, могат да се групират с наказанията за деяния, обхванати от § 90 ЗИДНК, ако принадлежат към една съвкупност. Според доводите в искането правилата за съвкупността по чл. 23 - 25 НК и тези по § 90 ЗИДНК са самостоятелни и независими, като първите са за определяне на общо наказание за няколко престъпления, извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, а вторите установяват предел при изпълнението на вече наложени наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, по времето, когато е действал чл. 26 НК в старата му редакция. Неправилно не е приложен Закона за амнистията, обн., ДВ, бр. 26 от 07.04.2009 г., в сила от 22.04.2009 г., за наложените наказания на И. , търпяни по § 90 ЗИДНК.
В съдебно заседание искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Осъденият лично и чрез упълномощеният си защитник адвокат Е. Т. моли искането да се уважи, тъй като е полза на осъдения.
В последната си дума Х. С. И. поддържа позицията си за уважаване на искането за възобновяване на делото.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , ТРЕТО наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното:
Искането за възобновяване е допустимо и основателно.
От данните по делото е видно, че определение №414/ 22.03.2005 год. по чнд №1823/04 г. на В. е проверявано двукратно по реда на въззивна проверка и съответно постановените при проверката му контролни въззивни актове на ВТОС двукратно са предмет на искане за възобновяване от Главния прокурор на РБ.
Първоинстанционното производство по чнд №1823/04 г. на В. е образувано на основание чл.304 НПК (отм.,сега чл.306 НПК), вр. с чл.25,вр. с чл.23 НК, по молба от осъдения Х. С. И. за групиране на наказанията , наложени му по влезли в сила присъди и приравнени на тях определяния по следните дела: НОХД №365/1999г. на PC – Р. ; НОХД №500/1999г. на PC – Р.; НОХД №1474/2000г. на PC – Р.; НОХД №1225/2000г. на PC – Р.; НОХД №1692/2000г. на PC – Р.; НОХД№ 1298/1996г. на PC – Р.; НОХД №315/2001г. на PC - Р. и НОХД №668/2001 г. на PC - В. Т..
С определение №414/ 22.03.2005 год. по чнд № 1823/04 г. на В. на Х. С. И. е наложено по чл.25,вр. с чл.23 НК общо най-тежкото наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода от определените му наказания по горепосочените осем дела , като е приложен чл. 24 НК и общо най-тежкото наказание е увеличено с ДВЕ ГОДИНИ. Съгласно чл.23, ал.2 НК е присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от две години по НОХД №1474/2000г. на PC – Р., приложен е и чл.25, ал.2 НК с приспадане срока на изтърпяване на наказанията по кумулираните присъди .
С въззивно определение от 28.06.2005 год. по внчд№417/05 год. на ВТОС, образувано по протест на прокурор при ВТОП, е потвърдено определение №414/ 22.03.2005 год. по чнд № 1823/04 г. на В. .
По реда на възобновяване на наказателните дела, съгласно искане на главния прокурор, с решение №537/26.06.06 год. по нд№431/06 год. на ВКС, ІІ н.о., производството по внчд№ 417/2005 г на Окръжен съд[населено място] е възобновено и е отменено определението от 28.06.2005 по същото дело , което е върнато на Окръжен съд[населено място] за ново разглеждане.
С въззивно определение №284/13.11.06 год. по внохд№633/06 год. на ОС-В.Т. е изменено определението по чнд № 1823/04 год. на В. и на осъдения И. е наложено общо най-тежкото наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим на изтърпяване, между наложените по влезлите в сила присъди наказания : по НОХД № 1474/00 год.; НОХД №1298/96 год.; НОХД №315/01 год. на Р. и НОХД №668/01 год. на В., а наказанието "лишаване от право да управлява МПС " за срок от две години е присъединено към общо най-тежкото наказание и е постановено ОТДЕЛНО ИЗТЪЛПЯВАНЕ НА наказанията лишаване от свобода по СЛЕДНИТЕ ПРИСЪДИ: по НОХД № 365/99 г. в размер на четири години ; НОХД№ 500/99 г.в размер на една година и шест месеца ; НОХД №1692/00 год. в размер на три години и шест месеца и по НОХД№ 1225/00 г. в размер на три години лишаване от свобода, общо 12/дванадесет/ години лишаване от свобода. Относно времето на изтърпяване на наказанията по съответните присъди е приложен чл.25, ал.2 НК.
Определението като неподлежащо на касационно обжалване е влязло в сила от датата на постановяване.
Искането е допустимо , тъй като е насочено спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на посочените в чл.419 НПК, непроверен по касационен ред. Подадено е от оправомощен от закона правен субект и не е обвързано преклузивен срок, тъй като с него се иска смекчаване правното положение на осъдения.
Разгледано по същество искането е основателно.
Налице е правното основание за възобновяване по чл.422, ал.1,т.5 НПК. Нарушен е материалния закон, тъй като е приложен неправилно. С определението по ВЧНД №633/2006 г. на ОС - Велико Търново ,с което е изменено определението по ЧНД №1823/2004г. на PC - В. Т., наказанията на И. за деяния , представляващи "опасен рецидив" , извършени и присъдите за които са влезли в сила в периода на действие на забраната за групирането им по чл.26 от НК / редакция от ДВ бр.62/97 г. /, неправилно не са изведени като общ сбор от наказания, подлежащ на групиране с наказанията за деянията, попадащи извън тези ограничения и в съвкупност с тях .
За престъпленията, извършени от И. при опасен рецидив, както и присъдите за тях, влезли в сила по време на действието на забраната за тяхната комулация по чл.26 от НК в редакцията на нормата, в сила от 08. 08. 1997 г. до 01.10.2002 год., той е наказан по следните дела: нохд № 365/1999 на PC Р. , по което е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години при строг режим за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК , извършено на 21.12.1997г. като присъдата е влязла в сила на 04.12.1999 г. ; нохд № 500/1999 на PC Р. по което е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при строг режим за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК , извършено на 24.03.1998 - присъдата е влязла в сила на 11.07.2000 г. ; по нохд № 1692/2000 на PC Р., по което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца при строг режим за деяние по 196 ал.1 т.2 от НК , извършено на 27.08.1997 год.Присъдата е влязла в сила на 14.12.2000 г.. ; по нохд №1225/2000 на PC Р., по което е осъден на лишаване от свобода за срок от три години при строг режим за деяние по чл.196 ал.1 т.2 от НК, извършено на 03.11.1997 и присъдата е влязла в сила на 03.01.2001 г..
Другата група осъждания на И. е за деяния, принадлежащи към съвкупността от първата група. Те обаче могат да бъдат наказвани като съвкупност отделно и независимо от първата група, без оглед на това, че са при опасен рецидив и са извършени в периода на забраната по чл.26 НК за наказването им като съвкупности, защото присъдите за тях са влезли в сила след отмяната на тази забрана, действала до 01.10.02 год. . Това са осъжданията на И. по нохд № 668/2001 на PC В. Т., по което е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца за деяние по чл.196 ал.1 т.2 от НК , извършено на 08.04.1997 година. Определението на съда е влязло в сила на 09.04.2003 г.. ; по нохд № 315/2001 на PC Р. е осъден на лишаване от свобода за срок от три години при строг режим за деяние по чл.196 ал.1 т.1 от НК, извършено на 22.12.1997 г. . Присъдата е влязла в сила на 09.12.2002 г.. . По нохд № 1474/2000 на PC Р. е осъден на лишаване от свобода за срок от 8 месеца при общ режим и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години за деяние по чл.343в ал.1 от НК , извършено на 15.05.1999 г., с влязла в сила присъда на 09.11.2000 г.. . По нохд № 1298/1996 на PC Р. , е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, при общ режим за деяние по чл.152 ал.З т.1 от НК , извършено на 11.08.1996г. - присъдата е влязла в сила на 17.07.2001 г .. Следователно наказанията по посочените четири присъди могат да се групират по правилата на чл.25-чл.23 НК.
Тези данни са налагали приложението на задължителните указания в ТР № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС относно групирането на наказанията, включени в §90 от ПР на ЗИДНК от 2002г., в случаите , когато осъжданията са за деяния, принадлежащи към една съвкупност , но част от деянията в нея попадат под действието на забраната за приложението на правилата за съвкупността по чл. 23 - 25 НК, защото са извършени при опасен рецидив, а другата част от деянията подлежат на групиране по правилата на чл.25-чл.23 НК, тъй като за тях не важат ограниченията по чл.26 НК( отм.). Така, без правно основание, към подлежащите на отделно изтърпяване от И. наказания за престъпленията по нохд №365/1999, нохд №500/1999, нохд №1692/2000 и нохд №1225/2000г., е постановено и изтърпяване на още едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода , наложено на И. на основание чл.25,вр. с чл.23 НК между наказанията по нохд № 668/2001 на PC В. Т., нохд № 315/2001 на PC Р. , нохд № 1474/2000 на PC Р. и по нохд № 1298/1996 на PC.
Според неприложеното от ВТОС ТР№1/06 год. на ОСНК, наложените на И. наказания като общ сбор от общо 12 години лишаване от свобода по : нохд № 365/1999 на PC Р. , нохд № 500/1999 на PC Р., нохд № 1692/2000 на PC Р. и по нохд №1225/2000 на PC Р. за престъпления, представляващи опасен рецидив и попадащи под правилото на §90 от ЗИДНК, е следвало да бъдат подложени на групиране с най-тежкото от наказанията, наложени по: нохд № 668/2001 на PC В. Т. , по нохд № 315/2001 на PC Р., нохд № 1474/2000 на PC Р. и по нохд № 1298/1996 на PC Р. в размер на три години лишаване от свобода. Наказанието, което е трябвало да изтърпи осъденият И. след това групиране, е по-голямото по размер между наказанията по присъдите обхванати от § 90 от ЗИДНК от 2002 г. и общо най-тежкото наказание, определено по чл.25-чл.23 НК за останалите деяния, необхванати от §90. Затова в случая, това е наказанието от дванадесет години лишаване от свобода, което поглъща наказанието от три години лишаване от свобода.
Спрямо така групираното наказание от дванадесет години лишаване от свобода е приложим Закона за амнистията, обн., ДВ, бр. 26 от 7.04.2009 г., в сила от 22.04.2009 г..
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за амнистия от 2009 г. , в конкретния случай наказанието на И. от дванадесет години лишаване от свобода в рамките по § 90 от ЗИДНК от 2002 г. ще трябва да се редуцира още веднъж по размер. Съгласно ЗА осъденият ще следва да изтърпи увеличеното с една втора, наложено му наказание от четири години лишаване от свобода, което в случая е с най-дълъг срок от срока на всички останали наложени му наказания в рамките на наказанията му по § 90 от ЗИДНК от 2002 г..
Следователно, наказанието което осъденият И. трябва да изтърпи е в размер на шест години лишаване от свобода.
При новото разглеждане на делото от ВТОС трябва да подложи на преценка и отговори и на въпросите, свързани с предпоставките за прилагане на чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 3 НК.
Следователно, тъй като влязлото в сила определение, предмет на проверката в настоящето производство не отразява принципното разбиране на указанията, дадени с ТР № 1/2006 г., във връзка с прилагането на § 90 от ЗИДНК от 2002 г. и на Закона за амнистията от 2009 година, искането за възобновяване на производството по ВЧНД №633/2006 г. по описа на ОС - Велико Търново и за отмяна на определение от 13.11.2006г., влязло в сила на същата дата, е основателно съгласно чл.425, ал.1,т.1 НПК.
Воден от тези мотиви, ВКС, трето наказателно отделение, в настоящият състав
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ВЧНД №633/2006 г. по описа на Окръжен съд - В.Търново и ОТМЕНЯВА определението от 13.11.2006г. по същото дело , с което е изменено определение от 28.09.2006 г., постановено по ЧНД №1823/2004 г. на Pайонен съд -В.Търново за групиране по реда чл.304, ал.1 НПК( отм.,сега чл.306 НПК), вр. с чл.23-25 НК на наказанията на осъдения Х. С. И..
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Окръжен съд - [населено място] за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ, в друг състав, ОТ СТАДИЯ НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
|