4 РЕШЕНИЕ № 445 София, 02.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1733/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му- адв. Д., срещу въззивно решение № 32/19.7.2010 год. по гр.д. №293/2010 год. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решението №94, т.ІІ, стр.316 от 09.4.2010 г. по гр.д. № 1479/2009 г. на Видинския районен съд, с което [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на А. Й. Г. от [населено място] сумата 1618,12 лева, заедно със законната лихва за забава, считано от 04.9.2010 г. до окончателното издължаване, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи разликата пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би имала право да получи, ако се била пенсионирала на длъжността “стругар” при навършване на изискуемата се за длъжността възраст и осигурителен стаж, ако не била получила професионалните си заболявания и получената от ищцата за времето от 10.9.2008 г. до 01.10.2009 г. пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и сумата 84,29 лева обезщетение за забава върху главницата 1415,74 лева за периода от 10.9.2008 г. до 04.9.2010 г., както и разноски и държавна такса. С определение №898/01.7.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуален въпрос от значение за изхода на делото относно задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, а именно “Дали са преценени всички ангажирани по делото доказателства, във връзка с твърдението на ищцата, че получава пенсия да осигурителен стаж, на което тя основава претенцията си ?”. По поставения процесуалноправен въпрос е налице задължителна практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, която е в смисъл, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им: решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 670 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 695/2009 г. на ВКС, ІV г.о. решение №548/06.12.2010 г. по гр.д.№1119/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. По основателността на касационната жалба. В обжалваното решение Видинският окръжен съд е приел, че на ищцата е признато професионален характер на заболяванията “хроничен асматичен бронхит”, “невритис нерви акустици билатералис” и “двустранен радиален радикулит”, както и че е налице разлика между размера на пенсията, която ищцата би получила, ако не беше получила професионално заболяване, т.е. пенсионирането поради изслужено време и възраст и която работникът е получил поради неработоспособност вследствие професионално заболяване преди навършване на пенсионна възраст, т.е. пенсиониране поради изслужено време и възраст и пенсията, която е получила поради неработоспособност вследствие професионално заболяване преди навършване на пенсионна възраст, а именно пенсията за осигурителен стаж и възраст за длъжността “стругар” и получената от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст за процесния период. Въз основа на това съдът е стигнал до извод, че е налице хипотезата на чл.200, ал.3 КТ. В касационната жалба против въззивното решение на Видинския окръжен съд се твърди, че обжалваното решение е неясно, тъй като не става ясно за какво се дължат присъдените суми. Навежда се довод, че неправилно двете предходни инстанции приемат, че ищцата получава към момента на завеждане на иска пенсия за осигурителен стаж и възраст без да има каквито и да е доказателства за това, а в същност тя получава инвалидна пенсия и социална пенсия. Поради това се твърди, че е налице решение, което е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно, че се приема нещо, за което липсват каквито и да е доказателства. Освен това се навежда и довод за неяснота в петитума на исковата молба, резултат от неговата сложност и неразбираемост, което води до неяснота какво се иска от съда. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски. Допълнително е депозирана писмена защита. Ответницата по касационната жалба – А. Й. Г., посредством процесуалния си представител – адв. Ан. М., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК, както и писмена защита. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация, писмените защити на страните, депозирани за съдебното заседание и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: С оглед даденият отговор на поставения правен въпрос при допускане на касационно обжалване съдът в настоящия състав намира, че решението на въззивния съд е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в разглеждане на решение, постановено по нередовна искова молба. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата се позовава на решение от 23.4.2009 г. по гр.д.№1267/2008 г. на Видинския районен съд, въз основа на което и е присъдено обезщетение по чл.200 КТ, представляващо имуществена вреда – разлика между трудово възнаграждение, което би получила на длъжността “стругар”, ако не беше получила професионалните си заболявания , и получената пенсия за инвалидност за предходен период. Освен това се позовава на отпусната й пенсия за осигурителен стаж и възраст. От друга страна в петитума на исковата молба се претендира обезщетение, представляващо разлика между пенсия за осигурителен стаж и възраст за длъжността “стругар”, която би получавала, ако не беше получила професионалното заболяване и получена пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е получила за процесния период. Налице е несъответствие между изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и петитума й, което сочи на нередовност на исковата молба по смисъла на чл.129, ал.2 ГПК. Освен това петитумът не е ясно формулиран. Като е разгледал въззивната жалба и постановил решение при посочената нередовност на исковата молба Видинският окръжен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг неин състав. При новото разглеждане на делото следва да се приложи разпоредбата на чл.273, във връзка с чл.129, ал.4 ГПК. Предвид обстоятелството, че настоящото решение не решава въпроса по същество търсените от страните разноски за настоящото производство следва да се присъдят от въззивната инстанция при постановяване на второто й решение. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 32/19.7.2010 год. по гр.д.№293/2010 год. на Видинския окръжен съд, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг негов състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: