1 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 550 София, 29.11.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 4352 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на У.ОГС „П.”, [населено място], [община], област М., чрез адвокат проф.д-р К. М. и адвокат Г. В., двамата от АК-София срещу определение № 21501 от 11.10.2018 г. по ч.гр.д № 11855/2018 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частната жалба против определение от 08.05.2017 г. по гр.д. № 88630/2007 г. на Софийски районен съд, ГО, 65 състав и се отменя първоинстанционното определение в частта, с която ищците по делото - Н. Й. З., Р. П. З. и Ц. П. З. са осъдени да заплатят над сумата от 600 лева (по 200 лева за всеки) адвокатско възнаграждение на ответника УОГС „П.”, на основание чл.78, ал.4 ГПК. В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна и пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 18 530 лева. В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Има ли ответникът право на разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК за процесуално представителство, когато искът е оттеглен след връчването на ответника препис от исковата молба с указания по чл.131 ГПК, но още преди ответникът да представи в съда отговор на исковата молба?“ и 2. „Обстоятелството, че по делото, в срока по чл.131 ГПК, ответникът още не е представил отговор на исковата молба, а делото е прекратено поради оттегляне на иска, основание ли е съдът да присъди разноските в намален размер?“, които според жалбоподателя са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е налице очевидна неправилност на съдебния акт по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. От Н. Й. З., Р. П. З. и Ц. П. З. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в частната касационна жалба и считат, че адвокатското възнаграждение на ответника не се дължи по чл.78, ал.4 ГПК, без осъществено от ответника процесуално представителство преди прекратяване на делото, а цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ВКС е неотносима. Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, с оглед на което е редовна и процесуално допустима. За да постанови определението, въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че на ответника се дължат сторените разноски до връчването на съобщение за прекратяване на делото, като е приел също, че при липсата на писмен отговор подаден по реда на чл.131 ГПК, размерът на възнаграждението се определя по чл.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според изложените мотиви, с оглед десезирането на съда преди постъпване на писмен отговор, липсват предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. г., а при своевременно направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и съобразяване с действителната правна и фактическа сложност на делото, присъденото на ответника възнаграждение следва да бъде намалено на 600 лева. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допускането на касационно обжалване на определенията се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следните съображения: Отговор на поставените въпроси се дава в практиката на ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК, формирана с определение № 670 от 19.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3982/15 г. на IV г.о., с което се приема, че ответникът не е длъжен да се съобразява с хипотетичната възможност за оттегляне или отказ от исковете. Само ако изначално и независимо от осъществилите се процесуални действия това възнаграждение се явява неадекватно на фактическата и правна сложност на спора, то подлежи на намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК. В същия смисъл е определение № 298/06.07.2010 г. по ч.гр.д. № 244/2010 г. на IІ г.о., според което причината, поради която искът е бил оттеглен е ирелевантна досежно възможността в полза на ответниците да бъдат присъдени разноски по делото. Размерът на направените от ответниците разноски може да бъде намален само по предвидения в процесуалния закон ред. В случая, съдът е приел, че съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право да иска заплащането на извършените от него разноски, включително при прекратяване на производството, а доводите на ищците, че се дължи репарация единствено на разходите за процесуално представителство са неоснователни. Тези изводи са в съответствие с установената съдебна практика, че правото на разноски е признато на страната по делото, която е постигнала желания за нея правен резултат при разглеждане на спора по същество, респ. при позитивен резултат от обжалването на съдебния акт. Съгласно чл.81 ГПК, съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, като присъжда онези от тях, които спечелилата страна е доказала, че са извършени с надлежни писмени доказателства. За да възникне отговорността за разноски по чл.78, ал.4 ГПК, в тази връзка, е необходимо ответната страна да бъде надлежно уведомена за образуваното срещу нея производство, т.е. да може да упражни процесуалните си права по делото. Съдът не може да намали размера на адвокатското възнаграждение като присъди на ответника разноски само за действия на адвоката до прекратяване на делото, освен по реда на чл.78, ал.5 ГПК, когато заплатеното възнаграждение за един адвокат е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както е приел и възззивният съд, поради което поставените въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване на определението поради очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради явна необоснованост във връзка с преценката на съда за приложението на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към установените по делото факти, чрез което се засягат права и законни интереси на една от страните по правния спор. От данните по делото е видно, че Н. Й. З., Р. П. З. и Ц. П. З. са предявили искове по чл.200, ал.1 КТ срещу УОГС „П.” и „Р.-Б.”, с цена 600 000 лева. Ищците са оттеглили предявените искове с молба от 22.02.2018 г., въз основа на която с определение от 16.03.2018 г. Софийският районен съд, 65 състав е прекратил производството по гр.д. № 88630/2017 г. Междувременно, на 06.03.2018 г. е бил връчен препис от исковата молба на УОГС „П.”, който е получил на 27.03.2018 г. и съобщение за прекратяване на гр.д. № 88630/2017 г. С молба от 30.03.2018 г., на основание чл.248, ал.1 ГПК, ответникът УОГС „П.” е поискал допълване на определението за прекратяване в частта му за разноските и е приложил договори за правна защита и съдействие с пълномощно от 09.03.2018 г. на Адвокатско дружество „В. и Л.”; пълномощно от 27.03.2018 г. на адвокат Г. В. и адвокат Б. Л. да представляват Л. у. и У.ОГС „П.” по гр.д. № 88630/2017 г. и пр.пр. № 3664/2017 г., както и нареждане от 14.03.2018 г. за изплащане на сумата 18 530 лева по банков път. Молбата за допълване е уважена частично от районния съдия до размер на общо 1500 лева, но е отменено от въззивния съд за сумата над 600 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че ответникът има право на разноски при прекратяване на производството на основание чл.78, ал.4 ГПК, но неправилно е приел, че възнаграждението се определя по чл.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от наредбата, възнаграждението за трудови дела с определен интерес е съобразно ал.2. В договор за правна защита и съдействие от 09.03.2018 г. и пълномощното от 27.03.2018 на адвокат Г. В. и адвокат Б. Л. е посочено възнаграждение в размер на 18 530 лева. При наличните доказателства, че възнаграждението е изплатено за защита интересите на две лица по гр.д. № 88630/2017 г. и пр.пр. № 3664/2017 г., следва да се приеме, че уговореното адвокатско възнаграждение по гражданския спор е половината от тази сума, от която за процесуално представителство, защита и съдействие на жалбоподателя УОГС „П.” е изплатена сумата от 4632,50 лева. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, спечелилата страна може да иска заплатеното възнаграждение за един адвокат, поради което доказаните разноски на ответника за адвокатско възнаграждение са в размер на 2316,25 лева, които следва да бъдат присъдени в тежест на ищците. Направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото следва да се отхвърли като неоснователно, доколкото за изготвянето на отговор на исковата молба без процесуално представителство, възнаграждението се определя по реда на чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. и е в размер на 4147,50 лева, т.е. изплатеното адвокатско възнаграждение от 2316,25 лева е в рамките на минималните размери по Наредба № 1/2004 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21501 от 11.10.2018 г. по ч.гр.д № 11855/2018 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 21501 от 11.10.2018 г. по ч.гр.д № 11855/2018 г. на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлено искането за разноски над сумата от 600 лева и вместо това: ОСЪЖДА Н. Й. З., ЕГН [ЕГН], Р. П. З., ЕГН [ЕГН] и Ц. П. З., ЕГН [ЕГН] да заплатят на У.ОГС „П.”, [населено място], [община], област М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2316,25 (две хиляди триста и шестнадесет лева, двадесет и пет стотинки) лева, на основание чл.78, ал.4 ГПК. ПОТВЪРЖДАВА определение № 21501 от 11.10.2018 г. по ч.гр.д № 11855/2018 г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.