7 Р Е Ш Е Н И Е №.60219 гр.София , 05 януари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Калин Софиянски след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 778/2021 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия И. И. М., чрез защитника му адв.Ч., срещу решение №165 от 26.05.2021 г., постановено по внохд №141/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. В жалбата е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК, което се обосновава с това, че :1. определението на въззивния съд от 10.02.2021 г., с което е било е отхвърлено искането за назначаване на КСМАТЕ, не е било връчено на жалбоподателя, а по направеното повторно искане, обективирано в допълнителните писмени бележки, съдът не се е произнесъл; 2. че в нарушение на процесуалните правила, въззивната инстанция нито в определението си от 10.02.2021 г., нито в постановеното от него решение, е дал отговор на един съществен аргумент на защитата- за очевидната разнопосочност на твърденията на вещите лица по автотехническата експертиза относно стойността на максималното спирачно закъснение, която се използва при изчисление на скоростта на управлявания от подсъдимия автобус. Според защитата, стойността на максималното спирачно закъснение е от изключително значение за решаване на въпроса за действителната скорост на автобуса, тъй като повдигнатото на подсъдимия обвинение е именно за движение с по-висока скорост от разрешената в населено място и има съществено значение за установяване правилния механизъм на ПТП-то и поведението на всеки един от участниците в него. Освен това в жалбата се посочва, че е останал без отговор и въпроса за причината, поради която силата на удара между ПМС-то и пешеходеца е приета за достатъчно голяма, за да се получи мрежесто напукване на боята върху преден десен калник на автобуса, но в същото време тя не е достатъчно голяма, за да причини каквито и да е било травматични увреждания по тялото на пострадалия. Моли се да бъде уважена жалбата и делото върнато на въззивния съд за отстраняване на съществените процесуални нарушения и назначаване на исканата повторна експертиза. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, адв.Х., защитник на подсъдимия И. М., поддържа изцяло касационната жалба по изложените в нея съображения и с направеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба, като заявява, че въпросите, които са поставени в нея, са получили подробен и обоснован отговор от въззивната инстанция. Посочва, че липсват слабости и нарушения в аналитичната дейност на апелативния съд. Моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Повереникът на частните обвинители счита касационната жалба за неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на САС. Намира, че съдът е извършил цялостна служебна проверка на атакувания първо- инстанционен акт, като не е намерил да са налице съществени процесуални нарушения или нарушения на материалния закон. В последната си дума подсъдимият И. И. М. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №904374 от 02.12.2020 г., постановена по нохд №279/2019 год., Окръжен съд-Благоевград е признал подсъдимия И. И. М. за виновен в това, че на 17.01.2018 г., около 07.20 часа, на ПП 1 Е-79 на километър 404+700, в [населено място], общ.Сандански, при управление на автобус „И. М.“ с рег. [рег.номер на МПС] , в посока от [населено място] за [населено място], нарушил правилата за движение по пътищата чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. П. С., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а ал.1 б. „б“ във вр.с чл.343 ал.1 б. „в“ пр.1 във вр.с чл.342 ал.1 пр.3 и чл.54 от НК му е наложил наказание една година лишаване от свобода , чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК на подсъдимия е било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. В тежест на подсъдимия М. са били възложени и направените по делото разноски. По въззивна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №141/2021 г., приключило с решение №169 от 26.05.2021 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. ВКС не констатира да са налице претендираните от жалбоподателя съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото от въззивната инстанция. Определението от 10.02.2021 г., с което съдът се е произнесъл по направеното от жалбоподателя искане за назначаване на повторна КСМАТЕ и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, не подлежи на връчване на страните, нито пък на обжалване. Такава процедура не е предвидена в НПК, така че оплакването в касационната жалба, че това определение не е било връчено на защитника и на подсъдимия, е неоснователно. Процесуалните права на подсъдимия не са били нарушени, независимо, че е било налице повторно искане за назначаване на КСМАТЕ, направено в документ, озаглавен допълнителни писмени изложения. Това е така, тъй като в това повторното искане са били изложени същите съображения, като тези, които са били направени в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 02.12.2020 г. и към които във въззивната жалба е било налице препращане. От съдържанието на определение от 10.02.2021 г., постановено от въззивната инстанция, може да се направи заключение, че съдът се е запознал с възведените възражения пред първоинстанционния съд и аргументирано е отхвърлил искането за назначаване на повторна КСМАТЕ. Освен това, доколкото апелативната инстанция проверява изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, независимо от основанията, посочени от страните, същата има задължение служебно да прецени необходимостта от събирането на допълнителни доказателства, включително и от изготвянето на повторни или допълнителни експертни заключения, ако те биха имали значение за правилното решаване на делото, каквато необходимост в конкретния случай съдът не е намерил и убедително защитил в определението си. На следващо място не отговарят на обективността твърденията на защитника на подсъдимия, че във въззивното решение съдът не е обсъдил скоростта на движение на превозното средство, управлявано от И. М., във връзка с величината на оспореното от тях спирачно закъснение, както и оплакванията им, по отношение на това, че не е било налице съприкосновение между автобуса и пешеходеца, доколкото по тялото на последния, липсват констатирани травматични увреждания. На стр.48 от съдебния акт, въззивната инстанция подробно е анализирала заключението на автоекспертите относно скоростта на движение на процесното МПС, а на стр.49-51 е обсъдила доказателствата, свързани с движението на пешеходеца и настъпилото съприкоснованието между него и автобуса. ВКС не констатира логически грешки и непълноти в доказателствената дейност на апелативния съд, при извеждането на значимите за правилното решаване на делото обстоятелства, включително и по тези, оспорени от защитата. Доколкото същите възражения се поставят на вниманието и на касационната инстанция, е необходимо те да бъдат обсъдени отново. Вярно е, че величината на максималното спирачно закъснение има отношение към правилното изчисляване на началната скорост на движение на автобуса, управляван от подсъдимия М.. Преди да се занимае с определената от вещите лица по автотехническата експертиза величина на максималното спирачно закъснение, ВКС намира за нужно да отбележи, че в конкретния случай автобусът е бил оборудван с тахограф, от данните на който по един напълно обективен начин се установява първоначалната скоростта на движение на превозното средство, а именно 59,1 км/час. Независимо от горното, експертите са ползвали и други научни методи за изчисляване на скоростта, чрез които са установили по-ниска скорост на движение, в сравнение с тази, отразена на тахографската шайба, а именно 56,2 км/час. Напълно законосъобразно въззивната инстанция е приела за меродавна посочената последна скорост на движение, тъй като същата е по-благоприятна за дееца. Що се отнася до величината на максималното спирачно закъснение, видно от автотехническата експертиза, тя е възприета на 7,04 м/с на квадрат. При нейното изчисление в експертизата е посочено, че са съобразени конкретните пътни условия с насрещен наклон, влажна асфалтова настилка, товара на автобуса и неговата маса, която е била приблизително със 729 кг по –малка от конструктивната маса на производител, което показва за направени конструктивни промени за намаляване на техническата маса. Освен това при изчисляването на скоростта вещите лица са взели предвид и установените спирачни следи, техническите данни на автобус И., съгласно протокол за техническо изследване, а получената от тях стойност е била съпоставена със записа за скоростите от тахографския лист. Във връзка с претенцията на защитата за приемане на максимално спирачно закъснение от 5,2-5,3, която стойност е посочена за автобуси в Таблица 4 от учебника на проф.К., вещите лица в съдебното заседание пред първостепенния съд са обяснили, че стойности на спирачни закъснения от 5,2 не се ползват, защото са много стари, а освен това са общи и се използват, само когато няма никакви други данни, какъвто не е настоящият случай. Отново са посочили, че във връзка с процесния автобус, при изчисление на максималното спирачно закъснение са взели предвид всички особености и технически различия в конструктивната маса на автобуса и спецификите на конкретна пътна обстановка. Предвид изложеното, ВКС напълно възприема извода на контролираната съдебна инстанция, че коментираната експертиза в нейната техническа част следва да бъде кредитирана, тъй като тя е съобразена с всички материали, събрани по делото и е дала обоснован отговор на поставените задачи в рамките на професионалната компетентност на вещите лица. По-нататък, защитата оспорва приетия механизъм на съприкосновение между пострадалия пешеходец и автобуса, като поставя въпрос за това, коя е причината силата на удара да е достатъчно голяма, за да се получи твърдяното от експертите мрежесто напукване на боята върху преден десен калник на автобуса, но същевременно тя не е достатъчно голяма, за да причини травматични увреждания изобщо по тялото на пострадалия. В тази насока следва да се посочи, че по тялото на пострадалия е налице травматично увреждане от прякото съприкосновението с автобуса и то е позиционирано по гърба на пешеходеца в зоната на дясната лопатка /констатирано в СМЕ на труп/. В допълнителната автотехническа и медицинска експертиза, изготвена и приета от ОС-Благоевград, вещото лице- съдебен лекар, при отговор на въпрос пет, подробно е изяснил механизма на ПТП-то от медицинска гледна точка, като е заключил, че всички констатирани по тялото на пострадалия увреждания могат да се обяснят с приетия механизъм на протичане на транспортното произшествие. Посочените травматични увреждания в дясно, по вид и топографско анатомично разположение съответстват на установените деформации по автобуса. При изслушването на коментираната експертиза, експертът д-р З. е пояснил, че тъй като пешеходецът се е движил странично на автобуса, опорният му крак е бил по-далече от гърба и за това гърба се е ударил пръв и по него са установени травматичните увреждания. Посочил е, че когато пешеходецът е с дясната си страна към автобуса, гърбът му е по-близо да превозното средство, отколкото левия крак, което обяснява и липсата на увреждания по този крайник. Освен това вещите лица са посочили, че ударът не е фронтален, а страничен /кос/, като дори при типично челен удар не е задължително да се получат кръвонасядания или фрактура на подбедрицата, защото има и други фактори като- по-малка енергия на удара и дрехите, с които е облечен пешеходеца. Освен това мрежестата структура от напукване по преден десен калник е почти по цялата дължина на облата повърхност на калника и е причинена от твърдо тяло с голяма площ, каквото е тялото на пешеходеца, при слаб, бърз контакт. Характеристиките на този контакт обясняват липсата на тежка деформация по калника, а само напукване на боята. Освен това по предния десен ъгъл на бронята са били констатирани забърсвания на наслоени стари замърсявания, като мястото на тези забърсвания съответства на мястото, където са установени мрежестите напуквания. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС не възприема за основателни възраженията на защитата, че по тялото на пешеходеца липсват травматични увреждания от директно съприкосновение с автобуса, както и че липсват травматични увреждания по пешеходеца, които да съответстват на констатираните увреди по автобуса. В заключение, претендираните от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, които да са допуснати от въззивната инстанция, не са налице. Мотивите на въззивния съд отговарят напълно на стандарта, заложен в процесуалния закон, а доказателствената му дейност следва очертания от процесуалните норми и правилата на формалната логика път. Ето защо, липсват основания за удовлетворяване на искането на защитата за отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Макар и да не е наведено касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, доколкото ВКС е съд по правото, е необходимо да се отбележи, че с оглед на установените от апелативния съд фактически констатации, материалният закон е приложен правилно. Решаващият съд подробно и задълбочено е изследвал обективната и субективна страна на престъплението по чл.343а, ал.1 б. „б“ във вр.с чл.343 ал.1 б. „в“ пр.1 във вр.с чл.342 ал.1 от НК, в извършването на което подсъдимият е бил признат за виновен. Изложил е подробни съображения, както относно допуснатото от М. нарушение на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДВП, така и досежно причините, поради които не приема деянието, осъществено от подсъдимия, да е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Окончателният му извод, че и при управление с избраната скорост от 56,2 км/час и предприето своевременно спиране от разстоянието на виждане, за подсъдимият М. е съществувала техническа възможност да предотврати удара в конкретните пътни условия, е верен, и се споделя от настоящият касационен състав. По изложените съображения, настоящият съд приема, че не са налице основания за уважаване на жалбата на подсъдимия, поради което същата следва да бъде отхвърлена, а атакуваното съдебно решение-оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №169 от 26.05.2021 г., постановено по внохд №141/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/