Р Е Ш Е Н И Е №387 гр.София , 26 октомври 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Ваня Илиева след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 565/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия С. Л. К., чрез защитника му адв.П., срещу въззивна присъда №21 от 07.04.2023 г., постановена по внохд №323/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд. В жалбата и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се свързва с това, че на присъдата няма отбелязан часа, в който тя е изготвена в ЕИСС, поради което според защитника е възможно съдебният акт да не е обявен от председателя незабавно, след подписването й с квалифициран електронен подпис от всички членове на състава, така, както изисква разпоредбата на чл.310 ал.1 от НПК. Аргументите, обосноваващи касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, според защитника на подсъдимия, се свеждат до следното: недоказаност на обвинението по несъмнен начин; неправилно кредитиране на показанията на св.Е., като за това решаващо значение е оказал факта, че тя е служител на прокуратурата; липса на анализ на доказателства, оневиняващи подсъдимия, в т.ч. и заявеното от експерта, изготвил СМЕ, че е възможно „нараняванията да са причинени от нокти“; липса на изложени аргументи за причините, поради които не са кредитирани с доверие показанията на св.И., Г., М., О., К.Е., А.. В заключение се моли да бъде отменена въззивната присъда и постановена нова, с която подсъдимият К. да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение, алтернативно- атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред ВКС служебно назначеният защитник на подсъдимия моли да бъде уважена касационната жалба, тъй като е налице допуснато от въззивния съд нарушение на закона- подсъдимият е признат за виновен без обвинението да е било доказано по несъмнен начин. Оспорва се извода на окръжния съд за наличие на съвкупност от косвени доказателства, които подкрепят твърденията на пострадалата Е., за това, че е налице закана, годна да предизвика основателен страх за осъществяването й, както и приетото обстоятелство, че част от нараняванията по свидетелката Е. са били нанесени с нож. Посочва се, че въззивната инстанция е допуснал нарушения на процесуалните правила, тъй като мотивите към присъдата се явяват преразказ на обвинителния акт, от една страна, а от друга- липсват изводи по правото. Поддържат се исканията, направени в касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Намира за правилно приложен материалния закон, поради което предлага присъдата на окръжния съд да бъде оставена в сила. Частният обвинител Д. Е. поддържа становището, изразено от прокурора и моли присъдата на ОС-Бургас да бъде потвърдена. Подсъдимият С. Л. К. редовно призован, не се явява пред касационната инстанция и не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба и допълнението към нея, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №14 от 26.01.2023 г., постановена по нохд №3744/2022 г., Бургаски районен съд е признал подсъдимия С. Л. К. за невиновен в това, че на 28.04.2021 г., в [населено място],[жк], [жилищен адрес] се заканил с убийство на Д. М. Е., като опрял нож да гърлото й и отправил думите: „Сега ще те заколя, ще те оставя тука на място“ и „Ще те изкормя, ще те убия“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у пострадалата Д. Е., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал за извършено престъпление по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 от НК. С присъдата е постановено направените по делото разноски да останат в полза на държавата. По протест на РП-Бургас и въззивна жалба на частния обвинител /с искания за осъждане на подсъдимия/, пред Бургаски окръжен съд е било образувано внохд №323/2023 г., приключило с нова въззивна присъда №21 от 07.04.2023 г., с която първоинстанционния съдебен акт е бил отменен изцяло и подсъдимият С. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 от НК, за което и на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия К. са били възложени направените по делото разноски. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място е необходимо да се разгледат наведените от касатора доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция, защото тяхното наличие по необходимост води до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, без да се обсъждат доводите, касаещи неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка ВКС не констатира наличието на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Оплакването на жалбоподателя за евентуално нарушение на чл.310 ал.1 от НПК, не може да бъде споделено. Това е така, тъй като от една страна, в касационната жалба е изложено единствено предположение за неспазване на реда по чл.310 ал.1 от НПК, без да са посочени каквито и да е било доводи, внасящи дори минимално съмнение за осъществяване на предполагаемата нередност от състава на съда, постановил присъдата, а от друга- хронологията на съдебния протокол сочи, че съдебното заседание е започнало в 10.15 часа, изслушани са съдебните прения и последната дума на подсъдимия, след което съдебният състав се е оттеглил на съвещание, последвано от публично прочитане на присъдата в присъствието на страните, като заседанието окончателно е приключило в 11.10 часа. Необходимо е да се отбележи и следното- не всяко нарушение на процесуална норма, дори да се констатира такова, е съществено. За да е съществено, то трябва да е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. В конкретният случай –да е лишило страните от възможността да присъстват на обявяване на присъдата и на разясняване на реда и срока за нейното обжалване, което обективно не се е случило. На следващо място, настоящият касационен състав не констатира претендираната от защитника на подсъдимия липса на мотиви към въззивната присъда. В тази посока следва да се отбележи, че няма нищо странно в това съдът да възприеме описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, преповтаряйки я в мотивите си, след като тя е била установена по надлежния ред от доказателствата по делото. Не отговаря на обективното положение и твърдението, че липсват мотиви по правото. На стр.37 от въззивното производство, окръжният съд е изложил съображенията си, свързани с приетата от него обективна и субективна страна на престъплението, за което е признал подсъдимия за виновен. Съдът правилно е разчел обективните елементи от състава на чл.144 ал.3 от НК, чието наличие убедително е подкрепил с приетите от него фактически обстоятелства. Посочил е думите и действията, осъществени от подсъдимия К., обосноваващи закана за убийство спрямо св.