Р Е Ш Е Н И Е № 258 София 23.09.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1231/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. Н., действащ като [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. С., срещу решение №119 от 24.08.2012 г. на Търговищкия окръжен съд по гр.д. №234/2012 г., с което частично е отменено решение №324 от 15.06.2012 г. на Търговищкия районен съд по гр.д. №169/2012 г. като са уважени предявените от С. Р. Я. срещу Н. К. Н., действащ като [фирма], искове с правно основание чл.224, ал.1 КТ и чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е незаконно. Това е така, защото работодателят не е взел отношение в законния срок по молбата на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, а в заповедта като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена разпоредбата на чл.326, ал.2 КТ вместо – чл.325, т.1 КТ. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно поради грешка при правната квалификация. По делото е установено, че са налице всички предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Ответникът по жалбата С. Р. Я., [населено място], [община], оспорва жалбата. С определение №434 от 03.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №119 от 24.08.2012 г. на Търговищкия окръжен съд по гр.д. №234/2012 г. в частта относно исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправните въпроси за това дали погрешната правна квалификация води до незаконно прекратяване на трудовото правоотношение. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.1 КТ е взаимно съгласие на страните. Взаимното съгласие означава, че и двете страни искат сключеният между тях трудов договор да престане да съществува занапред. Предложение за прекратяване на трудовото правоотношение може да направи всяка от страните по индивидуалното трудово правоотношение без да е необходимо да се посочват причини, нито точното правно основание по КТ. Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена форма, която форма е за действителност. Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено се смята, че предложението не е прието. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. Заповедта за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие има само констативен характер и погрешната правна квалификация в нея не води до незаконност на прекратяването. Това е така, защото по начало основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя или за работника. Когато работодателят издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона. Това не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото. Съдът трябва да признае прекратяването на трудовото правоотношение за законно, ако твърдените факти за наличие на съответното основание по КТ са се осъществили. В този смисъл е решение №99 от 05.04.2011 г. по гр. дело №380/2009 г. на ВКС, IV г.о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно поради погрешната правна квалификация. По делото е безспорно установено, че с писмена молба от 08.12.2011 г. ищецът е поискал прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Работодателят на 12.12.2011 г., т.е. в седемдневния срок по чл.325, ал.1, т.1 КТ без отделно уведомяване е издал и връчил на работника заповед за прекратяване на трудовия договор. Погрешната правна квалификация в тази констативна по съществото си заповед не води до незаконност на трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 373.53 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №119 от 24.08.2012 г. на Търговищкия окръжен съд по гр.д. №234/2012 г. в допусната до обжалване част и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Р. Я., [населено място], [община], срещу Н. К. Н., действащ като [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №11092/12.12.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „работник смесено растениевъдно и животновъдно стопанство” и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1 620 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА С. Р. Я., [населено място], [община], да заплати на Н. К. Н., действащ като [фирма], [населено място], 373.53 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.