3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 113 София, 25 септември 2015 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Бисер Троянов и след писменото становище на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева частно наказателно дело № 1268/2015 г. Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.44, т.1 НПК, след като с разпореждане от 10.09.2015 г. съдията - докладчик по нахд № 15365/2015 г. на Софийския районен съд прекратил производството по делото, повдигнал спор за подсъдност и отправил искане пред на ВКС за определяне на компетентен за разглеждането му съд. Прокурорът изразява становище за компетентност на Районния съд в гр.Русе. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира следното : [фирма] със седалище в [населено място] адресирал до Районния съд в гр.София жалба против НП № г., издадено от Председателя на Държавна агенция „ Д” /ДА „Д./ за нарушение по чл.4, ал.2, т.4 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Жалбата , заедно с цялата административна преписка била администрирана от ДА „Д.” до Районен съд гр.Русе, който я приел и образувал в нахд № 981/2015 г. Съдията – докладчик по делото в съдебно заседание на 01.09.2015 г. прекратил съдебното производство на основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН и изпратил делото на Районния съд в гр.София, тъй като счел, че мястото на извършване на санкционираното нарушение е в този град. Софийският районен съд също решил, че делото му е подсъдно, тъй като нарушението е довършено в [населено място], но продължил с разсъждения за икономическа целесъобразност от промяна на подсъдността, сочейки Районния съд в гр.Русе за най-подходяща съдебна дестинация на казуса. В постановеното от съдията -докладчик разпореждане е допуснато смесване между основанията и процедурата за повдигане на спор за подсъдност и тези за пренасяне на делото в друг, равен по степен съд . В обстоятелствената част на разпореждането е посочено, че жалбоподателят има седалище в [населено място], но актосъставителят и представителят на административнонаказващия орган имат адреси в [населено място]. Изтъква се също така, че свидетелите по съставяне на акта също имат адреси в района на [населено място]. Следователно се описва и цитира нормативно хипотезата на чл.43 ,т.1 от НПК, при която Върховният касационен съд упражнява корективните си правомощия да промени правилата за местната подсъдност. Съвършено различна е хипотезата, при която сезираният съд повдига спор за подсъдност съгласно чл.44, ал.1 от НПК. При нея спорещите съдилища изразяват противоположни становища за обвързаността им от общите правила за подсъдност, като всеки счита другия за компетентен. Иначе казано в първия случай се цели откликване на необходимости от сферата на целесъобразността, а във втория се обсъжда законосъобразното приложение на разпоредбите на НПК за разпределение на делата. Ето защо настоящият казус въпреки използвания от съдията - докладчик израз за повдигане на спор за подсъдност се свежда до искане за пренасяне на делото в друг, еднакъв по степен съд съгласно чл.43, т.1 от НПК. Разгледано в тази светлина искането на Софийския районен съд е неоснователно. В жалбата не са посочени никакви свидетели, а седалището на административнонаказващия орган е в [населено място]. При тези данни не е постигнат стандарта на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност, изискващ много обвиняеми или свидетели да живеят в района на съд, различен от сезирания. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез определяне на друг, еднакъв по степен съд. В настоящия случай това не е необходимо. Не съществуват обективни предпоставки за извода, че при разглеждане на делото в [населено място] ще бъде удовлетворена съзряната от изпращащия съд необходимост от процесуална икономия. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.43, т.1 от НПК О П Р Е Д Е Л И Отменя прекратяването на нахд № 15365/2015 г. по описа на Софийския районен съд и постановява делото да се разгледа от състав на същия съд. Делото да се изпрати на Софийския районен съд, а препис от определението– на Районния съд в гр.Русе за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.