1 Р Е Ш Е Н И Е № 338 София, 16 септември 2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. трети юни ...………………........... 2010 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Борислав Ангелов .............................. ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ................................. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Р. К. ............., като изслуша докладваното от съдията .. С. М. ................................ НОХД № .. 310 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на гл. ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от осъдения М. Б. за възобновяване на НОХД № 173/08 год. по описа на Троянския районен съд. Иска се възобновяване на делото с отмяна на постановената по него и неподлежаща на касационна проверка присъда № 58 от 20.11.09 год., изменена с решение № 40 от 18.03.10 год. по ВНОХД № 722/10 год. по описа на Ловешкия окръжен съд. Като основание за искането се сочи това по чл. 422, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК – допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Изтъкват се доводи и в насока за необоснованост на съдебните актове. Искането се поддържа в съдебно заседание от защитата на осъдения. Представителят на ВКП пледира, че ако се приеме наличие на основание за отвод, който не е бил приет, следва да се възобнови делото. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, сочените доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда Б. е признат за виновен в това, че като длъжностно лице – управител на „Б.” ЕООД гр. Т., присвоил пари на дружеството в размер на 1 500.00 лв., поверени в това му качество да ги пази и управлява, поради което и на осн. чл. 201 НК и чл. 54 НК е осъден на ШЕСТ месеца лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. Оправдан е за сумата от 8 835.27 лв. по същото обвинение. Отхвърлен е гражданският иск на дружеството за сумата 10 517.63 лв., представляваща имуществени вреди от престъплението, като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С атакуваното решение присъдата е изменена като престъплението е преквалифицирано по чл. 205, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201 НК. Потвърдена е в останалата й част. С искането се поддържа тезата, развита и пред инстанциите по фактите, за недоказаност на престъплението. Същата не може да бъде споделена и не е основание за възобновяване на наказателното дело. В тази насока съдебните състави са изпълнили задълженията си по чл. 13 и 14 НПК. Взели са всички мерки за разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Решенията са постановени по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изложени са убедителни мотиви защо Б. е осъществил от обективна и субективна страни основния състав на престъплението по чл. 201 НК. Преквалификацията на престъплението е осъществена на базата на приет от въззивния съд факт за възстановяване на инкриминирата сума до приключване на съдебното следствие. Посочени са убедителни мотиви за това и са отговорили на всички възражения от страна на защитата и подсъдимия. Първият конкретен довод за допуснато съществено процесуално нарушение е свързан с твърдението за незаконен състав. Според защитата, по делото е участвал като докладчик съдия Д., който два пъти е потвърдил определения по чл. 69 НПК на районния съд. Същият е отведен на третото произнасяне по този ред. При разглеждане на делото по същество отново му е направен отвод, който не е приет от състава на съда. Според настоящия състав на ВКС не е допуснато съществено процесуално нарушение. Производството по обжалване на определение на първоинстанционния съд по реда на чл. 69 НПК е различно от производството по същността на делото. Произнасянето по отстраняването на обвиняемия от длъжност не е включено като абсолютно основание за отвод по чл. 29, ал. 1 НПК. Същото може да се разгледа като основание с характера на тези посочени в чл. 29, ал. 2 НПК, в случай, че в производството по чл. 69, ал. 4 НПК, освен посочените предпоставки по чл. 69, ал. 1 НПК за отстраняване от длъжност, съдът е взел отношение и по същността на обвинението. Прегледът на постановените две определения с участието на съдия Д. не води до такъв извод. В тях съдът се е аргументирал единствено с характера на обвинението, извършено във връзка с работата на Б., както и съществуващите към момента достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Съдът не е взел отношение по същността на обвинението. Фактът, че при третото произнасяне по този ред съдът е приел направения на съдия Д. отвод, в никакъв случай не може да се възприеме като възникнали преки или косвени обстоятелства за предубеденост или заинтересованост на същия от изхода на делото по същността на обвинението. Във връзка с посоченото не е реализирано основание за отвод на докладчика по ВНОХД, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение. На второ място просторно в жалбата се аргументира противоречие в обвинителния акт, насочено към различен период на инкриминираното продължавано престъпление. Акцентира се на липсата на съображения от инстанциите по фактите по този въпрос. Последният е без правно значение в производството по възобновяване на делото, тъй като Б. не е осъден за престъпление, извършено при условията на чл. 26, ал. 1 НК. На следващо място в настоящото производство за пръв път се изтъква доводът, че осъденият е лишен от право на съкратено съдебно следствие. По силата на чл. 370, ал.1 НПК, решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на страните. Съдът не е взел такова. Видно от съдебния протокол искане по реда на чл. 271, т. 2 НПК в тази насока не е направено от подсъдимия или от неговата защита. При това положение не може да се вини съда за бездействие, свързано с „хипотетично” желание от подсъдимия да признае изцяло фактите. Като нарушение на материалния закон се изтъква доводът, че инкриминираните парични суми не са присвоени и по-късно възстановени по смисъла на чл. 205 НК, а само за известен период са държани и върнати, поради неосъществена дейност, за която са били получени. В тази насока решаващите делото по същество инстанции са изложили убедителни мотиви, съобразени със закона и съдебната практика, поради което не следва да се преповтарят. При тези съображения искането на осъдения Б. е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. С. Б. за възобновяване на НОХД № 173/08 год. по описа на Троянския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 58 от 20.11.09 год., изменена с решение № 40 от 18.03.10 год. на Ловешкия окръжен съд по ВНОХД № 722/09 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................