Е., както и причините, поради които това негово поведение би могло да възбуди основателен страх от осъществяване на заканата. Вярно е, че съгласно разрешенията, дадени в ТР №53/1989 г. на ОСНК на ВС, „не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи“. В тази насока въззивният съд е изложил подробно защитени съображения. Ако адресата на заканата действително се е изплашил- това обстоятелство не следва да се игнорира, а да се отчете при индивидуализацията на наказанието. По-нататък, в допълнението към касационната жалба и в пледоарията на защитника на подсъдимия се съдържат възражения, свързани с оспорване на направени от въззивната инстанция фактически изводи и такива във връзка с кредитиране на доказателства, които доводи принципно запълват съдържанието на оплакване за необоснованост. Необосноваността не представлява касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК. Касационният съд не е съд по фактите, а само по правото и той не може да приема нови, изменя или допълва установените от решаващите съдилища фактически обстоятелства. Ето защо ВКС не дължи отговор на възраженията за правилността на фактическите положения, залегнали в мотивите на решението на апелативната инстанция. Това, което настоящият съд има задължение да провери, в контекста на оплакването по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, е юридическата правилност на формиране на вътрешното убеждение у контролираната съдебна инстанция, без да извършва проверка на самите факти в съдържателен план. Изпълнявайки горепосоченото си задължение, настоящият касационен състав не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Доказателствената съвкупност е била обективно и подробно анализирана в оспореното съдебно решение и в този смисъл въззивната инстанция не търпи укор. Право на решаващия съд е да кредитира с доверие или да отхвърли като необективни определени доказателства и доказателствени средства, стига да ги е обсъдил съобразно тяхното действително съдържание и смисъл и да е изложил убедителни мотиви за своето решение. В конкретният случай, контролираната инстанция е изложила подробни съображения за причините, поради които е дала вяра на показанията на пострадалата Е. и сред тях на първо място се откроява констатираната подкрепа от други доказателствени източници. ВКС не се съгласява с извода на окръжния съд, че данните, съдържащи се в показанията на св.А., Г., М., О., К. Е. относно събитията на процесната дата представляват косвени доказателства. И това е така, тъй като за тези факти, те възпроизвеждат казаното им от пострадалата, поради което имат характер на производни доказателсва. В принципен план, не съществува пречка да бъдат ползвани в процеса производни доказателства, когато служат за разкриване на първични доказателства, проверяват първични доказателства или когато последните са недостъпни. По настоящото дело, информацията, съобщена от посочените по-горе свидетели проверява първични доказателства- факти, за които е свидетелствала пострадалата. По делото няма никакви данни за това, че съдът е кредитирал показанията на основната свидетелка- жертва на престъплението, поради служебното й качество и в този смисъл доводът на защитата, че осъдителната присъда е постановена, защото Д. Е. е служител в прокуратурата, е лишен от каквато и да е било доказателствена основа. По-нататък, контролираният съд не се е отклонил от действителното съдържание на изготвената по делото СМЕ, която е кредитирал с доверие. Заявеното от вещото лице д-р М. в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, че драскотините в областта на шията на пострадалата е възможно да се получат от остър режещ предмет- както нож, така и нокти, не изключват фактическия извод на съда, че са получени от действието на нож. Последният извод не само не влиза в конфронтация с експертното мнение, но е и убедително защитен посредством анализ на данните, съдържащи се в останалите доказателствени източници. По-нататък от датата на подаване на жалбата до полицията / на 01.05.2021 г./ не могат да се правят каквито и да е било изводи за това дали пострадалата е изпитвала страх или не за живота и здравето си, в каквато насока са налице разсъждения от защитата в касационната жалба. За обстоятелството, че същата се е страхувала от подсъдимия, са налице обилни доказателства, свързани с това, че тя е напуснала дома им и се е пренесла при родителите си и е поискала издаване на заповед за незабавна защита от домашно насилие. В тази насока не следва да се подминава и заключението на психологичната експертиза, съгласно което пострадалата след случилото се, е била в състояние на посттравматично стресово разстройство. В заключение, доказателсвената дейност на въззивната инстанция не страда от дефицити. Съвкупността от доказателства е била подробно обсъдена, като изведените фактически изводи не са произволни, а почиват на вярната интерпретация и оценка на доказателствения материал. ВКС не констатира нарушение на материалния закон. Налице са всички елементи от обективната и субективна страна на престъплението по чл.144 ал.3 от НК, в извършването, на което въззивната инстанция е признала подсъдимия С. К. за виновен. Изводът на Окръжен съд- Бургас за наличие на достатъчно несъмнени доказателства за виновното поведение на подсъдимия, е законосъобразен. По изложените съображения ВКС намери, че не са налице претендираните от жалбоподателя касационни основания, поради което счете, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт- в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №21 от 07.04.2023 г., постановена по внохд №323/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/