Р Е Ш Е Н И Е № 218 София, 15 април 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 4/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия И. Й. Д., срещу решение № 232 от 02.12.2010г. на Апелативен съд-Бургас, постановено по внохд № 260/10г., с което е потвърдена присъда № 123 от 30.09.2010г. на ОС-Ямбол по нохд №427/10г. В жалбата на подсъдимия се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като наложеното наказание е към минимума на предвиденото за престъплението. Адвокат С., назначена в качеството й на служебен защитник поддържа жалбата и прави искане за намаляване размера на наложеното наказание, предвид данните за тежкото материално и семейно положение на подсъдимия, както и факта, че същият изцяло е признал вината си.Изразява становище, че наложеното наказание е несправедливо определено и не е съответно на степента на обществена опасност на подсъдимия. Подсъдимият Д. моли за намаляване размера на наложеното му наказание Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 123 от 30.09.2010г. , постановена по нохд №427/10г., Окръжен съд –Ямбол е признал подсъдимият И. Й. Д. за виновен в това, че на 25.01.2010г. в[населено място], от А. устройство, използвайки платежен документ-дебитна карта от “Ю.” на името на Й. Г. и данни за платежния документ/ПИН/, без съгласието на титуляра е изтеглил сумата от 260лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1 вр. чл.54 от НК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, което за изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 260лева. С решение № 232 от 02.12.2010г., постановено по внохд № 260/10г., Апелативен съд-Бургас е потвърдил, атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Единственото касационно оплакване е за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания, като аналогично такова е било наведено и пред въззивната инстанция, която аргументирано го е отхвърлила. Настоящата инстанция намира, че решаващите съдилища вярно са индивидуализирали смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, което е довело до правилно определяне на кумулативно предвидените за престъплението по чл.249, ал.1 от НК наказанията, техния размер и начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Значимите за определянето на наказанието обстоятелства са били преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, включително и досежно семейното положение на подсъдимия, върху което той акцентира и в настоящото производство. Констатираните от съдилищата седем предходни осъждания са за престъпления против собствеността, което обуславя наличието на една престъпна упоритост от страна на подсъдимия, на която не може убедително да се противопостави тежкото семейно и материално положение.Индивидуализираните наказания, които по размер са към минимума на предвиденото в закона отговарят на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и са съответни за постигане целите на генералната и специална превенции.Няма място за по-голямо снизхождение, независимо, че подсъдимият е направил самопризнания и изразява критично отношение към поведението си. При гореизложените съображения, ВКС намира, че следва да остави в сила, постановеното от АС-Бургас въззивно решение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 232 от 02.12.2010г., постановено по внохд № 260/10г. по описа на Апелативен съд-Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: